Не мога да повярвам, че след по-малко от 24 часа ще се омъжа. Това е просто нереално. Хиляди пъти съм си представяла този момент и най-накрая ще се случи. Ужасно много се вълнувам, но и в същото време съм притеснена. Животът ми ще се промени. Ще стана по-зряла, ще бъда съпруга и всичко това ми се струва като някакъв сън.
Тази вечер ще бъде моминското ми парти. Нат е организирала всичко и даже мисля, че се е престарала. Резервирала е някакъв клуб и е наела къща. Каза, че ще има много алкохол и ще бъде доста забавно. Само като видях дяволитата ѝ усмивка, усетих, че е намислила нещо.
В момента бяхме вкъщи и с Нат се приготвяхме за купона довечера. Щяхме да бъдем само двете, но това ни стига. И двете сме достатъчно луди, за да се забавляваме сами. Зейн също щеше да излиза с Грейсън. Не знам дали ще бъдат само двамата или ще има още хора с тях, но се надявам да не прекалят с алкохола. Някой почука на вратата и аз отидох да отворя. Пред мен стоеше Джони с голяма усмивка на лицето си.
-Как е бъдещата булкаа?-попита развълнувано.
-Доста добре!-отговорих и той ме прегърна.
-Нямам търпение за утре.-каза и аз му направих път да влезе. Отидохме в хола и седнахме на дивана при Нат.
-Хей, Джони!-поздрави го Нат.
-Хей, Нати! Имате ли някакви планове за довечера?-попита той и повдигна игриво вежди.
-Много ясно. Ще се разбием яко.-отговори Нат и се засмяхме.
-Да внимавате с момченцата, че каквито сте ми хубави...-предупреди ни той.
-Спокойно, аз ще ни пазя. Само не знам за момчетата, че те като се напият и не знаят къде са и какво правят.-каза Нат.
-Момичета, пожелавам ви да си изкарате добре и по-леко с алкохола.-намигна ни той.-Аз ще тръгвам, защото имам работа. Ще се видим утре! Целувкии!-каза той развълнувано и излезе от къщата.
С Нат се качихме в спалнята и започнахме да се оправяме. Облякох си къса малко над коляното, по тялото рокля, цвят шампанско. Изправих косата си и се гримирах. Нат също облече къса прилепнала, черна рокля и се гримира. Накъдри леко косата си и бяхме готови. Обухме токчетата си и взехме чантите си. Слязохме долу и видях Зейн да стои на дивана. Кога се е прибрал?
-За къде така сте се нагласили?-попита той и повдигна едната си вежда.
-За разбивация, ти не се меси!-обади се Нат и аз се засмях.
-Да внимавате! Не искам после да идвам и да се бия с идиоти.-предупреди ни той и аз извъртях очи.
-Ти също внимавай някоя мацка да не ти хвърли око.-казах му и скръстих ръце пред гърдите си.
-Ами ако вече ми е хвърлила око?-попита той и аз повдигнах изненадано вежди.
-Какво?
-Ами една мацка ми е хвърлила око, аз на нея също. Тя е много хубава, мила, забавна и стои пред мен с убийствена рокля.-обясни той и се усмихна. Аз също се усмихнах и се приближих до него. Поставих нежна целувка на устните му и го погледнах.
-Наистина не прекалявайте с алкохола.-казах и той кимна.
-Няма да пия. Искам да съм свеж за утре и да запомня всеки един момент.-усмихна се той.-Забавлявайте се!
-Вие също!-казах за последно и излязохме от къщата. С Нат си извикахме такси и отидохме в клуба.
Настанихме се на едно сепаре и Нат поръча алкохол. Изпихме една чашка и станахме да танцуваме. Забавлявахме се и пихме доста. Спрях да броя чашите след третата и може да се каже, че не помня много какво се случи.
Гледна точка на Нат
След като се прибрахме снощи от клуба с Алисън продължихме партито в къщата, която бях наела. Не стояхме до късно. Легнахме си, за да може да сме свежи за големият ден. Сватбата им щеше да се проведе на плажа. Бяха наели някаква къща до плажа, за да се приготвят и след това да се почерпят с гостите.
В момента бяхме в една от стаите и се подготвяхме. Алисън беше облечена с булчинската си рокля и изглеждаше толкова красива. Косата ѝ беше прибрана в нежен кок, а гримът и беше естествен. Сетих се за сватбата ни с Грейсън. Бях ужасно притеснена и развълнувана. Тези моменти ти остават за цял живот.
