В последната седмица подготвяхме всичко за откриването на клуба. С Джони се сдърпахме няколко пъти. Не знам защо вярва на Алексис, след като с мен се познава от повече време. Кой знае какви му ги е наговорила за мен. Както и да е. Днес излизаха резултатите от изпита и може да се каже, че притеснението се завръщаше.
Със Зейн бяхме на дивана и гледахме някакво предаване. Бях се сгушила в него и си мислех за Джони. Изобщо не гледах предаването, дори не знам за какво е. Мислех си за всичко, което се случва. Джони започва да се държи все по-дръпнато от мен. Не ме вика вече при него, не ми казва кога имам фотосесия или интервю. Сигурно няма да ме вземе и в Италия заради нея. Зейн се размърда и аз се изкарах от мислите си.
-За какво си се замислила?-попита и ме целуна по бузата.
-За живота като цяло.-отговорих и той се засмя.
-Успокой се.-каза той и започна да поставя целувки на врата ми.
-Спокойна съм.-измрънках и Зейн ме целуна по устните. Той задълбочи целувката. Някак си дрехите ни се озоваха на земята и знаете какво означава това.
***
Бяхме пред университета и чакахме резултатите от изпита да излязат. Защо винаги трябва да съм толкова нервна? Като гледам на другите не им пука. Наистина напоследък съм малко по-стресирана. Зейн ме беше прегърнал и чакахме пред университета. Нат и Грейсън също бяха тук. Забелязах, че Грейсън се беше умислил за нещо. Сигурно за утре. Да, точно така. Утре е откриването и големият ден. Едвам се сдържам да не кажа на Нат.
Резултатите излязоха и ние влязохме. Всички се бяха насъбрали върху таблото с оценките. Изчакахме да се махнат другите и ние също отидохме. Проследих с пръст името си и след това видях оценката. Не мога да повярвам! Имам 98 точки от 100. Толкова съм щастлива. Започнах да подскачам и да се радвам. Хората ме гледаха странно, но не ми пукаше. Взех си изпита. Зейн също погледна и се зарадва. Имаше 95 точки от 100, което също е много добре. Нат и Грейсън като си видяха оценките започнаха да пишят и да скачат. Нат се качи върху Грейсън на конче и започнаха да обикалят коридора. Със Зейн се засмяхме. След като направиха няколко обиколки се върнаха отново при нас.
-Трябва да полеем, че взехме изпита!-изпищя Нат.
-Утре на откриването. Не само изпита ще полеем.-каза Грейсън и Нат го погледна.
-Какво още ще поливаме?-попита тя и Грейсън се напрегна.
-Ъъ...-почеса се нервно зад врата.-Ами откриването на клуба.-засмя се той.
-Аха.-кимна Нат.
Излязохме от университета и всички се качихме по колите си. Със Зейн потеглихме към вкъщи. По пътя спряхме до Макдоналдс и си взехме храна за вкъщи. Прибрахме се и веднага седнахме да ядем, защото умирахме от глад. Сложих и на кучето да яде. После трябва да го изкарам на разходка. Със Зейн се наядохме и отидох да взема каишката на Рики. В този момент телефона ми звънна. Беше мама.
-Хей, мамо! Отдавана не сме се чували.-казах и усетих как се усмихва.
-Така е. Забрави ме. Започвам да си мисля, че вече не ти пука за мен.-пошегува се мама.
-Глупости. Много ми липсваш, но напоследък съм много заета.-обясних.
-Знам, скъпа. Как върви работата?-попита тя.
-Ами било е и по-добре.-въздъхнах.
-Случило ли се е нещо?
-Има нов модел, казва се Алексис. Не се харесваме много и тя се опитва да ни скара с Джони. И той ѝ вярва.-обясних.
-Сериозно? Мислех, че Джони не е такъв.-каза мама.
-Аз също. Както и да е, при теб как се?
-Доста добре. Със Стивън решихме да се оженим.-каза мама и аз изпищях от радост. Явно ще има две сватби.
-Наистина ли? Толкова се радвам.-казах радостно.
-Да. След две седмици ще дойдем в Лос Анджелис, за да уредим нещата, а и да се видя с теб.-обясни мама.
-Това е чудесно. Най-накрая ще се видим.-казах.
