След като изгледах интервюто, преосмислях всичко казано. Аз наистина съм важна за него. Сърцето ми все още биеше бясно в гърдите ми. Какво ми причиняваш, Зейн? Имах глуповата усмивка на лицето си.
Телефинът ми извибрира и аз го взех. Имах съобщение от Зак. Той се сети за мен. Отворих съобщението и го прочетох.
"Имах работа, съжалявам, че не дойдох."-извъртях очи и нищо не написах. Винаги има работа. Влязох в контактите си и се обадих на Нат.
-Момичеее! Гледа ли интервюто?-попита развълнувано Нат.
-Да!-отговорих ѝ.
-Ааа, беше толкова сладко и романтично.-каза Нат.
-Мда, така е.-усмихнах се леко и усетих как главата започва да ме боли.-Имам ужасно главоболие.
-Гадно. Отиди до аптеката и си вземи нещо.-посъветва ме Нат.-А какво ще правиш със Зейн?
-Не знам, все още съм объркана.-отговорих ѝ.
-Добре, няма да те притискам. Хайде, ще те оставя да си почиваш.-каза Нат и затвори. Наистина трябва да си взема някакви хапчета. Станах от дивана и обух обувките си. Взех си пари и излязох от апартамента. Отидох до асансьора и го извиках. След малко вратите се отвориха и пред мен се появи отвратителна гледка. Зак се натискаше с някакво момиче. Стоях и се взирах в тях няколко секунди. Това ли му е работата? Да ми изневерява? Те продължаваха да се натискат и изобщо не им пукаше. С бавни крачки тръгнах назад и влязох в апартамента си. Този ден няма как да стане по-зле. Първо баща ми, целият този стрес напоследък и сега това. Сериозно, животът защо си играе такива игрички с мен? Обадих се на Нат и ѝ казах да дойде. Тя каза, че ще дойде след 30 минути и ще ми донесе хапчета. Седнах на дивана и преосмислях ситуацията. Трябва да скъсам със Зак. От кога ли ми изневерява? Трябва да говоря с него. Размишлявах над всичко това и след малко чух как входната врата се отваря и Нат се появи. Тя остави лекарствата на масата и седна на дивана до мен.
-Какво има?-попита тя.
-Зак ми изневерява.-отговорих, като се взирах в една точка.
-Какво?-попита учудено.
-Изневерява ми. Копелето ми изневерява.-изсмях се.-Видях го да се натиска с няква в асансьора.-обясних ѝ.
-Мамка му! Този задник заслужава да отида при него и да го пребия. Знаех си, че не е такъв, за какъвто се представя. Знаех си, че крие нещо.-каза изнервено Нат.-Какво ще правиш сега?
-Трябва да говоря с него.
-Ами Зейн?-попита тя с надеждата да ѝ кажа, че ще се върна при него.
-Може би ще му дам още един шанс.-усмихнах се леко и Нат разшири очи.-Обичам го. Винаги съм го обичала.-Нат изпищя и ме прегърна.
-Да, да, да, даа...-извика Нат.-Кога ще му кажеш?
-Първо трябва да си поговоря със Зак.-казах ѝ и тя присви очи.
-Хайде да отиваме. Ще му кажа аз на него.-надъха се Нат и се изправи от дивана, но аз я спрях.
-Ти няма да ходиш никъде. Сама ще се оправя.-казах ѝ и тя кимна. Излязох от апартамента и се насочих към вратата на Зак. Почуках леко и след малко той ми отвори. Беше гол до кръста и с разрошена коса. На врата си имаше няколко смучки.
-Али, какво правиш тук?-попита той.
-Изневеряваш ли ми?-попитах направо и скръсти ръце пред гърдите си. Той ме погледна изненадано и се напрегна.
-К-какво? Глупости! От къде ти дойде това?-засмя се нервно той и аз присвих очи.
-Нат те е видяла с някакво момиче. И каза, че сте се целували.-казах му и той се напрегна още повече.
-Тя лъже. Не съм излизал с момичета.-отрече веднага той.
