Гледна точка на Зейн
След като Алисън си тръгна аз си извиках такси и се прибрах. Влязох вкъщи и нея я нямаше. Сигурно няма да се прибере днес, даже може би и утре. Защо винаги трябва да се появи някой шибаняк, който да развали всичко? Толкова ли им е скучен и шибан живота на всички, че се месят в нашия? Писна ми вече от всички. Искам спокойствие да съм с човека, когото обичам. Толкова много ли искам?
Седнах на дивана и прекарах ръка през косата си. Какво ще правя сега? Как ще обясня на Алисън, че всичко това е лъжа? Да, казах на Алексис, че трябва да забравя Алисън, защото тогава Нат ми каза, че тя е със Зак и се ядосах. Но всъщност не исках да я забравя и няма да я забравя. Не знам Алексис защо каза всички тези глупости, след като в Ню Йорк не сме правили нищо с нея. Единственото нещо, което ни свързва са партитата. Ще се побъркам вече.
Гледна точка на Алисън
Тръгнах си от Зейн. Не знам къде ще отида сега, но знам, че това няма да е в къщата му. Защо винаги трябва някой да проваля всичко? Не знам дали Алексис ни разиграва, но той не направи нищо. И тя каза, че им е било много добре в Ню Йорк. Какво означава това? Че са имали нещо? Той каза, че не са имали нищо, защото е мислел за мен, но... ако ме е лъгал. Вече не знам на кой да вярвам. Тъкмо се оправя с единия и се карам с другия. Живота направо си играе някакви игрички с мен. И на всичкото отгоре майка ми ще идва другата седмица.
Карах по пътищата и мислех къде да отседна. Няма да се върна при него. Ще отседна в някой хотел за тази вечер, пък утре ще го измисля. Телефонът ми не спираше да звъни и накрая го изключих. Не исках да говоря с никой в момента.
Спрях колата пред един хотел. Слязох от нея и я заключих. Влязох във фоайето на хотела и отидох на рецепцията. Резервирах си стая за тази вечер и рецепциониста ми даде ключа. Качих се в асансьора и се качих на третия етаж. Започнах да търся моята стая и не след дълго я намерих. Отключих и влязох вътре. Тръшнах се на леглото и се загледах в тавана. Взирах се сигурно 10 минути и си мислех за Зейн. Усетих как клепачите ми натежават и съм заспала.
Гледна точка на Зейн
Реших да отида в клуба на Грейсън, вместо да стоя вкъщи сам. Свикнах с нея и сега ми е странно като я няма. Трябва да измисля нещо. Няма да позволя да я изгубя отново. Няма да повторя тази грешка. Качих се в колата си и потеглих към клуба. Грейсън каза, че е там с Нат. Супер, ще им обясня ситуацията и ще ми помогнат.
След 30 минутно каране по пътищата на Лос Анджелис, пристигнах. Паркирах колата на паркинга и слязох. Заключих я и се насочих към входа. Влязох вътре и се огледах за Нат и Грейсън. Видях ги да стоят на бара и отидох при тях. Нат ми се усмихна.
-Къде е моята сестра от друга майка?-попита тя и започна да се оглежда. Ох, майко сега ще ме убие като ѝ кажа какво е станало. Господ да ми е напомощ.
-Ами... тя така леко скъса с мен.-отговорих тихо, но явно тя ме чу, защото ме изгледа толкова лошо, че имах чувството, че ме убива само с поглед.
-Как така леко е скъсала с теб?-попита бавно.
-Ами... чу как Алексис ми каза да я оставя, защото с нея съм бил по-добре и че не съм обичал Али.-обясних и Нат въздъхна.
-Тая кучка няма ли най-накрая да се разкара?-попита тя и извъртя очи.
-Също се опита да ме целуне и както винаги, защото нали съм късметлия, нямах време да реагирам и Али си помисли, че Алексис казва истината.-добавих и Нат се хвана за главата.
-Ох... Дай ми един кол да я убия тази.-измърмори Нат.-Къде е тя сега?
-Не знам.
-Как така не знаеш?-попита Нат.
-Не знам, не ми вдига телефона.-обясних.
-Оф, Зейн. Защо трябва да си такъв каръг?-попита Нат и аз свъсих вежди.-Стой тук, аз ще отида навън и ще ѝ се обадя. Музиката е много силна тук.-каза Нат и аз кимнах. Грейсън също отиде някъде и аз поръчах на бармана едно уиски. Изпих го на екс. Усетих как течността запари гърлото ми. Някой седна до мен, но не му обърнах внимание. Усетих как си слага ръката на рамото ми и го погледнах. Това беше Алексис. Извъртях очи.
-Какво правиш тук? Не искам да те виждам.-казах.
-О, стига Зейни. Спри да се цупиш и да се позабавляваме.-извика тя и ме задърпа към дансинга. Започна да танцува около мен. Огледах се за Нат и Грейсън, но никъде не ги видях. Опитах се да отида на мястото си, но Алексис хвана ръката ми. Тя постави ръце на врата ми и ме целуна. Гадост! Веднага се отдръпнах.
-Какво правиш, по дяволите? Разкарай се от мен! Направи достатъчно днес. Али ми е ядосана заради теб. Доволна ли си?-изкрещях.
-Разбира се, че съм доволна. Все пак това исках. Ти ще си само мой, Зейн.-каза тя уверено и аз излязох навън. Видях Нат да говори по телефона и отодох при нея.
-Аз тръгвам, не искам повече драми.-казах ѝ и тя ме погледна объркано.
-Какво стана?-попита след като затвори телефона.
-Алексис е тук. И ме целуна.-обясних и прекарах ръка през косата си.
-Какво?-попита тя.
-Кучката ме целуна. Дано да няма папараци вътре, защото ще стане още по-зле.-казах изнервено.
-Веднага ще кажа на охраната да я изкара. А ти се прибери и недей да звъниш на Али. Говорих с нея и каза, че не знае дали ти е ядосана. Объркана е. Остави я да обмисли всичко и най-вече, не прави глупости. Ако трябва не излизай от вас.-предупреди ме Нат и аз кимнах. Качих се в колата си и се прибрах.
Гледна точка на Алисън
Говорих с Нат по телефона и ѝ обясних как се чувствам. Може би реагирах малко остро. Утре ще поговоря със Зейн. Сега обаче умирам от глад. Поръчах си румсервиз и докато чаках реших да разгледам социалните мрежи. Нямаше нищо интересно. Или поне така си мислех, докато не попаднах на една много интересна снимка. Зейн и Алексис се целуваха. Страхотно! Очите ми се насълзиха и вече не бях гладна. Започнах да плача. Явно наистина не ме е обичал. Веднага са се събрали. Защо трябва да съм такава глупачка? Отказах румсервиза и отново легнах. Завих се през глава и плаках. Много плаках.