( Слушайте песента за повече настроение )
11.10.2007г.
Куанджу, Южна Корея
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
- Отново Ви благодаря, господин Уанг... надявам се съдружието ни, да е от полза , както за вашата, така и за нашата компания..- каза въодушевено г-н Парк, събирайки разпръснатите си документи от продълговатата, вече празна маса.
- Сигурен съм, че нещата ще потръгнат и за двама ни!- отвърна удовлетворено въпросният мъж.
- Аз също.... до няколко дни ще ви пратя и документацията!- съобщи накрая Хюн- Шик, покланяйки се запоследно на по- възрастния мъж.
Излизайки от помещението,той бързо се насочи към изхода, готов най- накрая да напусне, тази така задушаваща и препълнена с хора компания.
Времето навън обаче не бе много приятно. Тъмни облаци бяха покрили прекрасното синьото небе, студеният вятър подухваше все по- често и по- често, а земята бе леко влажна, заради проливните дъждове, които се бяха изсипали по- рано през деня.
Виждайки това, г-н Парк въздъхна.
Той знаеше, че приближава ужасна буря, но въпреки това трябваше да се върне час по скоро в Сеул. Нищо не можеше да го спре да се върне обратно вкъщи, най- малко някаква си буря, която сигурно скоро щеше да отмине.
================================================================================
Вече събрали багажа си, дамата съпрузи бързо се качиха в колата си, готови да потеглят за летището, а оттам за дома си.
Едри капки дъжд обаче започнаха да падат от небето. Явно щеше да завали силно, но това нямаше значение в момента.
- Мислиш ли, че Джимин е добре?- попита след кратко мълчание г-жа Парк, не откъсвайки погледа си от пътя.
- Що за въпрос е това, скъпа?!- попита леко учудено мъжът й -Той е умно момче, вярвам, че би се справил с всичко!- съобщи уверено той, като твърдостта в гласа му ясно показваше, че явно бе сигурен в думите си.
- Ами, ако му се е случило нещо лошо?!- възкликна притеснено жената -Хюн Шик знаеш, че няма да си простя, ако му е станало нещо...Божичко, знаех си, че не трябва да го оставям сам!!- започна да се паникьосва г-жа Парк, а сълзите вече явно започваха да се образуват в очите й.
- Сън Хее успокой се- прекъсна я бързо мъжът й.- Знам, колко ни беше трудно да го оставим, но той не е сам, сестра ти е там, а знаем, че щом тя е с него, нищо няма да му се случи!- съобщи й нежно той, стараейки се жена му да улови спокойствието и топлината в гласът му.
- Той е наш син.Най- малкото, на което сме успели да го научим, е да не се предава, в каквато и да е ситуация! Сигурен съм, че е добре...затова и ти се успокой, моля те...- каза след това той, бавно откъсвайки поглед от пътя, насочвайки го към съпругата си.
Г-жа Парк бързо изтри насъбралите се в очите й сълзи и се усмихна мило на мъжът си, като така предизвика й неговата усмивка.
Дъждът обаче бързо бе нараснал в порой, който само правеше пътя още по- труден за минаване.
Лошата видимост и хлъзгавият асфалт също не помагаха особено.
Обръщайки погледа си напред, лицето на г-жа Парк придоби ужасена гримаса.Виждайки това, мъжът й също се обърна.
- Хюн- Шик внимавай!- извика Сън Хее, виждайки, как колата бързо се носи право към една ужасна пропаст.
Г-н Парк веднага реагира, като бързо натисна спирачката с единия си крак, но за жалост нищо не се бе случило.
Спирачката не работеше.
Завоя, който те трябваше да вземат, бе твърде остър и опасен, а вече бе късно за каквито и да било действия.
Излизайки от пътя, колата бързо полетя надолу по хълма,право към дълбоката пропаст.
Яростното забиване на предницата на автомобила в твърдата земя, само премаза още повече, двамата вече мъртви родители.
================================================================================
- Всичко е готово шефе!- съобщи доволно, едно привидно младо момче, на възрастния мъж срещу себе си.
- Идеално.- отвърна доволно той, като дяволската усмивка бързо се заигра по лицето му.
- Прерязахме спирачките, както ни наредихте!- продължи по- малкият.
- Какво стана с двамата Парк?!?- попита леко притеснено по- стария.
- Няма как да са живи след такъв удар, сър!- отвърна просто другият.
- Сега, щом двамата и Парк са мъртви, тяхното малко изчадие, ще бъде лесна мишена....- каза накрая мъжът, пускайки на свобода, своя зловещ, но и леко страховит смях.
=====================
Такамммммм.....първо искам да се извиня за късното ъпдейтване, но последната седмица бях на почивка и нямаше как да пусна нова глава.
Тази тук, обаче ми се мотае от толкова много време в черновите, че направо не мога да я гледам вече.
Със сигурност има още какво да се доправя, но не мога и не искам да я мотая повече.
Не съм забравила за историята.
Много искам да почна нова история, ама като се познавам, знам, че ще заеба тази, както стана преди време с една друга и затова няма да го правя.....
А, още нещо, за тези, които не са разбрали Хюн Шик е бащата, а Сън Хее е майката на Джимин.
Съжалява, ако има правописни грешки или чести повторения....
Следващата глава- coming soon.