3 месеца по-късно
Нека да обясня накратко какво се случи през тези 3 месеца. След като Зейн ме напусна, изпаднах в депресия. Може би две седмици не излизах от стаята си и отказвах да се храня. Нат постоянно се опитваше да ме развесели, но нищо не ми помагаше. Звънях може би около 30 пъти на Зейн, но винаги се включваше шибаната гласова поща. Дори по едно време бях толкова отчаяна, че си разговарях с нея. Както и да е малко по малко започнах да свиквам с болката. Излязох от стаята си и казах на Нат, че трябва да го забравя. Тя разбира се ми помогна с това. Започнах отново да ходя на лекции и си мислех, че всичко беше наред, докато един ден не чух песента на Зейн по радиото и всичко отново се срина. Започнах да си спомням моментите ни заедно и разглеждах снимките ни в телефона ми. Не съм плакала сигурно толкова през живота си, колкото тогава.
Малко по малко започвах да не мисля за него, колкото и трудно да беше. Излизах с Нат и Грейсън постоянно. Зак също беше до мен през това време и съм много благодарна. С него може би станахме неразделни. Всеки ден излизаме заедно и се забавляваме. Той е наистина добър приятел.
Нат засне филма и вече имаше повече време за нас. Грейсън пък най-накрая се реши и отвори казино. С Нат му помогнахме с каквото можем и се получи наистина много яко. Не е голямо, но той каза, че няма да остане само с едно казино. Пуснахме брошури и хората идваха и наистина беше много успешно.
Аз от своя страна се снимах няколко пъти за списания и вече бях доста известна. Всеки път, когато изляза от вкъщи и ме спират някакви хора да се снимаме. Доста са мили и с удоволствие се снимам с тях. Марката на Джони също стана доста известна и почти всеки я знаеше. Джони също много ми помогна да се разсея от мислите за Зейн. Даже днес имах среща с него и Нат. Двамата си станаха доста близки и планираха да отвлекат Зейн и да го измъчват. Мисля че горе долу разбрахте какво се е случило последните месеци.
Започнах да се оправям за срещата с Джони. Отидох до банята и си взех душ. Изкъпах се и увих тялото си с хавлия. Върнах се в стаята си и приготвих дрехите си. Облякох си една много сладка бебешко розова блузка и тъмно сиви дънки. Приготвих си малка черна раничка и прибрах нещата си вътре. Застанах пред огледалото и си сложих спирала и гланц. Пооправих косата си и я оставих да се спуска свободно. Напръсках се с парфюм и бях готова. Обух си обувките и отидох към стаята на Нат. Почуках леко и чух Нат как казва "Влез". Отворих вратата и се изненадах от гледката. Не влизам често в стаята на Нат, но това ме изненада. Навсякъде имаше снимки на нея и Грейсън, както и еднорози... много еднорози. Имаше плюшени, малки статуйки еднорози, фигурки и всякакви други неща свързани с еднорозите. Дори имаше възглавница еднорог. Ако някой непознат влезе в тази стая, ще си помисли, че тук спи някое малко дете. Засмях се леко и седнах на леглото до Нат.
-Готова ли си за срещата с Джони?-попитах я.
-Почти. Само да си сложа спирала.-каза тя докато си слагаше спирала.-Готова съм.
-Да тръгваме тогава.-усмихнах се и двете излязохме от стаята ѝ. Проверих дали съм си взела ключовете за колата и излязохме. Качихме се в асансьора и след малко се намирахме на паркинга. Качихме се в колата ми и потеглих към уговореното място.
Не след дълго пристигнахме и слязохме от колата. Аз я заключих и влязохме в кафенето. Видяхме Джони да стои на една маса до прозореца и се насочихме към него. Той ни се усмихна и стана да ни прегърне. Ние седнахме и си поръчахме за пиене. Аз си поръчах шоколадов шейк, а Нат и Джони ягодов.
-Как са любимите ми момичета?-попита Джони.
-Ами добре.-отговорих.
-Радвам се, че вече не тъжиш за този идиот, който е много секси и талантлив.-каза Джони и с Нат се засмяха. Аз се усмихнах фалшиво и сервитьора донесе шейковете ни. Аз отпих от него и се загледах през прозореца. Наблюдавах хората, които вървяха по улицата.-Али, имам новина за теб.-каза развълнувано Джони и аз го погледнах.
-Каква?-попитах.
