Хари влезе в къщата и се разкрещя с пълно гърло, започвайки да събаря и чупи всичко, което му попадне. Целият беше червен от яд и не спираше да рита, удря и да блъска мебелите и вещите. Отново бе допуснал Флора да си отиде, а беше свикнал с нея и сега когато нея я нямаше демоните в него оживяха отново, карайки го да изкара яда си и да навреди на околните докато вътре, дълбоко в него сърцето му кървеше, което отчаяно търсеше лека си-нея.
Пери, Ел и Барбара стояха горе и го наблюдаваха като не смееха да се намесят и да прекратят действията му. Ел вече се беше обадила на Луи и той пътуваше към къщата. Пери дръпна Барбара за ръката и я вкара в стаята, за да не става свидетел на подобно нещо, а и се страхуваше за бебето.
Ел не се стърпя и тръгна бавно надолу, но след като видя, че Хари с юмрук счупи стъклената украса на масата и от ръката му протече кръв се спря и силно извика от страх, скривайки очите си. Едно от парчетата се беше забило в долната част на китката. Той спря за миг и погледна стъкълцето и кръвта. След което продължи да руши масата, без да махне стъклото.
Кръвта обля цялата му ръка, но него изобщо не го вълнуваше, защото не го болеше толкова много колкото го болеше след като остана сам. Тази болка го съсипа до основи и позволи на демоните да го контролират. Той освирепя и захвърли масата срещу стената, ръмжейки от яд.
Той тръгна към телевизора, но някой го дръпна и го отдалечи.
-Брато, успокой се!-каза му Луи, а той не го отрази.
-Махай се!-изрева гневно и го отблъсна от себе си. Кръвта по ръката му привлече погледа на Луи и се опита да го усмири, тъй като губеше доста кръв.
-Трябва да те привържем.-хвана го отново и го блъсна назад, за да падне върху дивана. Ел беше слязла и сега стоеше зад вратата и наблюдаваше сцената. Страхуваше се много от Хари затова стоеше далеч.-Какво стана?-подхвана разговор Лу, държейки приятеля си прикован към дивана.-Ел, повикай Флора.-при думите му Хари се вцепени, а Ел стисна очи от уплах, защото гаджето й беше на прицел.-Хайде, Ел!-обърна се към нея и видя, че е пребледняла.
-Тя си тръгна.-промълви дрезгаво Хари, а той се обърна към него и отпусна хватката си.-Пуснах я...-допълни тихо, гледайки в една точка.
-Но защо?-той беше в недоумение и гледаше съжалително приятеля си. Знаеше много добре какво изпитва към Флора, защото той изпитваше същите чувства към Елинор.
-Както каза тя „може би е за добро.." мамка му, много добре знам, че не е „може би", а наистина е за добро. Защото я отвлякох насила, за да бъде моя, наказвах я, за да спре да бяга от мен и накрая всях страх у нея, а като за капак животното в мен я изнасили. И докато съсипвах живота й аз се привързах към нея. И сега нямам право да я упреквам, че не ми вярва затова я пуснах, за да може да продължи напред без страх и без празни надежди. Но все пак никой не остава при звяра, той сам ги унищожава.-стана рязко от дивана, но Луи го спря и каза на Ел да донесе аптечката.
Той почисти добре раната и превърза ръката му. Хари се изправи и кимна на Луи и се качи горе, а двамата с Ел се спогледаха.
-Аз ще почистя, но ще трябва да си купим нова маса, шкаф и още доста неща.-обади се Ел, оглеждайки счупените стъкла и кръвта по пода и дивана. Сякаш торнадо беше преминало през хола.-Май ще ни трябва нов диван, ако не се почисти кръвта.-той кимна и се наведе, събирайки по-големите стъкла...
Хари влезе в стаята и седна на пода, облягайки се на вратата. Беше напълно слаб. Гледаше бавно стаята и се ослушваше. Беше празна и тиха без нея.
