Събудих се в 8:30. Днес лекциите ни почваха в 11. Станах от леглото си и отидох в банята. Взех си душ и си измих зъбите. Излязох от банята и се върнах в стаята си. Приготвих си дрехи и се облякох. Взех сешуара и изсуших косата си. Оставих я да се спуска свободно и взех чантичката с гримовете си. Сложих си спирала, малко коректор, очна линия и гланц. Напръсках се с парфюм и отидох в кухнята. Направих си кафе и взех една ябълка. Измих я и седнах на масата. Взех телефона си и разгледах социалните мрежи. Наистина има доста неща свързани с мен и Зейн. Оставих телефона си и отпих от кафето. Изядох ябълката си и в този момент телефонът ми звънна. Беше Зак.
-Ало.
-Добро утро, Али. Искаш ли да те закарам до университета?-попита Зак.
-Няма нужда, ще отида сама. Не искам да се разкарваш заради мен.-отказах му.
-На мен не ми прече. Хайде, после като свършиш може да отидем някъде заедно.-настоя Зак.
-Добре.-съгласих се най-накрая.
-Супер. Кога ти започват лекциите?-попита Зак и аз погледнах часа.
-След половин час.-отговорих му.
-Тогава, след пет минути да се чакаме в паркинга.-каза Зак.
-Добре, до после.-затворих и станах от масата. Сложих чашата в мивката и отидох до стаята си, за да взема чантата си. Обух обувките си и излязох от апартамента. Заключих и се качих в асансьора. Натиснах копчето за подземния паркинг и слязох долу. Вратите се отвориха и аз излязох. Видях Зак да се подпира на колата си и отидох при него. Целунахме се и влязохме в колата. Той запали и потегли.
Пристигнахме в университета и Зак паркира. Слязохме от колата и го целунах за довиждане.
-Ще ти пиша, като свърша.-казах му и тръгнах към университета, но Зак също тръгна с мен.
-Ще те изпратя.-каза той и аз кимнах. С него влязохме в двора на университета и отидохме при Нат и Грейсън.
-Здравейте, хора!-поздравих ги и Нат ме прегърна.
-Здравей, мацка! А, Зак и ти си тук.-каза Нат и Зак присви очи.
-Здравей и на теб.-отвърна ѝ Зак със фалшива усмивка. Зейн също дойде и Зак го изгледа лошо. Той ме придърпа към себе си и усетих погледа на Зейн върху нас. Зак ме целуна и то с език. Опитах се да се отдръпна, но той беше по-силен от мен.
-Ей, по-кротко. Ще я изядеш.-обади се Нат и със Зак се отделихме.-Голям си ревнивец. И като я целунеш, какво искаш да ни покажеш? Че е само твоя? Толкова си жалък, че започвам да си мисля, че Али е с теб от съжаление.
-Нати.-скарах ѝ се.
-Виж какво, аз също не те харесвам, но не се дразня постоянно, нали?-попита Зак.
-Не ми пука. Хайде да влизаме.-извъртя очи Нат и аз погледнах към Зак намръщено. Защо винаги трябва да се карат? Тръгнах след другите и оставих Зак. Може да се каже, че съм му ядосана. Нат е права, винаги иска да покаже на всички, че сме гаджета. Какво толкова ревнува от Зейн? Дори Зейн не ревнуваше толкова. С него можех да дишам спокойно, а със Зак все едно се задушавам.
Влязохме в стаята и лекцията започна. Заслушах се в лектора и си водех записки от урока. Следващият месец ще имаме изпити и не знам как ще уча. Имам толкова много неща да правя. Трябва да уча, да снимам за списания, да давам интервюта и още куп неща. Сигурно ще се наложи да отложа някои неща и да уча.
През почивката всички отидохме до близкия парк и седнахме на една пейка. Зейн не сваляше поглед от мен и няколко пъти се опитваше да ме заговори, но аз го отрязвах. Боли ме, когато го правя. Виждам как болка преминава през очите му и може би наистина все още му пука за мен. Ами ако му дам още един шанс? Не, Алисън, ти си със Зак. Не мисли за Зейн! Недей! Изгоних тези мисли от главата си и телефонът ми звънна. Беше мама и ѝ вдигнах.
-Хей, мамо.-казах радостно.
-Здравей, миличка! Как си?-попита мама.
-Ами... може да се каже добре.-отговорих ѝ.
-Какво има? Видях в интернет, че със Зейн сте излизали. Събрахте ли се?-попита мама.
-Не.-отговорих и издишах.
-Има ли нещо? Можеш да ми кажеш.-каза мама.
