Гледна точка на Зейн
Алисън си тръгна и с Нат и Грейсън останахме. Видях как ме гледаше. Гледаше ме с такова разочарование. Видях болката, която премина през очите ѝ. Хубавите ѝ очи се насълзиха, но тя не позволи да се спуснат сълзи по тях. Така ме заболя, когато я видях. Заболя ме, когато каза, че всичко свърши. Не може да е свършило. Не искам. Стоях и се взирах във вратата.
-Зейн?-каза Нат и ме изкара от мислите ми. Аз я погледнах.-Какво стана?
-Обясних ѝ защо заминах така, но тя не ми прости. Каза че всичко свърши.-обясних и седнах на диванчето.
-Ще ти помогнем да си я върнеш, спокойно.-усмихна ми се леко Нат и аз кимнах.
-Алисън ще ти прости, няма да се задържи дълго със Зак.-каза Грейсън и наля шампанско в чашите ни.-А сега, изпий една чашка и да отиваме да поиграем малко покер.
-Без мен?-попита учудено Нат.
-С теб много ясно. Без теб на къде?-засмя се Грейсън.-А сега, да отиваме да играем и да ви взема парите.-каза той и потърка ръцете си.
-Ти ли бе? Много добре знаеш, че ще те победя.-каза Нат и повдигна едната си вежда.
-Казиното е мое, значи аз съм най-добър.-каза Грейсън.
-Оф, стига си се правил, хайде да ти вземем парите и да се приключва.-станах от дивана и излязохме от стаята.
Изиграхме няколко игри и в крайна сметка с Нат взехме парите на Грейсън. Излязохме от казиното и отидохме до колите си.
-Кой на кого взе парите сега, а?-попита го Нат и се засмя.
-Ха-ха.-извъртя очи Грейсън.-Просто късмет.
-Щом казваш. Зейн, не се притеснявай за Алисън. Ще оправим нещата.-каза Нат и постави ръка на рамото ми.
-Благодаря ти, че ще ми помогнеш.-усмихнах ѝ се леко.
-Няма проблем. За теб бих направила всичко, както и за Алисън. Искам най-доброто за вас, а то е да сте заедно.-каза Нат и аз кимнах леко. Тя ме прегърна и се качи в колата.
-Ще се видим утре, братле.-помаха ми Грейсън и се качи също в колата. Аз отключих моята кола и се качих в нея.
Гледна точка на Алисън
Снощи след като си тръгнах от казиното се прибрах. Преоблякох се и веднага си легнах. Беше ми тъпо, но не позволих да се пречупя. Днес щях да ходя до апартамента на Грейсън да ги видя и след това имам среща със София и Джони.
Започнах да се оправям и влязох в банята да си взема душ. Изкъпах се и отидох да се облека. Облякох си черна пола и бяла тениска. Застанах пред огледалото и си сложих спирала и гланц. Сресах косата си и я оставих да се спуска свободно. Обух си обувките и си взех едно дънково яке. В една малка чантичка прибрах телефона, парите и ключовите си. Излязох от апартамента и заключих. Качих се в асансьора и слязох на паркинга. Отидох до колата си я отключих. Влязох вътре и запалих. Потеглих към апартамента на Грейсън.
След около 30 минути вече паркирах колата. Слязох от нея и я заключих. Влязох в сградата и се качих в аснасьора. Качих се на етажа и позвънях на вратата. След малко Нат ми отвори и аз влязох вътре. Тя ме прегърна и отидохме в хола, където Грейсън се беше излегнал на дивана.
-Грейсън, стига си мързелувал.-пошегувах се и той се изправи.
-Оо, братовчедке! Как си?-попита той.
-Не се оплаквам.-усмихнах се. Седнах на дивана до него.
-Али, искаш ли нещо за пиене?-попита Нат.
-Не, благодаря.-усмихнах се и тя кимна. Нат зае мястото на фотьойла.
-Как са нещата със Зак?-попита тя и аз я погледнах объркано. Обикновенно не ме пита такива неща.
-Ами доста добре.-отговорих ѝ.
-Ясноо. Значи със Зейн всичко приключи?-попита тя отново и не разбирах на къде отиват нещата.
-Разбира се, че приключи. Той ме заряза и отиде в Ню Йорк.-казах.
-Но той го направи за твое добро.-каза Нат.
-Ти да не го защитаваш?-попитах.
-Не, просто... направил го е, за да те предпази. Кевин го е заплашил, нямало е какво да направи. И ако си мислиш, че не му е пукало за теб, грешиш. Постоянно звънеше на Грейсън да пита за теб.-обясни Нат и аз я погледнах очудено.
-Значи си знаела защо ме е оставил и не си ми казала?-попитах ядосано.
-Ъъ... Грейсън ми каза преди няколко месеца. Аз също не знаех.-защити се Нат и аз погледнах към Грейсън.
-Знаел си и не ми каза?-попитах го.
-Знаех още от самото начало. Зейн ми каза да не ти казвам нищо, защото щеше да искаш да му помогнеш и щеше да си навлечеш неприятности.-обясни Грейсън.
-Всички сте ме лъгали. Що за приятели сте?-попитах и присвих очи.
-Не се сърди де. Никой не е виновен. Зейн го е направил за твое добро. Сега скъсай с този Зак и се събери със Зейн.-каза Нат усмихнато и аз поклатих глава.
-С никой няма да късам и да се събирам.-казах и Нат изцъка и извъртя очи.
-Ох...
-Аз ще тръгвам, имам среща със София и Джони. Ще се видим утре, след урока ми по самозащита.-обясних им и станах от дивана. Те дойдоха да ме изпратят до вратата и аз си тръгнах. Излязох от сградата и се качих в колата си. Потеглих към магазина на Джони.
Паркирах колата в паркинга на мола и слязох от нея. Заключих я и се запътих към магазина на Джони. Влязох вътре и видях Джони и София да си говорят. Отидох при тях и те ми се усмихнаха.
-Здравейте!-поздравих ги.
-Хей, сладка. Имам добри новини за теб.-изписка радостно Джони.
-Слушам.
-Нали съм ти мениджър и ми предложиха да снимаш реклама за парфюм. И най-хубавото е, че ще я снимаш с някой известен певец.-обясни Джони и започна да подскача.
-Сериозно? Кой?-попитах развълнувано.
-Все още не са ми казали, но това ще го уточним другата седмица. Да разбирам, че приемаш?-попита Джони.
-Разбира се, че приемам.-отговорих и той се зарадва. Дойде до мен и ме прегърна. Соф отиде да говори по телефона и след малко се върна унила.-Всичко наред ли е, Соф?-попитах.
-Да, просто с мъжа ми в събота имаме годишнина, а няма кой да гледа малката. Бавачката е болна.-обясни тя.
-Ако искаш може аз да я гледам?-предложих.
-Не няма да те занимавам.-отказа тя.
-Нямам нищо против. На колко е?-попитах.
-На 8.-отговори Соф.
-Супер. Няма за какво да се притесняваш ще се справя.-уверих я и тя се усмихна.
-Благодаря ти.-прегърна ме тя.
-А как се казва?-попитах.
-Ванеса.
-Много хубаво име.-усмихнах се. Поговорихме си още малко и се прибрах. Извиках Зак да дойде у нас и да гледаме филм. Той дойде и си пуснахме филм.