-Флора, върни се!-прошепна той и скри лице в колене си.-Не искам да съм сам...
В колата беше пълна тишина само тихите ридания на Флора се чуваха. Лиам се чувстваше неловко и искаше да й помогне някак, но не смееше да се намеси.
Макар че тя настояваше да си тръгне в същото време сърцето й скърбеше. Тя беше влюбена в него, обичаше го много, но думите на сетра й и повлияха много. Тя си беше такава, винаги се поддаваше на чуждите мнения, защото мислеше, че са прави. Изключително наивна и позволяваше на всеки да я манипулира и да й втълпява неща, които тя не мисли.
Този проблем идваше от това, че имаше добро сърце и от това, че тя мисли, че всеки човек е добър и че всеки мисли като нея за доброто и щастието на другите. За нея егоизмът, завистта и себелюбието не съществуваха докато не се сблъска с Хари, това промени всичко, защото видя различни сцени от живота, които до сега не бе виждала.
Сега тя стана недоверчива, мислеше си, че той я лъже благодарение на наивността й. Вече не бе същата. Осъзна, че беше манипулирана, а от това болеше много, защото беше влюбена в него. Как бихте се почувствали ако човекът, който обичате ви използва за нещо и се преструва пред вас? Така се чувстваше и Флора: излъгана и използвана.
Сега плачеше, защото макар и да не искаше трябваше да забрави за него. А това беше доста трудна задача за сърцето й, което увеличаваше ударите си, ставаше по-живо и динамично ставаше ли дума за него.
-Искаш ли да дойда с теб?-Лиам вече 5 минути чакаше отговор от нея и отново повтори въпроса си. Тя го погледна отнесено.
-Какво каза?-попита и избърса сълзите си бързо.
-Искаш ли да дойда с теб?-потрети се той, гледайки я съчувствено, а тя поклати глава отрицателно.
-Ще се оправя, Ли.-усмихна му се леко.
-Флора, защо го направи? Каза ми да се боря, а ти защо го се отказа?-тя сведе глава тъжно.
-Ли, понякога...просто трябва да се откажеш. А и така ще е по-добре и за двамата.-отговори тя.
-Да, но да знаеш, че Хари може да е всякакъв, лош или безмилостен, но за теб ще даде живота си. Колкото и да харесвам Кийра не бих дал живота си за нея, разбираш ли ме какво искам да ти кажа?-тя кимна и отново сълзи потекоха по лицето й. Тя много добре си спомни думите му „...добре, че простреля мен...", на които уж не повярва.
Слезе от колата, гледайки мястото му и тръгна към къщата след Лиам, който остави куфарите и си тръгна. Тя огледа познатия коридор и се облегна на вратата.
-Постъпих добре, а защо ме боли сърцето?...Хари, Хари...-каза си, плачейки...
Два дни изминаха. Флора продължи със предишния си живот- ходеше на училище, после при сестра си и после учеше у дома. Макар и тъжна тя се бореше с депресията и продължаваше напред, колкото и трудно да бе. Не беше чувала нищо за Хари, а толкова й се искаше макар да отричаше. Не осъзнаваше, че когато подтискаш чувствата си те повече се увеличават отколкото да намалеят.
Хари отново не спеше на леглото, а долу на дивана. Не спираше да мисли за Флора затова се разхождаше със сенки под очите. Сделките с другите наркодилъри ги извършваше само Зейн, а той обикаляше склада си. Напълно игнорираше Барбара, защото искаше да я удуши, заради нея Флора си бе тръгнала.
Той седеше на дивана и отново бе замислен.
-Брато, как си?-Лиам се настани до него. Той поклати глава и не му отговори.
-Да не би да си говорил с нея?-погледна го очакващо.
-Не, не, просто като ти липсва, като я искаш, защо не се бориш за нея?-попита го Лиам и се вторачи в него.-Защо, мамка му? Тя ми каза да се боря за Кийра ако я искам, бори се и ти за нея.-подкани го той сякаш планираше някакъв план.