-Знам, мамо. Става ли да ти се обадя, когато се прибера?-попитах.
-Разбира се, скъпа. Обичам те.
-Аз също.-казах и затворих. Нат предложи да си вземем хотдог и отидохме да си вземем. Наядохме се и се върнахме в университета.
Лекциите свършиха и писах на Зак да дойде да ме вземе. Нат и Грейсън предложиха да ме закарат, но аз им казах, че Зак ще ме вземе. Те кимнаха и се прибраха. Седнах на пейките отвън. Минаха сигурно пет минути и Зак все още не ми беше отговорил. Звъннах му, но не ми вдигна. Отново не ми вдига. Започвам да си мисля, че не му пука за мен. Опитах да му се обадя още няколко пъти, но накрая се включи гласовата поща. Направо страхотно.
Стоях може би половин час на тъпата пейка и чаках Зак поне да ми се обади, но уви това не стана. Погледнах към небето и видях черни облаци да се приближават. Скоро сигурно щеше да завали. Започна са духа вятър и се проклех наум, че не си взех яке.
-Али, какво правиш тук?-появи се Зейн и ме погледна объркано.
-Нищо.-отговорих му изнервено.
-Искаш ли да те закарам до вас?-предложи той.
-Не, Зак ще дойде да ме вземе.-отговорих му.
-От колко време чакаш тук?-попита той.
-От кога започна да задаваш толкова въпроси?-отвърнах заядливо и той повдигна едната си вежда. Аз изпуфтях.-От половин час.-отговорих му.
-Нека да те закарам, скоро ще завали.-настоя той.
-Казах не, Зейн!-отново отказах.
-Стига си се инатила! Ще се разболееш, хайде идвай.-каза малко по-строго Зейн и аз го погледнах. Извъртях очи и станах от пейката. Видях как се усмихва леко и тръгнах пред него. Стигнахме до колата му и се качихме. Той потегли към апартамента ми. По пътя не си казахме и думичка. Аз се бях загледала през прозореца и си мислех как Зак за втори път ме забравя. Ако наистина му пукаше за мен, поне малко, щеше да ми напише едно съобщение, че няма да ме вземе. Ако продължава така ще се разделим.
Колата спря и аз не усетих кога пристигнахме. Обърнах се към Зейн и той ме погледна. Загледах се в очите му. Тези топло кафяви очи, които ме разтапят. Защо ми действаш така? Не си казвахме нищо, просто стояхме и се взирахме един в друг. Бавно започнахме да се приближаваме един към друг. Лицата ни бяха на милиметри едно от друго. Гледахме се в очите и не казвахме нищо. Зейн отдели погледа си от очите ми и погледна към устните ми. Дали ще ме целуне? Искам да опитам устните му отново, но това ще бъде толкова грешно. Отдръпнах се леко и се прокашлях.
-Аз...благодаря, че ме докара. Отново.-казах и той се усмихна. Тази усмивка...
-Няма проблем, винаги можеш да разчиташ на мен.-каза той и аз също се усмихнах.
-Ами... аз ще тръгвам. Чао.-отворих вратата и слязох от колата. Зейн ми помаха леко и аз се запътих към входа на сградата. Обърнах се преди да вляза и видях, че Зейн беше тръгнал. Отворих вратата и се блъснах в някого. Не просто някой, а Зак. Погледнах го лошо.
-Алисън? Тъкмо щях да дойда да те взема.-каза той.
-Няма нужда и сама се оправих. Зак, пука ли ти за мен изобщо?-попитах.
-Разбира се, че ми пука.-отговори той.
-Тогава защо не дойде да ме вземеш? Защо не си вдигна шибания телефон поне веднъж?-попитах с малко по-висок тон.
-Успокой се, имах работа.-отговори той.
-И каква работа имаше?-попитах и скръсти ръце.
-Важна работа.-отговори той.
-Така ли, значи аз не съм важна?
-Разбира се, че си важна. Не се сърди.-каза той и ме прегърна. Все още му бях сърдита, но може пък наистина да е имал важна работа.
-Добре, но другият път ако имаш работа не ме карай на университет или където и да е. Защото после няма как да се прибера.-засмях се леко.
-Добре. А ти всъщност как се прибра?-попита той.
-Ами... извиках си такси.-излъгах. Не знам защо продължавам да го лъжа. Той кимна леко.
-Аз отивам при мама. Ще се видим по-късно, окей?-попита той и аз кимнах. Целуна ме по бузата и излезе. Аз влязох в асансьора и се качих на моя етаж. Влязох в апартамента си и веднага отидох в стаята да си легна.