-Аха, защо тогава имаш смучка на врата?-попитах и той не отговори. Сведе глава надолу и не казваше нищо.-Зак, от кога ми изневеряваш?
-Аз...-не знаеше какво да каже.
-И най-нахално си я водиш тук и се чукаш с нея. Мислиш, че нямаше да разбера ли? Видях ви как се натискахте преди малко в асансьора.-казах му и той ме погледна.
-Ами ако не мислеше постоянно за този тъпак, нямаше да се случи така. Ако не ми отказваше постоянно, нямаше да ти изневеря. Сама си си виновна.-защити се той и аз се изсмях.
-Аз съм виновна, така ли? Ти си такова копеле. И не обиждай Зейн, за разлика от теб, той поне ме обича и му пука за мен.-казах му.
-Защитаваш ли го?-попита Зак.
-Не знам, това ли правя? Зак всичко между нас свърши.-казах за последно и се обърнах да си тръгна, но той се изсмя.
-Щом така искаш, добре. Но ако отново те нарани, не идвай да ми плачеш. Този път няма да те успокоявам.-извика той след мен, но аз не го отразих и влязох в апартамента си. Нат стоеше на дивана и се беше загледала в нищото. Седнах до нея и тя ме погледна.
-Ее?-попита тя.
-Скъсахме.-отговорих ѝ.
-Браво на теб, този задник не заслужава момиче като теб. Да си ходи при лесните.-каза Нат и аз се засмях.-А сега какво?-попита тя.
-Сега ще трябва да си върна Зейн.-усмихнах се леко и Нат се зарадва. Тя ме прегърна и станахме от дивана.
-Ааа, най-накраяяя. Хайде да тръгваме. Грейсън каза, че Зейн ще идва у нас. Тъкмо ще го изненадаме.-каза развълнувано Нат и аз се засмях.
Гледна точка на Зейн
Бях в апартамента на Грейсън и с него обсъждахме някои неща. Другият месец ще открива нощния клуб и обсъждахме какво да изпея. Днес щях да пътувам до Лондон. Щях да остана две седмици там, за да се видя с нашите, а и да оставя Алисън да помисли на спокойствие.
-Ще замина за Лондон.-казах на Грейсън и той ме погледна.
-Как така? Отново ли ще ни оставиш?-попита той и аз се засмях.
-Не, ще отида да се видя с нашите и да оставя Алисън да помисли на спокойствие. Не мога да я гледам как се прегръща с този задник. Нещо в мен се пречупва всеки път като ги видя заедно.-обясних на Грейсън и той кимна.
-Ясно. Да пратиш поздрави на родителите си.-каза той и аз кимнах. Станах от дивана и Грейсън също се изправи.
-Аз ще тръгвам. Полетът ми е след два часа.-казах му и той кимна. Потупа ме по гърба и аз си тръгнах.
Гледна точка на Алисън
Пътувахме към апартамента на Грейсън и нямах търпение да видя Зейн. Дано все още да му пука за мен. Как съм била толкова сляпа и да не забележа, че ме обича? Явно съм била толкова обсебена от мисълта, че обичам Зак и че Зейн ме нарани, и не съм забелязала. Нат спря колата пред сградата и двете бързо слязохме. Насочихме се към входа на сградата и влязохме. Качихме се в асансьора и натиснахме копчето за последния етаж. С нетърпение чакахме вратите са се отворят и да излезем. Щом вратите се отвориха с Нат веднага излязохме. Тя отключи вратата за апартамента и двете влязохме вътре. Очаквах да видя Зейн да седи на дивана до Грейсън, но него го нямаше.
-Къде е Зейн?-попитах веднага и Грейсън ни погледна.
-На летището сигурно.-отговори той и продължи да си гледа документите.
-Как така на летището?-попитах.
-Ами ще заминава за Лондон.-отговори Грейсън, сякаш беше най-очевидното нещо.
-Как така ще заминава за Лондон?-попита Нат изнервено.
-Ами не може да те гледа със Зак и реши да замине.-отговори Грейсън и ме погледна.
