Гледна точка на Зейн
През целият ден Алисън ме отбягваше, не искаше да говори с мен и това ме подлудяваше. Трябва да ѝ обясня защо така я оставих и че го направих за нейно добро. Не мога да повярвам, че е тръгнала с този глупак. Не го харесвам още от както се е появил. Още на рождения ден на Грейсън не мога да го трая.
Лекциите свършиха и всички излязохме на двора. Под всички разбирайте мен, Нат и Грейсън. Алисън веднага отиде при Зак. Той я чакаше пред университета и тя му се метна на врата и го целуна. Нарочно ли го прави? Отместих поглед от тях и Нат забеляза това.
-И аз не мога да го трая този.-обади се Нат и аз я погледнах.
-Ти пък защо?-попитах.
-Вож го какъв е смотан. Постоянно се подмазва на Алисън и се съгласява със всичко. Той не може да бъде с нея. Не може да я предпази ако някой заплаши Али.-каза Нат.
-Но тя явно го обича.-въздъхнах отчаяно.
-Спокойно, ще оправим това. Аз ще ти помогна да си я върнеш.-каза Нат и ме потупа по рамото.
-Наистина?
-Даа. Ти и Алисън сте един за друг.-каза Нат и аз кимнах.
-Къде искате да ходим?-попита Грейсън.
-Искате ли към 7 да се чакаме пред киното?-предложи Нат.
-Става.-съгласихме се и се разделихме. Всеки се качи в колата си и потегли.
Гледна точка на Алисън
Зак дойде да ме вземе от университета. Отидохме да хапнем и след това се прибрахме. Влязох да си взема душ и след това започнах да уча. Навсякъде около мен имаше записки. По едно време Нат ми звънна.
-Какво правиш, мацка?-попита Нат.
-Уча.-отговорих.
-Стига си учила и се оправяй, ще излизаме.-каза Нат.
-Без мен. Имам много да уча.-казах.
-Без такива. Хайде оправяй се ще ходим на кино. Ама ела без Зак, знаеш че не го харесвам много.-каза Нат.
-Зейн ще идва ли?-попитах.
-Нее, каза че има работа.-отговори Нат.
-Добре, тогава. До половин час ще бъда готова.-казах.
-Добре, ще се чакаме пред киното в мола. До после!-каза Нат и затвори. Събрах записките си и ги прибрах. Облякох си черни дънки, скъсани на коляното и тениска с надпис. Сложих си малко коректор, спирала и гланц. Напръсках се с парфюм и си облякох коженото яке. Взех си раничката и сложих нещата си вътре. Обух си обувките и излязох от апартамента. Влязох в асансьора и писах на Зак, че ще излизам с Нат. Той ми пожела приятно изкарване и каза, че ме обича. Аз също му написах, че го обичам и прибрах телефона си. Вратите на асансьора се отвориха и аз излязох. Насочих се към колата си и влязох вътре. Запалих и потеглих към мола.
Половин час по-късно паркирах колата на паркинга. Слязох от колата и я заключих. Влязох в мола и се запътих към киното. Видях Нат и Грейсън да ме чакат и отидох при тях.
-Здравейте!-поздравих ги и Нат ме прегърна.
-Хейй.-изписка Нат.
-Кой филм ще гледаме?-попитах.
-Бързи и яростни?-предложи Грейсън и ме погледна. Аз се усмихнах леко.
-Съгласна съм. Ще влизаме ли?-попитах.
-Да, ей сега.-каза Нат и се усмихна леко. Аз я погледнах объркано и се обърнах назад. Видях Зейн да се приближава и погледнах Нат.
-Каза че той няма да идва.-казах ядосано.
-Ами объркала съм се.-подсмихна се Нат.
-Здравейте, хора.-поздрави Зейн и застана до мен. Аз само извъртях очи и изпуфтях.-Али, много си красива.-каза той и ме погледна.
-Не ми говори, моля.-присвих очи.-Ще влизаме ли?-попитах и Нат кимна. Взехме си пуканки и влязохме в залата. Нат и Грейсън седнаха един до друг. Аз седнах до Нат, а Зейн до мен. Колко ми е познато това. Сетих се, когато гледахме "Цар лъв" и със Зейн ни изгониха. Беше забавно. Разтърсих леко глава и премахнах тези мисли от главата си. Филмът започна и аз се загледах в него. Зейн ме побутна няколко пъти, но аз не му обърнах внимание.
Един час по-късно филмът свърши и всички излязохме от киното. Отидохме на паркинга и Нат се спря.
