Гледна точка на Зейн
Не мога да спя вечер от мисли за Алисън. Възможно ли е да обичаш човек толкова? Снощи, когато отидох у тях и я целунах, разбрах че може би все още ме обича. Но тя ме изгони. Заради тъпия задник Зак. Как искам да го удоша.
Днес имах фотосесия за едно списание, а след това трябва да отида до студиото, за да поговоря с Кол относно песента. Отидох в банята и си взех душ. Измих си зъбите и се върнах отново в стаята си. Облякох се и взех телефона и ключовете за колата. Излязох от вкъщи и се качих в колата си. Пуснах радиото и чух моята песен. Много ми е странно да чувам себе си по радиото. Все още не мога да свикна с цялото това нещо. Постоянно ме спират хора и искат да се снимаме, давам им автографи, възхищават ми се. Аз съм просто нормален човек, какво толкова съм по-специален от останалите? Разбира се, не може всички да ме харесват и получавам някой друг хейт коментар, но не обръщам особено внимание. Искам да радвам хората с музиката си. Искам това, което правя да се харесва на всички. Не ме интересува на кое място ще съм или колко награди ще спечеля, щом правя "феновете" си щастливи, друго не искам.
Спрях пред сградата, в която щяха да се проведат снимките и слязох от колата си, като я заключих. Запътих се към входа на сградата и влязох вътре. Попитах охраната къде точно ще се проведе фотосесията и той ме опъти. Вървях по един тесен коридор и отворих вратата, която се намираше в дъното. Беше единствената врата. Влязох вътре и стаята не се оказа никак малка, както си мислех. Навсякъде имаше камери, прожектори и хора. Някакъв мъж дойде при мен, най-вероятно фотографът.
-Здравей, Зейн! Много ми е приятно да се запознаем, аз съм Хенри Стивънс-фотограф.-представи се той и се здрависахме.
-На мен също ми е приятно.-усмихнах се леко.
-Ще се снимаш пред червен фон. Костюмът ти също ще бъде червен, така искат да бъде от списанието.-обясни ми Хенри и аз кимнах.-Лора ще ти даде костюмът и когато си готов може да започваме.-каза той и извика някакво момиче. Заведе ме в съблекалнята и ми даде костюмът, който трябваше да облека. Облякох го и излязох от съблекалнята. Оправиха малко косата ми. Дали да не се подстрижа? Ще мисля за това по-късно. Отидох пред червения екран и Хенри започна да ми обяснява какво трябва да правя.
Направихме няколко снимки. Не се забавихме много. Хенри беше истински професионалист. Снимките станаха доста добре и списанието ще излезе другата седмица някъде. Хенри каза, че ще бъда на корицата. Уау.
-Зейн, беше ми много приятно да работим заедно! Надявам се да се видим и друг път.-усмихна се Хенри.
-Аз също се надявам.-казах и с него се здрависахме за довиждане. Платиха ми и си тръгнах. Излязох от сградата и забелязах нещо много интересно. Зак се разхождаше с някакво русокосо момиче. Застанах пред тях и Зак ме изгледа странно. Момичето се окори и изпищя.
-О, Боже мой! Това е Зейн Малик! Не мога да повярвам! Може ли да си направим снимка?-попита тя и аз кимнах леко. Тя подаде телефона си на Зак и той ни снима. Тя ме прегърна и ми благодари.
-Сам, ще отидеш ли до магазина да ми вземеш вода?-попита я Зак и тя кимна. Сам или там както и да се казва, влезе в магазина, който беше на няколко крачки от нас.
-Какво правиш, Зак? Да не би да изневеряваш на Алисън?-попитах го и го погледнах сериозно.
-Не и това не те засяга Зейн.-отговори той и аз се засмях.
-Не ме засяга? Какво правиш с това момиче тогава?-попитах отново.
-Тя... такова... братовчедка ми е.-отговори несигурно Зак. Аз повдигнах едната си вежда.
-Братовчедка казваш? Виж какво Зак, ако изневеряваш на Алисън ще те убия.-изсъсках.
-Зейн, кога ще спреш да се бъркаш във връзката ни с Алисън? Тя вече не е с теб, приеми го. Знаеш ли, тя даже те мрази? Мрази те от дъното на душата си. Но не ти го казва, защото е много добра и не иска да те нарани.-каза Зак и се усмихна самодоволно. Свих ръцете си в юмруци.
-Не бъди толкова сигурен!-казах тихо.
-Виж, Зейн. Ти си известен и по някаква странна причина момичетата си падат по теб. Намери си друга кучка, с която да се забавляваш.-каза Зак и вече наистина ми идеше да го хвана за врата и да го блъсна в стената.
-Искаш да кажеш, че Алисън е кучка?-попитах ядосано. Той само извъртя очи.
-Не, просто искам да ти кажа да ни оставиш намира. Алисън е много по-щастлива с мен. Ако знаеш какви ги върши в леглото...-не издържах и го ударих. Той избърса потеклата струйка кръв от носа си и се изсмя.-Лошо, Зейн. Много лошо. Понякога не е готино да си известен, защото папараците те следят навсякъде и ще бъде много лошо ако са те видяли и заснели как ме удряш. Ще се отрази зле на кариерата ти.-каза той.
