51.
-...И така стигнах и до самоубийство.-завърши Хари докато Тина го гледаше с изражение, което Хари не можеше да разчете.-Знам, че сгреших, не е нужно да ме гледаш така.-смотолеви той, избягвайки погледа й.
-Как те гледам? Хари това е...това е...е не знам какво да кажа. Ти си я отвлякъл!? За да остане при теб си я заплашил и като за черешка на тортата си я и изнасилил?! Ама ти сериозно ли?!-каза тя шокирано, а той кимна тъжно, свеждайки поглед.
-Да, да и да.-отговори той виновно и погледна към нея.
-Какво си направил!?-Тина отказа да приеме думите му и единственото, което започна да прави е да му крещи.
-Няма да повтарям.-ядоса се Хари, заради тона на Тина. Тя млъкна и се опита да асимилира думите му.
Хари се изнерви допълнително и прокара пръсти през къдравата си коса.
-Няма ли да ми кажеш нещо?-проговори изведнъж той, а тя го погледна.
-Това, което си направил не е за похвала ама изобщо...-започна тя.
-Знам.-отвърна той, дърпайки косата си.
-Не ме прекъсвай!
-Добре, но...помогни ми! Не знам как да оправя това, което направих. Луи и Лиам ми говориха толкова много в колата и осъзнах, че са прави. Смъртта не е решение. Затова ги накарах да ме докарат при теб, защото не знам какво да направя...нуждая се от помощта ти, Тина. Тя трябва да се оправи, разбираш ли? Трябва да ми дадеш съвет или не знам какво ще правя, защото за първи път, а ти знаеш много добре, че не съм го правил...
-Кое?-отново го прекъсна тя.
-Молих се на Бог за нея, по дяволите! –каза той и се изправи като започна да обикаля стаята.
-Ти какво?-тя отново се изуми.-Не си го направил.-каза спокойно тя.
-Не те лъжа, погледни ме в очите...виждаш ли?-тя изведнъж се изправи и го прегърна, като с едната ръка започна да гали тила му.-Недей, тя прави така.
-О, Хари...-стисна го силно в прегръдката си.
-Помогни ми!-каза той с тъга.
-Нека седнем.-той кимна и седнаха на мекия диван.-Защо я отвлече? Ти не ми позволи да те прекъсвам, затова ще те питам сега и искам да ми отговаряш.
-Защото щом я видях изпитах нещо...нещо, което не знам как да обясня...видях очи изпълнени с невинност. Никога не съм виждал подобно нещо. От малък виждам само лицемери, мръсни същества, но не и това, което видях в нея. Пчеличка, която е изпълнена с щастие и доброта...На втората ни среща пред училището й, тя се съпротиви и тогава осъзнах, че я искам на всяка цена..изпитах собственост. Исках да бъде моя, без значение какво и колко ще ми коства.-сподели той, гледайки фигурката на масата.
-Хари, тя не е предмет, за да си я присвояваш, нали го знаеш?
-Разбира се, че го знам. По дяволите!-сопна се Хари и блъсна фигурката като тя се хлъзна към края на масата.
-А защо я избра? Знам колко момичета ти се лепват...защо нея от всички? Хм?
-Защо я избрах?-попита той с вдигнати вежди и Тина кимна.-Казах ти, очите й са изпълнени с невинност, доброта и много, много светлина.
-И любов?-предположи Тина.
-Може би да...Никоя не можа да ме побърка така както тя. В един момент я гледам как върви изплашено, а в другия веднага напада, за да се защити. Извинява се постоянно и благодари за всичко. Тя е ангел, а в същото време знае как да стреля с пистолет..Очите й са черни и толкова лъскави, че можеш да се огледаш в тях и да видиш колко надежда има в тях. Устните й са самото съвършенство, толкова са меки и вкусни. Когато се усмихне сякаш денят ти тогава започва, сякаш усмивката й те гали. Косата й е черна като на мама, толкова мека на допир и, въпреки че преобладава черното в нея, тя е най-светлото и чисто същество, което някога съм виждал. Тя дори е повече от ангел. Когато я видиш, тя те кара да мечтаеш и...май се отнесох.-Хари сведе поглед, а тя се изуми от това как усмивката му не слезе от лицето му докато говореше.
-Не, спокойно!-усмихна му се тя, тъй като за първи път го виждаше да се усмихва така.-Ти спомена бившото й гадже.
-Да, бившото й гадже, защото аз...ъъ, не ти казах, но аз я накарах да скъса с него.-Тина уголеми зениците си.
-Какво си направил? Братле, толкова много ли я искаш? Помислих си, че..
-Че какво? Че я искам само за една нощ? Да, първоначално я исках само за това, но после като прекарах нощта с нея, стискайки я здраво в ръцете ми..осъзнах, че я искам не само за една нощ. А и това, че си имаше гадже изобщо не ми се нравеше. Само аз исках да пипам това тяло и затова я накарах да скъса с него.-сподели Хари пре-спокойно сякаш беше нещо нормално.
-Значи има възможност тя да не...ъм, знаеш да е влюбена в него.-промени изречението си тя, дискретно.
-Тя Е влюбена в него.-каза Хари като наблегна на „е" и стисна ръцете си в юмруци.
-Ревнуваш ли я? Бъди честен, не овъртай.-попита го тя.
-Да, за Бога! Ужасно много. Ревнувам я от всички, ревнувам я от баща й тъй като постоянно я прегръща, ревнувам я от бебето Лео, тъй като то я прави щастлива, ревнувам я от Найл, с който постоянно си говорят за футбол, а искам да го прави с мен, ревнувам я от шибаното й гадженце „Пийти", който тя постоянно слуша, ревнувам я от Неймар, който играе с два леви крака, но въпреки това й е любим.-той взе възглавничката зад него и я захвърли срещу стената.-Ревнувам я и от...
-Достатъчно!-прекъсна го тя.-Рискувам да счупиш нещата ми по масата, ако продъжиш затова недей.-каза тя като вдигна ръце, за да го спре.
-Ревнувам я от всички.-въздъхна той и се укроти. Не искаше да потроши вещите й.
-Но защо?-тя много добре знаеше как да му задава въпроси и да го предразположи към разговор.
-Защото...ъъ, колкото и да виках, че е моя, тя не беше. Обръщаше внимание на всички, даряваше им внимание, любов, а аз само я плашех, въпреки че всичко, което исках е вниманието й... така и не го получих.-при думите му Тина го прегърна.
-Хари не го приемай така.
-Но това е самата истина, Тина. Намерих я и макар, че не беше моя я изгубих с моите шибани действия.
-Мислил ли си да я насилиш? Както направи?
-Не, никога!-веднага отговори той.
-А знаеш ли причината задето си извършил това начинание?
-Барбара ми каза, че съм ги видял прегърнати.-каза тихо той.-И дори да го е прегръщала, нямаше да стигам до това, защото знам, че го обича. Тя сама ми беше казала „Контролираш тялото ми, но не и чувствата ми.."-Тина сведе глава, не можеше да гледа човека, който й бе най-близък в такова положение. Не можеше да гледа бледото му лице и измъчените му очи докато говореше.
-Ела тук.-каза тя и отново го прегърна.
-Заслужих си го!-прошепна той.
-Не, Хари не мисли така.
-Но е така, Тина. Съсипах цветето ми...
Хей, хорааа! <333
Надявам се признанията на Хари да са ви харесали. :)
Коментирайте! :*
МНОГО, МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!
Лека вечер! <3