-Искате ли да отидем в казиното на Грейсън? Ще пийнем нещо и ще се позабавляваме.-предложи Нат.
-Уморена съм, може би друг път.-отказах и Нат се нацупи.
-Моля тее.-каза тя и направи кучешка муцунка.
-Не.-отказах отново.
-Ще ти се разсърдя.-заплаши ме тя и аз повдигнах едната си вежда.
-Не можеш.
-Не ме предизвиквай, Купър.-каза Нат.
-Нати, уморена съм наистина.
-Няма да стоим до късно. Хайде.-каза Нат като дете.
-Аз няма да дойда.-обади се Зейн.
-А, не ти идваш задължително!-заповяда Нат.-Ти също.-посочи ме тя и аз извъртях очи.
-Хойде всички, качвайте се по шибаните коли и спрете да се държите като деца. Ще отидем в казиното ще изпием по едно и ще се приберем. Без повече лиготии.-обади се изнервен Грейсън и всички го погледнахме. Ние кимнахме и се качихме по колите си като послушни кученца и потеглихме към казиното.
Не след дълго пристигнахме и влязохме вътре. Грейсън поръча една бутилка шампанско. Отидохме в офиса му и седнахме на масата. Аз съблякох якето си и го оставих на закачалката.
-После ако искате може да поиграем и да ви взема парите.-каза Грейсън и ние се засмяхме.
-Можеш само да си мечтаеш.-казах.
-Май си забравил, че винаги печеля на тези игри.-обади се Зейн.
-Кой държи казиното, а? Значи аз съм най-добър в това.-каза самодоволно Грейсън.
-Стига си се правил. Да отворим шампанското.-обади се Нат и Грейсън взе шампанското и го отвори. Сипа ни в чашите и ние ги вдигнахме за тост.
-Вдигам тост за нас.-каза Грейсън и ние си дадохме наздраве. Отпих от чашата си и я оставих на масата.
-Ела да поговорим, моля.-изшептя Зейн в ухото ми и настръхнах. Винаги настръхвам. Аз кимнах и двамата излязохме на терасата. Не ми се спореше с него в момента, за това реших да му дам шанс. Аз се подпрях на парапета. Той застана до мен и отпи от чашата си.
-За какво искаш да говорим?-попитах и се загледах в гледката пред мен.
-Искам да ти обясня защо заминах така.-отговори той.
-Слушам те. Да видим какво си измислил.-казах.
-Заминах, за да те предпазя. Кевин ме заплаши, че ако не замина с него ще те нарани. Разбира се, отказах първия път, но... тогава той сряза спирачките на колата ти и... се уплаших и си помислих, че може да те нарани и по-лошо ако не замина с него. Разбери, направих го за теб.-обясни той и аз го погледнах.
-Защо не ми каза? Защо ме остави с бележка? Можеше да поговориш с мен.-попитах.
-Ти щеше да се опиташ да ме разубедиш и щеше да загазиш.-каза той.
-Не. Щяхме да се справим заедно с това, но ти просто реши да заминеш с него. Толкова лесно ли се отказа? Какво стана със "завинаги заедно", "винаги ще бъда до теб и никога няма да те оставя, каквото и да се случи" и "ще се справим заедно"? Какво стана, Зейн?-попитах го и очите ми се насълзиха. Той стоеше и се взираше в нищото. Не казваше нищо и тази тишина ме измъчваше.-Ти си лъжец.-казах и преглътнах буцата, която се беше заформила.
-Направих го за твое добро.-каза тихо.
-Не Зейн. Ти си страхливец и шибан лъжец.-извиках в лицето му и тръгнах да влизам, но той хвана ръката ми и ме спря. Усетих как ток премина през тялото ми от допира му.
-Знам, че съм страхливец, но моля те прости ми. Не мога да живея без теб. Не мога без да те докосна. Без да те виждам. Не мога да дишам без теб.-каза Зейн и аз поклатих глава.
-Съжалявам, но всичко свърши. Сам го каза.-каза тихо и влязох вътре. Облякох якето си и Нат и Грейсън ме гледаха.
-Тръгваш ли си?-попита Нат.
-Да, не ми е добре.-отговорих и в този момент Зейн влезе. Той не сваляше поглед от мен. Погледнах го за последно и излязох. Отидох до колата си и се качих в нея. Усетих как една сълза се стече по бузата ми. Избърсах я и се успокоих. Запалих колата и потеглих към вкъщи.