A/N
Здравейте! Ето я и новата глава. Надявам се да Ви хареса и също така се надявам да разбера мнението Ви! Благодаря! Приятно четене! ♥
***
-Е, слушаме ви.- подканих сестра си или русокоското да говорят, след дългата неудобна тишина, която се беше настанила помежду ни. И двамата бяха под напрежение, щом ги хванахме на "местопрестъплението".
-Ами... ние...такова. Забавна работа.- засмя се притеснено Бела, въртейки кичур коса около пръста си. Правеше така, когато е изнервена. Точно както в този случай.
-Само да попитам... сега нещо като показания ли ще ни вземате или какво?- повдигна веждата си Найл, кръстосвайки ръце пред гърдите си. Зейн се засмя леко до мен, навеждайки глава към Найл.
-Може би?- подсмихна се. Зейн погледна към мен и ми намигна. Поклатих глава и оформих с уста "Не ги измъчвай!". Той кимна преди да се обърне към тях.
-Добре, вижте, не ви обвиняваме в нищо лошо, но, по дяволите, откъде се взе това?- поклати глава в недоумение.
-Не, сериозно, това беше доста изненадващо за нас. Просто ни обяснете като на най-добри приятели...- опитах се отново да измъкна някаква информация от тях.
-Знаете, че с Найл започнахме да си пишем малко след вас. По цял ден с някакви пропуски от няколко часа. И когато се видяхме деня преди рождения ден на Зейн...- Бела не довърши и се засмя, поглеждайки към Найл. Той й се усмихна.
-Казано накратко, по цял ден комуникирахме, било то чрез съобщения или като се виждахме навън, и сега, когато дойдохме тук... Хора, влюбихме се.- повдигна рамене, Найл, целувайки сестра ми. Да си призная честно, настръхнах. Когато видях очите на сестра си и след думите на Найл... това беше невероятно. Погледнах към Зейн, който също се усмихваше и поклащаше леко главата си.
-И сега?- попитах без да скривам радостта в гласа си.
-Ами заедно сме.-казаха едновременно, засмивайки се. Почти изпищях и прегърнах Найл, който беше точно пред мен, а след това и сестра ми. Сълзите една по една започнаха да се стичат по бузите ми. Бела също подсмърчаше леко.
Спомням си предната й връзка. Бяха толкова време заедно, Бела го обичаше от дъното на душата си, но той я разочарова по един крайно грозен начин. Няколко седмици беше в много лошо състояние, не допускаше никого до себе си, но въпреки това, аз не я оставях сама дори за минута, макар че ме гонеше. А сега, когато я виждам отново щастлива, с блеснали очи, сърцето ми се стопля, защото знам, че Найл няма да я нарани по никакъв начин.
-Бъди щастлива, Белс. Откри едно страхотно момче, което ще бъде до теб.- прошепнах й, подсмърчайки. Отделихме се и я погледнах в очите. Тя ми кимна и се усмихна.
-Благодаря ти, Джи! За всичко!- прегърнах я отново, след това се върнах на мястото си. Зейн и Найл си говориха.
-Не мога да повярвам, че не си ми казал.- поклати глава Зейн.- Поздравления, братле!- прегърна го като едва не се сборичкаха, което предизвика смях у нас с Бела. Двете се спогледахме и поклатихме глави. Момчета...
Не усетихме кога вече бяхме пред къщата. Двете с Бела, излязохме първо. Прегърнах я през кръста и двете се отправихме към входа. Тъй като ключа беше в мен, отключих и двете влязохме, отправяйки се направо към хола. Момчетата дойдоха след малко. Шофьорът ни и още едно момче ни вкараха покупките при нас, пожелаха ни лек ден и излязоха.
-Мисля да си почина малко.-каза Зейн, щом вратата се затвори.- Можем да се видим на вечеря после?- предложи той, разтривайки врата си.
-Всъщност какво ще вечеряме?- попитах.
-Честно казано нищо не ми се готви.- изпъшка уморена Бела. Разбирах я чудесно. Бях капнала и едва си усещах краката.
-Пица?- предложи веднага Найл. С Бела и Зейн се спогледахме и кимнахме.
-Съгласни!- казахме и се отправихме към стаите си. Щом с Бела влязохме, събух обувките си, хвърляйки ги нанякъде, а след това буквално се хвърлих върху леглото с тежка въздишка.