-Лиам, влоших нещата. Когато бяхме в залата не ме погледна и осъзнах какъв задник съм.
-Не е вярно, та тя не спря да поглежда към теб докато ти тренираше. Когато удряше по-силно тя се повдигаше сякаш седеше на тръни. Цялата трепереше и стискаше пръстите си, нали говорех с нея.-Хари погледна настрани и почеса врата си.
-Ако пита някой при Тина съм.-проговори той и излезе...
***
-Странно, днес си много тих.-каза изведнъж Тина, поглеждайки го със свити очи, сякаш го анализираше.
-Не говори, а си върши работата.-скастри я той и тя се разхили.
-Знаеш, че това няма как да стане, мили мой братко.-изплези му се тя, а той извъртя очи и леко мръдна.
-Как е онова момиче, Флора?-захвана разговор тя, и размърда ръката си.-Търпи ли те още?-подкачи го тя. Хари я изгледа и погледна настрани.
-Не, тръгна си!-тя се изненада и щеше да изпусне машинката и я хвана с две ръце.
-Какво?-попита тя тъжно. Сега разбра защо той беше тих и се смути, че го засегна.-Извинявай, не исках да...
-Не си направила нищо и без това не излиза от ума ми. Вече три дни нямам вести за нея.-прекъсна я и й обясни.
Тина млъкна и продължи със заниманието си. Усети, че трябва да замълчи, а не да разпитва. Ако той искаше щеше да й сподели.
- Защо млъкна?-попита я и тя повдигна рамене.
-Добре, защо не си я върнеш? Виж се само на нищо не приличаш как ще си оправяш сделките, а?
-Защото съм глупак. А и ако я върна това значи, че тя ще поиска да сме нещо повече, а аз не мога да рискувам да я забъркам с мен. Веднъж я отвлякоха, втори път няма да го преживея. Не искам враговете ми да я напипат. Не може да очаква да й бъда гадже, не! Аз не съм безгрижният Пийти.
-Затова ли се скарахте?-изумено попита тя.
-Не, само заради Барбара.-тя извъртя очи от досада.
-Какво е направила?-стисна зъби тя. Много добре познаваше Барбара и знаеше какво представлява и не я понасяше. Цял месец не беше проговорила на Хари, тъй като беше спал с нея, а и я прибра в къщата.
-Твърди, че е бременна от мен.-тя отдръпна машинката от кожата му и го удари с ръката.
-Ама ти сериозно ли? От нея ли?-развика се тя, този път наистина успя да я вбеси.
-Луда ли си? Тя не е бременна от мен, мамка му!-извика й той.
-Флора си е права даже хубаво е направила.-каза му с яд.
-По дяволите, Тина! Сякаш не й знаеш драмите.-изръмжа той ядосано. В момента не искаше да се кара и с нея.
-А ти като й ги знаеш защо спиш с нея? А?-заяде се тя, гледайки го лошо.
-Защото исках да забравя за Флора, ясно!? Не ме ли виждаш какъв съм? Като някакво мекотело без нея. Преди нея спях с всяка срещната и не ми пукаше за никоя и си бях много добре. Не я искам, искам да я забравя, защото ме прави слаб, и да продължа да спя на различни места с различни жени, но не мога, мамка му. Не мога!
-Ако не я искаше нямаше да си в това състояние. Ти не можеш без нея, ти си влюбен.
-Не, не съм! Просто трябва да спра да мисля за нея и да се забавлявам с всяка.-тя отново го блъсна.
-Глупак! Така ли разсъждавате вие? Хубаво! Забрави я!-сопна му се тя и го изгледа за пореден път лошо.
-А какво да съсипя живота й още повече? И аз повече да затъна.
-Добре...-хрумна й идея, с която знаеше, че ще му засегне нерв.-Значи се отказваш, ще търсиш друга, за да ги сменяш.
