Гледна точка на Нат
Последните дни получавах ужасни контракции. Грейсън постоянно се паникьосваше и беше готов да отиваме в болницата. Това бебе няма ли да излиза вече?
Стоях на дивана и гледах някакво предаване по телевизията. Грейсън лежеше до мен и спеше. Реших да стана и да отида до кухнята, за да си взема вода. Влязох в кухнята и си сипах в вода в една чаша. Отпих от нея и в този момент водите ми изтекоха. Сериозно ли? Започнах да усещам ужасни болки. Мамка му!
-Грейсън!-извиках, но без отговор.-Грейсън, веднага ела!-отново извиках, но говедото спи дълбоко. Придвижих се бавно към хола и се приближих до дивана.-Мамка му, Грейсън, раждам!-извиках и той скочи от дивана.
-Какво? Къде? Чакай!-паникьоса се.
-Раждам!-повторих и той пребледня.
-Бързо да отиваме в болницата. Багажа ти оправен ли е? Къде ти е багажа? Къде са ключовете за колата?-задаваше въпроси и обикаляше из апартамента.
-Багажа е в колата. Нали искаше да го приготвим още преди един месец?-казах му и той кимна. Завъртя се няколко пъти в кръг и взе ключовете.
-Да тръгваме.-каза и излезе от апартамента.
-Къде тръгна без мен? Аз раждам, не ти!-извиках и той се върна бързо.
-Мамка му, да! Извинявай, просто много се вълнувам и съм паникьосан, и мисля, че скоро ще припадна.-говореше бързо, докато се придвижвахме към асансьора. Стиснах ръката му, защото отново получих контракция. Той изпищя тихо, но нищо не каза. Погледнах към ръката му и видях, че е взел ключовете за апартамента, вместо за колата.
-Грейсън, това не са ключовете за колата!-извиках му и той ги погледна.
-По дяволите! Сега се връщам!-каза той и се върна. Влезе в апартамента и след малко излезе, но се подхлъзна и щеше да падне. Господи, голямо чудо сме.
Влязохме в асансьора и натиснахме копчето за паркинга. Слязохме долу и се насочихме към колата. Качихме се вътре и Грейсън веднага потегли. По пътя не спрях да викам от болки. Господи, това било много болезнено.
След половин час, най-накрая бяхме пред болницата. Грейсън обърка няколко пъти пресечките и се въртяхме в кръг сигурно 10 минути. Слязохме от колата и се придвижихме към болницата. Влязохме вътре и Грейсън веднага каза на сестрите, че раждам. Те ме отведоха в някаква стая и ме поставиха да легна. След малко някакъв доктор влезе и от там нататък всичко ми е черно.
Гледна точка на Грейсън
Попитах дали може да присъствам по време на раждането и те се съгласиха. Влязох в стаята и застанах до Нат като хванах ръката ѝ. Божичко, стиска здраво. Не си усещам ръката. Мисля, че имам счупени кости вече. Единственото нещо, което чувах беше "Напъвай" и викове от страна на Нат. Мисля, че вече и оглушах. След малко се чу плач и на бебе и голяма усмивка се появи на лицето ми. Когато видях бебето, колко е червено ми призля и май припаднах.
Гледна точка на Алисън
Когато Грейсън ни звънна, че Нат ражда, със Зейн веднага тръгнахме към болницата. Грейсън говореше много объркано и бързо и почти не му разбрах нищо. Зейн от своя страна също се вълнуваше.
Пристигнахме в болницата и попитахме за Нат. Жената ни каза къде е и ние ѝ благодарихме. Запътихме се по коридора и видяхме Грейсън да стои отвън.
-Хей, защо си тук?-попитах го и той ни погледна. Лицето му беше бледо, но усмивката не слизаше от лицето му.
-Ами... аз така леко припаднах.-отговори и се засмя.
-Къде е бебето? Искам да го видя.-попита Зейн и започна да подскача.
-При Нат е, след малко ще може да го видим.-обясни Грейсън и ние кимнахме. Настанихме се до него и зачакахме.
-В крайна сметка, бебето момче или момиче е?-попитах като се усмихнах леко.
-Момче е! Момче. Е.-извика Грейсън и ние се засмяхме.
След няколко минути, докторът излезе от стаята и ни каза, че ще преместят Нат и бебето в друга стая. Ние кимнахме и го последвахме към стаята, в която щяха да преместят Нат. Там също изчакахме около 5 минути и най-накрая влязохме. Нат беше легнала на леглото и държеше бебето. Господи толкова са сладки!
-Нати, честито!-казах усмихнато и очите ми се насълзиха.
-Благодаря!-отговори уморено.
-Измислихте ли му име? Кръстете го на мен.-обади се Зейн и Нат се намръщи.
-Зейн, не! Вече си има име. Казва се Райън.-отвърна Нат и всички се усмихнахме.
-Още не мога да повярвам, че вече съм баща. Чувството е толкова...невероятно.-обади се Грейсън и клекна до Нат. Хвана ръчичката на бебето и аз се усмихнах. Иска ми се и аз да изпитам това чувство някой ден.
Усетих Зейн да застава до мен и ме прегърна. Аз го погледнах и той ми се усмихна. Постави нежна целувка на устните ми и допря челото си до моето.
-И ние ще си имаме бебче някой ден. Ще си имаме хубаво момиченце или момченце. А може и двете.-засмя се той и аз се усмихнах. Със Зейн се отделихме един от друг и погледнахме към младото семейство. Грейсън държеше бебето и го полюшваше леко.
-Внимавай да не пропаднеш пак.-обади се Нат.
-Знаеш ли колко червено беше? А и бях много развълнувам и всичкото това нещо ми дойде в повече.-каза той и ние се засмяхме.
-Представям си какво чудо е било.-засмя се Зейн и Нат го погледна.
-Зейн ако мислиш да се дразниш, по-добре недей. Сега може да съм уморена и да нямам сили за нищо, но не ми пречи като изляза да те напъхам в пералнята.-отвърна му Нат и той се отдръпна като вдигна ръце в защита. Постояхме още малко при Нат и си тръгнахме. Оставихме я да си почива и да нахране бебето.