-Да, нямам търпение. Ще те оставям, защото сигурно си имаш работа. Обичам те!
-Обичам те!-казах и затворих. Зейн дойде и сложи каишката на Рики.
-Какво има, защо изпищя така?-попита той.
-Мама и Стивън ще се женят.-отговорих радостно.
-Сериозно? Това е много хубаво.-каза Зейн и аз кимнах.
-Май всички ще се женят.-засмях се и излязохме от къщата.
Разходихме се в близкия парк. Със Зейн се държахме за ръце и пуснахме Рики да побяга малко. След това се прибрахме и си взех душ. Изсуших косата си и облякох тениската на Зейн. Легнах в леглото и се сгуших в Зейн. Заспах почти веднага.
На другия ден
Събудихме се в 7:30. Зейн отиде да си вземе душ, а аз да измия зъбите си. Отидох в кухнята и направих кафе. Зейн също дойде, след като се изкъпа. Говорехме си и двамата бяхме развълнувани за това, което ще се случи по-късно. Изпихме кафетата си и аз измих чиниите. След това се върнах отново в спалнята и започнах да оправям косата си. Накъдрих я леко и си направих две малки кокчета. Изглеждаше сладко. Взех чантичката с гримовете си и започнах да се гримирам. Сложих си фон дьо тен, коректор, малко контур, сенки, очна линия и матово червило. Отне ми един час, за да се гримирам. Мразя да отделям толкова време за грима си, но нямаше как. Застанах пред гардероба и извадих една черна прилепнала рокля, къса над колената. Облякох я и я съчетах с черни токчета и златна гривна и гердан. Сложих си и обеци. Взех една малка черна чантичката и прибрах телефона си в нея. Зейн обличаше черен костюм и му стоеше убийствено добре. Имаше проблем с вратовръзката и аз му помогнах. Той се усмихна и ме целуна.
Стана време да тръгваме и излязохме от къщата. Качихме се в колата на Зейн и потеглихме към клуба. По пътя Зейн сложи ръката си на бедрото ми и аз се усмихнах. Обичам, когато прави това. Обичам всяко негово движение. Всеки негов допир. Обичам него. Погледнах го и той също ме погледна. Аз му се усмихнах и той отново върна погледа си на пътя.
След почти час пътуване вече бяхме там. Имаше ужасно задръстване и за малко да закъснеем. Излязохме от колата и Зейн я заключи. Имаше доста хора. Влязохме вътре и видяхме Грейсън. Отидохме при него и той изглеждаше доста нервен.
-Хей, къде е Нат?-попитах и се огледах.
-Отиде до тоалетната. Сигурни ли сте, че ще приеме?-попита той притеснен. Горкичкият.
-Разбира се, че ще приеме. Тя те обича. Успокой се.-казах му и той кимна. Нат се появи и се прегърнахме. Беше облечена с къса рокля над колената, цвят бордо. Открояваше се в краищата и ѝ стоеше много добре.
-Уникална си.-усмихна се тя.
-Ти си по-уникална.-казах и тя се засмя.
-Време е. Отивам.-въздъхна Грейсън и застана пред микрофона.
Гледна точка на Нат
Грейсън застана пред микрофона и поздрави всички гости. Как може да е толкова секси в костюм? Истински бизнесмен. Обичам го! Изглеждаше леко нервен. Той ме погледна и се засмя леко. Кимна ми да отида при него и аз го погледнах объркано. Той ми помаха и аз отидох. Усмихнах се на хората и го погледнах.
-Нати... знаеш, че те обичам много и бих дал всичко за теб. Искам да прекарам живота си близо до теб. Ти си моят лъч светлина, моят спътник в живота, моята сродна душа. Не мога да чакам повече.-каза той и бръкна в джоба на сакото си. Изкара малка кутийка и... по дяволите. Той падна на едно коляно и отвори кутийката. Поставих ръка на устата си и сълзи се образуваха в очите ми.-Наталия Дейвис, ще станеш ли моя съпруга?-попита той и аз изпищях.
-Да, да, да, да!-пуснах сълзите са се спуснат и Грейсън се изправи и ме прегърна. Постави пръстена на пръста ми и ме целуна. Какво се случи току що, по дяволите?-Обичам те!-казах през сълзи.
-Обичам те и винаги ще те обичам!-каза той и отново ме целуна.