Аз бях облечена с дълга рокля, цвят шампанско. Косата ми беше накъдрена, а гримът ми нежен. Джони ми предложи да ушие рокля и за мен и аз се съгласих. Този човек е Бог в правенето на рокли. Моделите му са толкова различни и впечатляващи от на другите марки и точно за това неговата марка стана известна за кратко време.
-Как си?-попитах Алисън и тя ме погледна. Усмивка сияеше на лицето ѝ, а очите ѝ блестяха.
-Развълнувана, нервна и щастлива.-отговори и се засмя.
-Господи, толкова си красива. Ужасно много се радвам за вас със Зейн. Вие сте създадени един за друг. Толкова сте перфектни заедно.-казах и очите ми се насълзиха.
-Нати, благодаря ти за милите думи. Ти и Грейсън също сте създадени един за друг. Имате си прекрасно дете, което ще ви радва. Не знам с какво заслужих да се запозная с хора като вас. Вие сте най-близките ми, вие сте моето второ семейство и съм наистина благодарна, че ви познавам. Вие направихте живота ми по-хубав.-отвърна тя и аз вече не се сдържах. Пуснах сълзите и започнах да хлипам. Очите на Алисън също се насълзиха, но аз поклатих глава.
-Не, ти недей да плачеш! Ще си развалиш хубавия грим.-казах хлипайки, опитвайки се да се успокоя.-Извинявай, че така се разстроих, просто... много се радвам, че имам приятелка като теб.-избърсах сълзите си и Алисън се усмихна. Аз се погледнах в огледалото и видях, че гримът ми се е разтекъл. Страхотно!-Ще отида да си оправя грима.-казах и тя кимна. Излязох от стаята и се насочих към банята. Взех гримовете си и освежих грима си.
***
Дойде ред и за церемонията. Всички бяхме на плажа и чакахме булката да се появи. Зейн изглеждаше доста притеснен. Застанах до Грейсън и той ми се усмихна.
-Взе ли пръстените?-попитах и той ме погледна объркано.
-Мислех, че ти ще ги вземеш.-отговори и аз го погледнах с разширени очи.
-Не, казах ти да ги вземеш преди да дойдем тук.-казах му.
-Не е вярно, каза че ти ще ги вземеш.-отвърна и аз се ударих по главата.
-Мамка му, Грейсън! Отивам да ги взема, ти стой тук.-казах му и той кимна.
Гледна точка на Зейн
Стоях пред олтара и чаках Алисън да се появи. Бях ужасно нервен. Ами ако се е отказала и не дойде? Ако каже "не"? Господи, ще се побъркам от нерви. Ръцете ми се потят и имам чувството, че се задушавам. Оркестърът започна да свири и Алисън се появи с баща си. Когато я видях ченето ми падна. Беше... красива. Не просто красива, тя беше уникално красива. Всичкото това нещо ще бъде мое. Само мое!
Те стигнаха до нас и баща ѝ я пусна. Тя застана срещу мен и ми се усмихна. Свещенника започна да говори, но аз не отделях поглед от красивото момиче до мен. Не слушах какво говори, защото бях омагьосан от красотата ѝ.
-Алисън Купър, приемаш ли Зейн Малик за свой законен съпруг? Да се обичате в болест и здраве, бедност и богатство до края на дните си?-попита свещенника и сърцето ми спря да тупти. Алисън ме погледна и се усмихна широко.
-Да!-отговори тя и аз също се усмихнах широко.
-Зейн Малик, приемате ли Алисън Купър за своя законна съпруга? Да се обичате и подкрепяте в болест и здраве, бедност и богатство до края на дните си?-зададе въпроса към мен и аз кимнах енергично.
-Много ясно, че да!-отговорих.
-Обявавам ви за съпруг и съпруга, може да целунете булката!-каза свещенника и всички започнаха да пляскат и да подсвиркват. Аз целунах Алисън и бях най-щастливият мъж на този свят. -Къде са пръстените?-попита свещенника и ние погледнахме към Нат и Грейсън. Те изглеждаха леко притеснени и Грейсън пъхна ръце в джобовете си. Погледна странно и извади кутийката от джоба си. Нат го изгледа лоша и той я подаде не свещенника. Сложихме си пръстените и отново целунах жена си.
—————————————————————-
Честита Нова Година на всички! Надявам се да сте си прекарали страхотно новата година и да имате много здраве, щастие и късмет през нея.
Също така искам да кажа, че края на тази история наближава. След може би две глави всичко това ще приключи. Какво ли ще се случи?😏Надявам се главата да ви е харесала!