-От едно предаване искат да те интервюират.-изпищя Джони и запляска с ръце. Нат също се зарадва и ме прегърна.
-Ще те дават по телевизията, о божичко. Токова се радвам.-каза радостно Нат.
-Мда...-аз измрънках леко.
-Не се ли радваш?-попита Джони объркано.
-Радвам се, просто...-започнах да говоря, но не знаех какво да кажа. Не ми беше изобщо до интервюта.
-Просто още ти е тъпо за Зейн, нали?-довърши Нат и аз кимнах леко.
-Ох, момичеее... спри да мислиш вече за този. Гледай си кариерата и приятелите, остави го този.-извъртя очи Джони.
-Даа, остави го да си гледа шибаната природа. Той като е глупав и не знае какво изпуска, ти си живей живота с високо вдигната глава.-съгласи се Нат.
-Добрее... кога е това интервю?-попитах и Джони отново се усмихна.
-Така те искам. Другата седмица в сряда.-отговори Джони и аз щях да се задавя. Днес е петък.
-Другата седмица? Това е толкова скоро. За какво ще говоря? Какво ще ме питат? Не искам лични въпроси.-започнах да се паникьосвам.
-Успокой сеее. Ще ти зададат няколко въпроса от рода на "Какво е чувството да си модел?" , " Как се чувстваш като известна?" и такива неща.-каза Джони и аз се успокоих малко. Поговорихме си още малко и си тръгнахме. Нат каза, че има уговорка с Грейсън, за това я закарах до апартамента на Грейсън. Аз се прибрах и седнах на дивана. Пуснах телевизора и видях, че дават някакво предаване. Оставих го и на вратата се позвъня. Станах и отидох да отворя. Пред мен беше Зак и аз го поканих да влезе. Носеше пица и шоколад. Двамата седнахме на дивана и оставихме пицата на масата.
-Ако си изморена ще си вървя.-каза Зак.
-Не, няма проблем и без това се чудех какво да правя.-усмихнах се и той кимна. Заслушах се в предаването по телевизора и разбрах, че Зейн участва в него. Зак ме погледна несигурно.
-Искаш ли да сменим канала?-попита той. Зак знаеше, какво се случи между мен и Зейн.
-Не, няма проблем.-казах и насочих погледа си върху телевизора. Не се беше променил много. Имаше същата прекрасна усмивка и тялото му е станало по-стегнато. Той седна на дивана до водещия.
-И така, дами и господа, днес на гости ни е новоизгряващата звезда Зейн Малик.-представи го водещият и публиката запляска.-Така Зейн, как вървят нещата с кариерата ти?
-Доста добре. Работя върху няколко нови проекта, които мисля, че ще ви харесат.-отговори Зейн.
-Значи да очакваме ново парче скоро?-попита водещия и се засмя.
-Може би.-усмихна се Зейн.
-А какво ще ни разкажеш малко за личния си живот? Има ли някое момиче, което е заело място в сърцето ти?-попита водещия и повдигна вежди. Зейн изглежда се напрегна и свали усмивката си. Той прочисти гърлото си преди да отговори.
-Не.
-Имаше слухове, че си гадже с модела Алисън Купър. Това вярно ли е?-попита водещият и усетих как сърцето ми се сви и започнах да дишам трудно. Зейн се замисли какво да отговори.
-Познавам Алисън... но отношенията ни са чисто професионални.-отговори той и това тотално ме разби. Чисто професионални? Трябва да се шегува. Нима аз за него вече не знача нищо? Аз се измъчвам 3 месеца тука заради него, а на него не му пука изобщо за мен. Спрях телевизора и Зак ме погледна.
-Добре ли си?-попита той. Поех си въздух преди да отговоря.
-Да.-отговорих и се опитах да се усмихна.
-Той не те заслужава, голям е глупак. Да те остави заради кариерата си. Ако аз ти бях гадже, щях да се държа с теб, както трябва.-каза Зак и аз затворих очи в опит да спра сълзите си.
-Зак, приспа ми се, искаш ли утре да се видим?-попитах го и той кимна.
-Добре, пиши ми като се събудиш.-каза Зак и аз кимнах. Той ме прегърна и след това си тръгна. Аз отидох в стаята си и премахнах грима си и си облякох пижамата. Легнах в леглото си и се завих през глава, като оставих сълзите да се спускат по лицето ми. Не знам колко време съм плакала, но неусетно съм заспала.