-Мамка му! Кога му е полета?-попитах. Грейсън погледна часовника на ръката си.
-След един час.
-Мамка му, мамка му, мамка му...-започнах да псувам и да вървя напред назад.
-Ако тръгнем сега, може да го хванем.-обади се Нат и аз кимнах.
-Да вървим.-казах и излязох от апартамента по най-бързия начин. Нат и Грейсън подтичваха след мен. Излязохме от сградата и се качихме в колата на Нат. Тя потегли към летището и аз се молех да не изпусна Зейн. Няма да позволя да си тръгне за втори път.
Половин час по-късно Нат спря пред летището и аз веднага слязох. Започнах да бягам и влязох в летището. Имаше толкова много хора, мамка му. Как ще го намеря? Сърцето ми биеше лудо и щях да се побъркам. Погледнах часа и видях, че имам по-малко от 20 минути. Паникьосах се. Нат и Грейсън застанаха до мен. Оглеждах се навсякъде, но никъде не го виждах.
-Ето го!-извика Нат и го посочи. Видях го да върви с куфара си. Веднага тръгнах към него и охраната ме спря.
-Извинете, госпожице, но не може да преминете!-каза охраната.
-Не, моля ви, пуснете ме.-започнах да викам. Опитах се да мина, но той ме хвана. Съпротивлявах се и накрая Нат го удари и той ме пусна. Веднага изтичах към Зейн.
-Зейн!-извиках, но той не ме чу.-Зейн!-извиках отново, но той продължаваше да си върви.-Мамка му! ЗЕЙН!-извиках за трети път и той се обърна. Изглеждаше объркан и се оглеждаше. Накрая ме видя и се чудеше дали това наистина съм аз или му се привижда. Отидох при него и се метнах на врата му.
-Алисън?-попита невярващо той.-Т-ти ли си?
-Аз съм.-отделих се от него и го погледнах с насълзени очи.
-Какво правиш тук?-попита объркано.
-Обичам те! Съжалявам, че не ти го казах по-рано. Никога не съм спирала да те обичам.-казах през сълзи и този хвана лицето ми в шепите си.
-Наистина ли? Обичаш ме?-попита той и аз кимнах. Голяма усмивка се появи на лицето му и той ме целуна. Аз му отвърнах и усетих как се почувствах по-добре. Най-накрая бях щастлива. Отново бях до него. Отделихме се от целувката и аз се усмихнах.-Значи...
-Отново сме заедно.-уверих го и усмивката му стана по-голяма. Той ме прегърна и ме завъртя.
-Господи, толкова съм щастлив. Най-накрая си те върнах и отново си моя. Моя си!-извика Зейн и аз се засмях.
-Да, нямаше да те оставя да си тръгнеш за втори път. Наистина ли щеше да ме оставиш отново, Малик?-попитах и повдигнах едната си вежда.
-Всъщност, отивах да видя семейството си и да те оставя да си помислиш на спокойствие. Но се радвам, че дойде.-обясни той и аз се обърнах и погледнах Грейсън.
-Ти не каза, че заминава, за да се види със семейството си.-присвих очи.
-Исках да те видя какво ще направиш.-изсмя се Грейсън и Нат го удари по рамото.
-Идиот. Защо ни излъга?-попита го тя.
-Оо, я стига. Това, което казах беше вярно. Просто спестих, че ще ходи, за да се види със семейството си.А и беше ясно, че ще се съберат.-каза Грейсън и ние се засмяхме. Зейн ме хвана за ръката като приплете пръстите ни. Аз го погледнах и му се усмихнах. Той постави целувка върху устните ни.
-Какво ще правиш сега?-попитах го.
-Нищо, ще прекарам колкото се може повече време с теб.-отговори той.
-Ами семейството ти?
-Ще ги посетя някой друг път... с теб.-усмихна се той и аз не се сдържах и го целунах. Охраната дойде и ни изгони. Излязохме навън и се качихме в колата на Нат. Със Зейн бяхме отзад и аз поставих глава на рамото му. Той ме целуна по главата и преплете пръстите ни.