Днес е събота и щях да гледам дъщеричката на Соф довечера. Сега съм със Зак в мола и разглеждаме магазините. Няколко момичета ме спряха за снимки и бяха много мили. Със Зак влязохме в един магазин и аз отидох да разглеждам роклите, а Зак отиде в мъжкото отделение. Докато разглеждах една рокля едно момиче дойде при мен и поиска да се снимаме. Аз разбира се, се съгласих и си направихме няколко снимки.
-Благодаря ти. Толкова си мила и красива. Възхищавам ти се.-каза усмихнато момичето и аз също се усмихнах широко.
-Няма за какво, аз ти благодаря за милите думи.-благодарих ѝ и я прегърнах.
-Може ли да ти задам един въпрос?-попита тя и аз кимнах.
-Разбира се.-отговорих ѝ.
-Ами... наистина ли със Зейн Малик не сте заедно? Бяхте много хубава двойка.-попита момичето леко притеснено.
-Със Зейн не сме заедно, аз си имам приятел.-отговорих ѝ и тя се розачарова леко.
-Жалко, много ви харесвах като двойка.-въздъхна тя.-Благодаря отново, че се съгласи да се снимаме.
-Няма проблем.-усмихнах ѝ се и тя тръгна нанякъде. Аз продължих да разглеждам дрехите и след малко Зак дойде при мен. С него решихме да се прибираме и да гледаме филм заедно. Излязохме от магазина и се насочихме към колата му. Той я отключи и ние влязохме вътре. Запали и потегли към сградата, в която живеем.
Половин час по-късно вече бяхме в апартамента ми и избирахме филм. Решихме да гледаме някаква романтична комедия. Аз отидох до кухнята и направих пуканки. Върнах се при Зак и се сгуших в него. Не усетих нищо. Не изтръпвам така, както когато Зейн ме докосне. Не губя контрол така, както когато Зейн ме погледне. Не усещам топлината, която усещам, когато съм близо до Зейн. Алисън, какви ги дрънкаш? Ти обичаш Зак! Забрави за Зейн. Скарах се на себе си и изгоних тези мисли от главата си. Сигурно си въобразявам. Загледах се във филма, но ми беше много скучен и не разбрах нищо. На Зак обаче му хареса и гледаше съсредотучено. След малко филмът свърши и аз отидох да се оправя.
-Искаш ли да те закарам? После ще ми се обадиш да те взема.-предложи Зак.
-Добре.-съгласих се и отидох в стаята си. Облякох си черни дънки и бяла блузка. Вързах косата си на висока конска опашка и пооправих грима си. Напръсках се с парфюм, взех чантата си и излязох от стаята. Отидох в хола при Зак.
-Готова съм.-казах му и той стана от дивана. Обухме обувките си и излязохме от апартамента. Качихме се в асансьора и слязохме надолу. След малко вратите се отвориха и излязохме. Качихме се в колата на Зак и той потегли към дома на Соф.
Не след дълго Зак спря колата пред къщата ѝ и аз го целунах по устните преди да сляза. Слязох и започнах да вървя по алеята докато не стигнах верандата и не почуках на вратата. Почти веднага Соф ми отвори с усмивка и ме пусна да вляза вътре.
-Радвам се да те видя, Али. Благодаря ти, че ще гледаш Ванеса. Няма да ти създава проблеми, тя е много послушна.-обясни ми Соф.
-Не се и съмнявам.-усмихнах се.
-Ванеса, ела да се запознаеш с Алисън.-извика Соф и от едната стая излезе едно малко, русокосо момиченце. Имаше сини очи като майка си. Беше толкова сладка. Тя се приближи към нас и се усмихна.-Ванеса това е Алисън. Тя ще те наглежда, докато мама и татко се върнат. Обещаваш да слушаш, нали?-попита я София и тя кимна. Соф постави целувка на бузата ѝ.-Аз ще тръгвам, мъжът ми ме чака отвън. Ще се върнем след 2-3 часа.-обясни Соф и излезе от къщата. С Ванеса останахме сами тя седна на дивана. Аз също седнах до нея и се усмихнах.
-Много си сладка, знаеш ли?-попитах я и тя засмя леко.
-Знам, мама ми го казва всеки ден.-отговори тя.
-Права е майка ти. Какво искаш да правим?-попитах я и тя повдигна рамене.-Искаш ли да рисуваме или да играем на нещо?
-Може ли да ми разкажеш за себе си?-попита тя и аз кимнах.
-Разбира се, какво искаш да знаеш за мен?
-Ами... на колко си години и с какво се занимаваш?-попита тя.
-На 20 години съм и уча в университет, но също така съм и модел.-отговорих ѝ и тя ме погледна изненадано.
-Ти си модел? Обожавам да гледам модели. Някой ден искам и аз да стана модел.-каза замечтано Ванеса и аз се засмях.
-Сигурна съм, че ще станеш. Ти си много хубава.-казах ѝ и тя се усмихна срамежливо.
-Благодаря ти. Ти също си много хубава. Имаш ли си гадже?-попита тя.
-Да.-отговорих ѝ.
-Той също ли е известен?