-Не мисли за кариерата ми.-казах за последно и тръгнах към колата си. Качих се в нея и ударих по волата. Искам да убия този идиот. Искам да счупя всяка кост от шибаното му тяло и да го гледам как се измъчва. Той не заслужава Алисън. Не я заслужава, мамка му! Ще го убия!
Извадих телефона си и набрах номера на Нат. Трябваше да поговоря с някой и да се успокоя.
-Хей, Зейн!
-Нати! Видях Зак да се разхожда с някакво момиче.-казах ѝ.
-Какво? Този да не изневерява на Алисън?-попита Нат.
-Не знам, той твърди, че са братовчеди.-обясних ѝ.
-Говорил си с него?-попита тя отново.
-Да, колкото и да не ми се искаше. Както и да е ще ти разкажа по-късно, имам среща с Кол.-обясних ѝ.
-Добре, аз сега отивам при Али. Иска да говорим за нещо. Обади ми се, когато приключиш.-каза Нат и затвори. Аз запалих колата и потеглих към студиото.
Гледна точка на Нат
Тръгнах от вкъщи и по пътя спрях да взема шоколад за Али. По телефона ми се стори малко тъжна и реших да я зарадвам с малко шоколад. Пуснах си радиото и си припявах от време на време.
Паркирах колата и слязох. Запътих се към сградата и видях Зак да излиза от отсрещния магазин. Веднага отидох при него.
-Здравей, Зак!-поздравих го и направих всичко възможно да му се усмихна.
-Нати? Мислех, че не ме харесваш?-попита объркано той.
-Ах, колко си умен.-казах и го изблъсках в стената.-Слушай какво. Спри да забаламосваш Алисън и скъсай с нея.
-Ама какво ви става на всички днес?-попита той.
-Нищо, просто те съветваме какво да правиш. Или остави Алисън, или ще те напъхам в някой кош за боклук и ще оставя боклукчийския камион да те отнесе на сметището, където ти е мястото.-изсъсках.
-Вие сте откачени! Как те търпи Грейсън?-попита той.
-Ти за Грейсън не се тревожи. Той си е много добре с мен. Сега остави Алисън да бъде със Зейн и се скрий в някоя дупка.-казах бавно.
-Няма да оставя Алисън. Тя е по-добре с мен. Зейн изпусна шанса си с нея.-противопостави се той и аз го ударих в корема и той се сви.
-Виж какво, боклук. Не можеш да бъдеш с няколко момичета наведнъж. И не се опитвай да се сравняваш със Зейн. Смисъл я се погледни. Къде си ти, къде е Зейн. Не можеш да се сравняваш с него и да казваш, че Алисън е по-добре с теб. Ако ти пукаше толкова за нея щеше да си вдигаш шибания телефон, когато ти звъни. А сега си разкарай задника оттук. Отбор Зейн!-казах последно и си тръгнах. Сетих се, че забравих шоколадите в колата и се върнах да ги взема. Взех ги и отново се запътих към входа на сградата. Качих се в асансьора и натиснах копчето за етажа на Али. Вратите се отвориха и аз излязох. Изкарах си ключовете за апартамента и отключих. Влязох вътре и чух Али да говори с някой. Това беше Зак. Много е бърз този. Заслушах се в разговора им.
-Али, тя е луда! Каза че ще ме пъхне в коша за боклук и ще остави боклукчийския камион да ме вземе и да ме остави на сметището, където ми е мястото. Удари ме в корема и ми наговори куп други неща. Що за приятели имаш?-попита той и аз си подадох главата през вратата. Али ме забеляза, но не каза нищо.-Наистина, не знам защо се отнасят така с мен.-каза Зак и се обърна. Той ме видя и подскочи.-Мамка му! Ти какво правиш тук?-изпищя той.
-Дойдох да видя приятелката си.-отговорих му и влязох в стаята.
-Алисън, питай я. Питай я, какви ми ги наговори преди малко.-каза Зак и ме посочи.
-Нати, вярно ли е?-попита тя.
-Не, защо ми е да се занимавам с него? Знаеш че не го харесвам. Не бих си губила времето да си говоря с този.-отговорих и тя погледна отново задника.
-Зак, защо ме лъжеш?-попита го тя. Не очаквах да ми повярва.
-Не лъжа! Защо вярваш на нея?-попита той.
-По-добре се прибери и ми звънни, когато се поуспокоиш.-каза му Али и той изцъка и си тръгна. Аз се усмихнах леко. Той излезе от апартамента и Али ме погледна.-Наистина ли го заплаши?-попита тя.
-Не съм.-отговорих и тя повдигна вежда.-Добре де. Защо се застъпи за мен, след като знаеше, че не лъже?-попитах.
-Не знам. Усетих, че трябва да защитя теб, а не него. Много съм объркана.-издиша отчаяно Али и аз я прегърнах.
-Спокойно! Нося шоколад.-усмихнах ѝ се и ѝ подадох шоколадите. Тя отвори единия и започна да яде.