Гледна точка на Зейн:
Веднага щом с Найл влязохме в стаята си, той потъна в завивките на леглото, взимайки телефона си. Аз от своя страна отворих прозореца, придърпах си стол и запалих цигара, вдишвайки от отровния въздух. Един много вреден навик, който го правя след натоварен ден. Затова спокойно мога да кажа, че не съм пристрастен.
Погледнах към брат си. Гледаше си телефона и се усмихваше на нещо. Изглеждаше толкова щастлив. Не съм го виждал така от много време. Последната му връзка беше преди три или четири години. Знам, че е щастлив с нас и когато обикаляме като One Direction по света, когато виждаме толкова различни култури, различна природа в различни държави и, когато се виждаме с толкова много фенове. Но друго нещо е любовта. Да имаш човек до себе си, с когото да прекарваш по-голямата част от времето си, с когото да бъдеш щастлив. И ето, че той най-сетне я намери и съм адски щастлив за него.
Изпуших цигарата си, изгасих я и затворих прозореца отново. Върнах стола на мястото му и се приближих към леглото.
-Зейн?- повдигна глава Найл към мен.- Погледни.- подаде ми телефона, а аз го взех, заглеждайки се в екрана. Повдигнах вежди към него с усмивка, веднага щом видях снимки от днес. Беше хванат точния момент, когато Найл и Бела са на път да се целунат, а след това и целувката. На последната снимка дори бяхме четиримата, точно когато с Джи ги бяхме хванали.
Точно в този момент телефона на Найл звънна. На екрана се изписа името на Лиам. Аз вдигнах, включих камерата и седнах до брат си, задържайки телефона на високо.
-Ейй, шматкии.- казахме едновременно с Найл.
-Ей, нюйоркчани.- махна Лиам. Луи и Хари стояха до него.
-Найл, имаш ли да ни казваш нещо?- повдигна си веждата Луи, подсмихвайки се. Засмях се, поглеждайки към брат си.
-Сигурно.- засмя се Найл.
-Хайде, слушаме.- подкани го Хари.
-Знаете, с Бела започнахме да си пишем малко след като Зейн, започна да си пише с Джи. Ами писахме си по цял ден, виждахме се и ето ме сега, хлътнал до уши.- повдигна ръце Найл.- С Бела сме заедно.- довърши той, усмихвайки се широко.
-Най-сетне!- извика Хари.
-Честито, братле!- казаха Луи и Лиам едновременно.
Продължихме да си говорим. Разказахме си как е минал деня на всеки един от нас, след това преминахме към последната среща на Хари. Изглежда, че той също може да се похвали с нова връзка и не с кой да е, а със самата Кара Делевин.
-Твой ред е, Зейн.- каза Лиам.
-За какво говориш?- засмях се.
-Не се прави на луд.- засмя се Найл, а аз го ударих по врата леко.
-Не, сериозно, братле, какво става с Джиджи?- попита Хари.
-Няма ли да се присъединиш и ти най-сетне към клуба на обвързаните? Само ти остана.- включи се и Луи.
-Чакай, чакай, по-спокойно.- повдигнах ръка.- Не знам, момчета. Не искам да избързвам, не искам всичко да отиде по дяволите. Искам да съм сигурен, че и тя чувства същото към мен, преди да предприемем по-сериозна стъпка.
-Понякога си много сляп, Зейн.- поклати глава Найл.- Не знам дали я виждаш, но винаги когато ви погледна или ти я гледаш, или тя теб.
-Ако не си сигурен, направи нещо и се увери, че и тя изпитва същото.- даде ми съвет Лиам. Кимнах.
-Да, добре, ще направя нещо.
-Но не прекалявай.- включи се и Луи, навирайки пръст в камерата. Засмях се, кимайки.
-Ще се чуем утре, идиоти.- каза Хари.
-Лека нощ, шматкии!- махнахме с Найл.
-Лека, мухльовци.- засмя се Луи, Хари и Лиам също махнаха, след което връзката прекъсна. Подадох телефона на брат си и легнах от едната страна на леглото. Чух, че Найл се обади на някого, но не се заслушах в разговора му, а просто затворих очи. След секунда възглавница се удари върху лицето ми, а Найл се смееше високо. Погледнах го странно и се изправих.
-Пицата е тук, Зейнстър.- съобщи ми той и със смях излезе от стаята.