-Да, точно така!-отвърна й дръпнато, а тя кимна.
-Окей, ако тя се върне при бившето й гадже и случайно ги засечеш някъде прегърнати. Ти няма да разбиваш главата му, защото тя ще бъде негова. Ти само ще гушнеш кучката до теб, скъпи.-той затегна ченето си и преглътна тежко. Тя усети, че ще го вбеси и просто го наблюдаваше.
-Няма да стане!-изръмжа и тя се подсмихна, защото планът й успя.
-А значи тя ще си стои кротко вкъщи без да се занимава с мъже, така ли?-Хари почервеня, гледайки я кръвнишки.
-Тя не е такава.
-Да, но поне гадже ще си има.-продължи тя предпазливо, подбирайки внимателно думите си. Знаеше колко е ревнив затова внимаваше.
-Не ме тествай!
-Не те! Просто не можеш да осъзнаеш какво всъщност искаш. Идиот такъв, не виждаш ли, че си стиснал юмруци, само защото те пробвах, че Флора ще бъде с друг.-Хари се изправи и се приближи към нея, гледайки я право в очите.
-Тя няма да бъде на друг! Не ме вбесявай, тя си е моя!-тя започна да се смее и му се изплези.
-Най-обичам да ти късам нервичките, защото така си казваш истината. Виждаш ли, къде си тръгнал? Като само за Флора бълнуваш? Ти си влюбен, влюбен!-каза размечтано, а той я блъсна леко.
-Не съм!-тя кимна.-Окей, говори си!-изсмя се тя и продължи да рисува върху кожата му...
Хари обикаляше в стаята си и се чудеше какво да прави. Тази празна стая го побъркваше, а мислите му не го оставяха. Всичко беше толкова объркано, но той знаеше кое желае най-много.
-Мамка му, откачих!-излезе от стаята, искаше да слезе долу, за да не мисли за нея. Вратата на стаята на Зейн беше притворена и той чу гласове.
-Какво ще ми кажеш?-чу гласа на Пери и се спря, тъй като чу и на Барбара.
-Виж, вече стана трудно затова ми трябва помощник и кой, ако не ти?-разхили се Барбара.
-Помощник за какво?-Хари се приближи по-близо до вратата, за да чуе следващите думи.
-Ами аз не съм бременна, преструвах се, за да може Флора да си тръгне и като гледам успях.
-А повръщането?
-Знаеш, че съм алергична към канела и така го предизвиквах в банята, имах пакетче в джоба си. Осигурих всичко, нали поисках пари от теб? Затова ги използвах, подкупих гинеколога и си осигурих бебе от интерната, но става сложно и затова сега ще ми трябваш и ти, за да прикриеш тайната ми още по-добре.
Хари не се стърпя и влезе и Барбара пребледня щом го видя.
-Мамицата ти!-извика й Хари и в същия момент Пери й удари шамар.
-Глупачка! Не се ли отказа? Хари не те иска!-Барбара се държеше за бузата и гледаше към него.
-Иска ме! Той ме обича, нали Хари?-доближи се до него и щеше да го прегърне, но той се отдръпна.
-Какво същество вкарах в къщата, по дяволите? Когато се върна да те няма в къщата, чу ли ме?-извика отново. Не смееше да я докосне, не удряше жени, но тя го изкушаваше.
-Недей, Хари! Аз те обичам!-замоли се тя, хващайки ръката му.
-Не ме докосвай! Заради теб Флора си тръгна. Била бременна, мамка му! Събирай си багажа и да те няма, ясно ли ти е?-погледна я с отвращение и тръгна бързо към адреса, за който постоянно мислеше...
Хей! <333 Надявам се главата да ви е харесала.
Какво мислите за Хари? Напоследък е много объркан особено край Флора :дд
Дали постъпи добре Тина?
Очаквахте ли това от Барбара? :дд *любимката ви*