След като се прибрах снощи, опитах да се свържа още няколко пъти със Зак, но без успех. Не знам защо не ми вдигаше. Каза че ще ме вземе, а не го направи. Добре че беше Зейн иначе не знам какво щях да правя. Трябва да поговоря с Нат за случилото се снощи. Все още не мога да повярвам, че това беше той. Взех телефона си и набрах номера ѝ.
-Какво става, мацка?-попита Нат след като вдигна.
-Трябва да поговорим.-казах ѝ.
-Случило ли се е нещо?-попита тя объркано.
-Ами ако беше ме взела снощи щеше да знаеш.-отговорих ѝ.
-Е, сега. Нали Зейн те взе. Виж колко му пука за теб.-каза Нат.
-Да, да...-извъртях очи.
-Добре, хайде да се видим след час в Старбъкс.-предложи Нат.
-Добре.-казах и затворих. Оставих телефона на нощното си шкафче и започнах да се оправям. Приготвих си бяла тениска и черни дънки с висока талия. Облякох се и застанах пред огледалото. Сресах косата си и я оставих да се спуска свободно. Сложих си спирала и гланц за устни с червеникав оттенък. Напръсках се с парфюм и взех малка черна раничка и прибрах нещата си в нея. Взех ключовете за колата си и обух черните си найкове. Излязох от апартамента и заключих. Запътих се към асансьора и в този момент Зак излезе от него. Той ми се усмихна и се доближи за целувка, но аз се отдръпнах.
-Какво има? Защо се отдръпна?-попита объркано.
-Къде беше снощи?-попитах го и скръсти ръце пред гърдите си. Той се напрегна леко.
-Ами... аз...такова-почеса се по врата.-Майка ми се обади, искаше да ѝ помогна с нещо.-каза той.
-Ясно...-поклатих глава.-Можеше поне да си вдигнеш телефона или да ми пишеш, че няма да можеш да дойдеш.-казах му и го подминах.
-Добре, извинявай. Не съм искал.-въздъхна Зак. Усетих го да върви след мен и след малко хвана ръката ми и ме спря. Аз се обърнах към него и го погледнах.-Не се сърди, моля. Знаеш колко те обичам, нали?-попита той и аз кимнах.
-Да, знам. Извинявай че реагирах така.-извиних му се и той ме прегърна. Аз се сгуших в него.
-Няма проблем. Аз също се извинявам, че не те предупредих.-каза и ме целуна по косата. Отделихме се и поставих целувка на устните му.
-Трябва да тръгвам, имам среща с Нат.-обясних му и той кимна.
-Обади ми се после.-каза и аз влязох в асансьора и натиснах копчето за паркинга. Не след дълго вратите се отвориха и излязох от асансьора. Запътих се към колата си и я отключих. Качих се в нея и потеглих към Старбъкс.
След около 25 минути вече паркирах пред Старбъкс. Слязох от колата и я заключих. Тръгнах към входа и влязох вътре. Видях Нат да седи на една от масите и отидох при нея. Тя ме видя и се изправи.
-Здравей!-поздрави ме и ме прегърна.
-Хей!-поздравих я и аз и седнахме.
-Взех ти кафе.-каза и ми подаде едната чаша.
-Благодаря.
-Какво е станало снощи?-попита Нат.
-Нали наглеждай детето на София?-попитах и Нат кимна.-Много послушно момиченце е, не ми създаваше проблеми. Говорехме си и рисувахме. Сложих я да спи и половин час по-късно Соф и мъжът ѝ се върнаха. Познай обаче кой беше мъжът ѝ.-казах и Нат се замисли.
-Ами... не знам. Кой?-попита тя.
-Баща ми.-отговорих ѝ и тя се задави.
-Баща ти?-попита изненадано.
-Точно така. На всичкото отгоре Зак ме закара и каза, че ще ме вземе, но не ми вдигаше телефона и за това се обадих на теб. И накрая дойде Зейн.-обясних ѝ.
-Чакай, чакай. Баща ти е мъж на София? Уау, това не го очаквах.-каза Нат.
-Да, аз също.
-А Зак, защо не ти вдига телефона?-попита Нат.
-Имал е работа с майка си и забравил да ми каже.-обясних ѝ.
-Пф, да бе.-извъртя очи Нат.-Този ми е много съмнителен. И каква работа пък ще има с майка си, че да не ти вдигне телефона?-попита Нат.
-Не знам, няма значение.-отговорих.
-Али, внимавай с този. Играе някаква игра и аз не знам каква. Зарежи го.-каза Нат.
-Стига Нати. Никаква игра не играе. И като го зарежа, какво ще стане?-попитах.
-Ще се събереш със Зейн.-отговори Нат и аз извъртях очи.-Осъзнай се, Зейн е винаги до теб. Той е твоята сродна душа. Много по-добър е от Зак.-каза Нат.
-Нека да не говорим за това, става ли?-попитах.
-Както кажеш.-издиша Нат.
Поговорихме си още малко и станахме. Решихме да се разходим в парка и си взехме сладолед. Седнахме на една пейка и си направихме няколко снимки. На Нат се обадиха и ѝ казаха, че ще пуснат филма ѝ по кината след две седмици. Тя много се зарадва и аз я поздравих. Разходихме се още малко и след това се прибрахме. Аз писах на Зак и той дойде. Направихме си вечеря и след това гледахме телевизия.