Гледна точка на Грейсън
Нат си идва днес и нямам търпение да я видя. Толкова скучно ми беше през тази една седмица. Алисън и Зейн идваха всеки ден у нас, но не е същото. Те не са толкова забавни като Нат. Обичам ги, но са ми много лигави. Нали ги знаете как обичат да си говорят лигави неща и да се мляскат. Ъгх... Сладки са, но просто понякога ми идва в повече.
Нат щеше да кацне в 12 часа, за това започнах да се оправям. Взех си душ и си измих зъбите. Облякох си сив анцуг и взех каишката на Лео, за да го разходя. Излязохме от сградата и отидохме до близкия парк. Разхождахме се 15 минути и се прибрахме. Погледнах часа и след час трябваше да съм на летището, за да посрещна Нат. Преоблякох се и взех ключовете за колата и парите си. Напръсках се с парфюм и излязох от апартамента. Слязох долу в паркинга и се качих в колата си. Потеглих и по пътя спрях в един магазин за играчки и купих най-големият плюшен еднорог. Оставих го в багажника и отново заех шофьорското място. Потеглих към летището.
Пътувах около половин час и паркирах на паркинга. Слязох от колата и взех еднорога. Заключих я и се запътих към летището. Отидох при пристигащите и зачаках. Алисън и Зейн дойдоха след 5 минути и си говорихме докато чакахме. Постоянно се оглеждах за нея. Така ще я нацелувам, че свят ще й се завие. Алисън и Зейн си говореха нещо, а аз не спирах да се оглеждам. Ето я! Видях я да се бута из тълпата от хора. Тя ни видя и се усмихна като малко дете. Запъти се към нас и ме прегърна. Тъкмо щях да ѝ кажа колко ми липсваше, но тя не ми даде възможност.
-20-ти август.-каза тя и ние я погледнахме объркано.
-Какво?-попита Алисън.
-20ти август. Датата на сватбата.-отговори тя и аз я погледнах очудено. Какво?
-Избрали сте дата? Грейсън защо не ни каза?-зарадва се Али и я прегърна.
-Защото не знаех. Защо го реши без мен?-попитах все още объркан.
-Ти нали искаш да се ожениш за мен?-попита Нат.
-Ъ, да?-отговорих.
-Тогава е решено.-каза тя усмихнато.
-Ами... добре. Щом си го решила.-съгласих се и ѝ подадох еднорога.-Това е за теб.
-Господи, Грейсън. Невероятен е, обичам те!-изпищя тя и ме целуна.
-Липсваше ми. Алисън и Зейн са скучни и лигави. Без теб е много скучно.-казах като дете и Нат се засмя.
-Сега ще ме оценяваш повече. Видя ли какво е без мен? Не можеш без мен, скъпи.-усмихна се Нат самодоволно.
-Права си, не мога. И не искам.-казах ѝ и отново я целунах.
-Хайде да се махаме от тук.-каза Нат и аз взех куфара ѝ. Излязохме от летището и отидохме до колата. Оставих куфара в багажника и се върнах при другите.
-Искате ли да отидем някъде?-предложи Зейн.
-Искам да чуя песента ти с Ариана.-каза Нат развълнувано.
-Не може. Ще я чуете, когато излезе.-отказа Зейн и Нат се намръщи.
-Много си гаден, Малик.-каза тя и той се засмя.
-Знам, благодаря. А че, искате ли да отидем някъде?-попита отново той.
-Хайде да отидем да хапнем някъде. Умирам от глад.-предложи Нат и ние кимнахме.- О, и Али, трябва да говорим за едно нещо. Насаме. После.-каза Нат и намигна на Алисън. Али изглеждаше леко объркана, но после явно се сети и кимна. Какво ще си говорят насаме?
Качихме се в колите си и потеглихме. По пътя Нат ми разказваше как са минали снимките, и че филмът бил много як и трябва да го гледаме задължително. Каза, че разгледала Ню Йорк и много ѝ харесал. Разказа ми някои забавни случки и се смяхме. След половин час спряхме пред един ресторант. Слязохме от колите си и влязохме вътре. Седнахме на една от масите и започнахме да разглеждаме менютата. Аз си избрах пилешка пържола и салата. Поръчахме на сервютьора и зачакахме храната ни да дойде.