-Не.-отговорих и Ванеса продължи да ми задава въпроси свързани с моделите. Тя е много умно и мило момиче. След като се поопознахме, рисувахме малко и след това я сложих да спи. Прочетох ѝ приказка и тя почти веднага заспа. Загасих лампата ѝ и излязох от стаята тихо. Върнах се в хола и разчистих малко. Седнах на дивана и взех телефона си. Разгледах социалните мрежи и чух входната врата да се отваря. През нея влязоха Соф и мъжът ѝ. Веднага като видях кой беше мъжът ѝ ми призля. Това е баща ми. Не мога да повярвам. Взирах се в него няколко секунди.
-Али, Ванеса слуша ли те?-попита Соф и аз погледнах към нея.
-Ъъ... да, да. Сложих я да спи преди половин час.-обясних и Соф кимна. Мъжът който стоеше до София ме погледна. Дали ще ме познае? Готова ли съм да се срещна с човека, който ме изостави преди 10 години? Взех чанатата си и се изправих от дивана.-Аз ще тръгвам. Приятна вечер.-казах и се запътих към вратата.
-Алисън, почакай да ти платим.-извика Соф.
-Не, няма нужда.-избързах да кажа и излязох от къщата. Вървях по алеята и излязох на улицата. Не мога да повярвам, че баща ми си е намерил ново семейство. Подпрях се на един стълб и извадих телефона си. Набрах номера на Зак к зачаках да ми вдигне, но се включи гласовата поща. Опитах да му звънна още няколко пъти, но без успех. Сега какво ще правя? Без кола съм, а си забравих парите вкъщи. Набрах номера на Нат.
Гледна точка на Нат
С Грейсън бяхме в апартамента му и обсъждахме някакви неща за казиното. Зейн също беше при нас и ни помагаше. По едно време телефонът ми звънна и аз го взех. Видях че това беше Алисън и ѝ вдигнах.
-Нати.-каза притеснено Алисън.
-Али? Какво има?-попитах и Зейн ме погледна.
-Ще може ли да ме вземеш, моля?-попита тя с треперещ глас.
-Да. Всичко наред ли е?-попитах.
-Да, ще ти разкажа после. Ще ти пратя адреса.-каза Алисън и затвори. Тя ми прати адреса, а Зейн не сваляше поглед от мен.
-Какво става?-попита той.
-Отиди на този адрес и вземи Алисън. Нещо е станало и аз не знам какво, но изглеждаше притеснена и... изплашена.-обясних и Зейн веднага стана от дивана.-И ако пита защо ти я взимаш, кажи че с Грейсън имаме работа.-казах му и той ме погледна объркано.
-Защо?-попита.
-Нали искаш да се събереш с нея? В момента ти помагам. Сега спри да задаваш въпроси и отиди да прибереш бъдещата си жена.-заповядах му и той тръгна.
Гледна точка на Алисън
Стоях на една пейка и чаках Нат да дойде да ме вземе. Все още бях в шок, че видях баща си. Видях баща си. Това не може да се случва. През всичките тези години той е бил тук и е създал ново семейство. Съдбата наистина ме мрази. Видях някаква черна кола да спира пред мен и след малко от нея слезе Зейн. Изглеждаше притеснен.
-Всичко наред ли е? Какво е станало?-попита той и се приближи към мен. Аз се изправих и го погледнах.
-Ти какво правиш тук? Казах на Нат да ме вземе.-попитах.
-Нат и Грейсън имат работа в казиното. Нещо се е случило.-обясни Зейн.-Както и да е при теб всичко наред ли е?-попита той отново и се доближи по-близо. Сърцето ми ускори ритъма си.
-А-аз... не искам да те занимавам.-казах тихо и сведох поглед. Той повдигна брадичката ми и го погледнах в очите. Видях загриженост в тях.
-Хайде да влезем в колата. Ще настинеш.-каза той и аз кимнах. Влязохме в колата и той запали и потегли.-Кажи сега, какво стана?
-Видях баща си.-отговорих и той ме погледна учудено, но бързо премахна погледа си и се съсредоточи към пътя.
-Какво?-попита той.
-Баща ми. Видях го. Той е баща на детето, което гледах. Създал си е ново семейство.-казах и очите ми се насълзиха. Зейн постави ръката си на бедроти ми и го стисна леко. Ток премина през тялото ми.
-Не плачи. Ти не го заслужаваш.-каза той.
-Има си нова жена и дете, които обича. А нас ни изостави.-изхлипах и Зейн спря колата и се обърна към мен. Постави ръка на бузата ми и с показалеца я погали леко.
-Не мисли за това. Той позна ли те? Каза ли ти нещо?-попита Зейн.
-Не, мисля че не ме позна. Още щом го видях си взех нещата и си тръгнах.-обясних и Зейн кимна.
-Сега се успокой. Не искам да се разстройваш, чу ли?-попита той и аз си поех въздух и кимнах.
-Благодаря ти, че ме докара и че ме изслуша.
-Бих направил всичко за теб и ти го знаеш.-каза той и аз го погледнах.
-Защо направи нещата толкова трудни?-попитах тихо.
-Не съм го искал.-отговори тихо той. Стояхме и се взирахме един в друг. Никой не казваше нищо.
-Ще тръгвам. Благодаря още веднъж.-казах и слязох от колата. Влязох в сградата и се качих в асансьора.