44.
Посветено на:
The Guilty Handbook girl <333
-ФЛОРА!-изкрещя Хари, но силната музика заглуши гласа му. Той тръгна бясно към тях като блъскаше всеки изпречил се на пътя му. Един пиян мъж се из пречка на пътя му и Хари го хвана за врата и го повали, забивайки юмрука си в лицето му, в този случай дори и алкохола, който беше изпил не му помогна. Всички чувства, които алкохола трябваше да притъпи се възвърнаха и инстинктът му крещеше да действа. Тя бе негова и точка. Негова и ничия друга.
Мина през танцуващата тълпа и достигна дестинацията си.
Гледна точка на Флора
-Флора!-изкрещя Хари и аз подскочих от страх щом чух дрезгавия му глас и се отдалечих веднага от Питър и точно в този момент Питър падна върху канапето, което ме накара да изпискам силно.
Хари се наведе и го изправи като го хвана за тениската тогава видях, че Хари му беше разбил носа, но това изобщо не го спря и го удари отново още по-силно, но този път с глава. Питър се залюля и отново падна върху канапето.
-Недей!-извиках като дръпнах ръката на Хари, но той я отдръпна от ръцете ми и започна да рита Питър.-Спри Хари...спри!-крещях, плачейки. Лицето на Питър беше облян в кръв, а тялото му се гърчеше от ударите на Хари, а аз ги гледах и не можех да помогна.
Бяхме заобиколени от охраната му, от която никой не можеше да ни види, за да не може никой да се меси в случващото се тук.
-Разтървете ги!-извиках, плачейки, но те дори не ме отразиха.
-Тя е моя!-изкрещя му Хари и аз се обърнах в тяхна посока.-Чу ли ме, Пити? И никой няма да го промени дори и ти! Тя е моя! МОЯ!- срита го за последно, след което грабна ръката ми и ме поведе към изхода. Излязохме без никой да се блъска в нас, а Хари ме поведе към колата му.
-Ще покажа и на теб, че ти си моя! Само моя!-изкрещя той, въпреки че беше тихо навън. Думите му ме стреснаха.Беше пиян. Миришеше на цигари и алкохол, а действията му ме плашеха до смърт.
-Х-хари...пиян си...-казах тъй като се спъна на изхода и имах чувството, че всеки момент ще направи нещо.
Завлече ме до колата и отвори вратата, за да вляза, но аз замръзнах, гледайки го. Нямаше начин да пътуваме докато той беше в такова състояние.
-Влизай!-извика бясно и удари вратата агресивно.
-Но Хари пиян си.-опитах се да го разубедя. Моля те, съгласи се!
-Влизай, по дяволите!-този му тон много ме изплаши и реших да вляза, той затвори вратата ми с трясък и се качи на шофьорското място.
-Х-хари...-не довърших, а преглътнах като видях как с огромен късмет Хари взе завоя.
-Какво Хари?-изръмжа ми, а аз видях как скоростната стрелка се местеше.
-Щ-е ни уб-иеш.-прошепнах, заеквайки.
-Ти ще бъдеш моя и ничия друга! Моя...моя...само...моя...-аз погледнах към него и видях, че той тотално полудя.-...моя...ничия...само моя...
-Хари, плашиш ме!-той погледна към мен и не забеляза, че навлезе в другото платно.-ХАРИ!-извиках като видях, че срещу нас наближава кола...
***
За по-малко от десет минути бяхме в къщата. През целия път бях на тръни в пълния смисъл. Все още се чудя как оцеляхме след разминаването ни с онази кола, а после и с камиона. На косъм бяхме да умрем два пъти, а Хари така и не намали скоростта.
Отворих бавно вратата и слязох като треперех цялата, но веднага бях хваната грубо за лакътя.
-Хари, боли!-той ме игнорира и ме вкара в къщата.-Хари, какво правиш?-казах със сълзи стичащи се по лицето ми. Виждах агресивността в очите му и се наплаших до смърт. Той не би ме наранил.
-Ще те направя моя, но официално!-отговори ми той без да ме поглежда.
-Какво?-попитах ужасена и започнах да треперя още повече. Колкото и да обичах Хари не бях готова да му се отдам все още, а и това не ставаше ли на първата брачна нощ? Хари игнорира въпроса ми и аз дръпнах ръката си и тичайки отидох в хола.
-Флора, спри!-тръгна след мен той, препъвайки се в нещо, което после напсува. Тичайки отидох в трапезарията. Може би ако го изморя, той ще се откаже. Нали?
-Не! Ти си пиян...остави ме, моля те!-заобиколих масата и влязох в кухнята.
-Не ме ядосвай цвете.-изкрещя той агресивно и след малко влезе в кухнята и заби юмрука си в масата. Застанах зад масата.-Ти си моя...затова ела тук!-изскърца със зъби той.
-Не!-заобиколих масата и тръгнах да излизам, но усетих, че ръцете му ме хващат и краката ми не докосват пода повече. Не трябваше да заобикалям масата, а да си остана там. Хари ме преметна през рамо.
-Моята малка, непослушна Флора! Защо не ме слушаш? Хм?-плесна ме леко по дупето.
-Хари, моля те недей!-започнах аз.
-Ти не изпълняваш това, което искам.-извика той като започна да изкачва стъпалата, държейки ме здраво.-Щом ти не изпълняваш и аз няма да изпълнявам!-каза Хари и аз стиснах очи.-Много добре знаеш, че мразя някой да не ме слуша, а ти правиш точно това...затова и аз повече няма да те слушам.
-НЕ!-извиках от страх щом чух думите му, а той потупа дупето ми.-Не, не и наказание! Моля те Хари, не харесвам веригите...-той ме прекъсна.
-Кой е казал вериги?-той ме хвърли върху леглото в стаята ни...му и преглътнах.
Паниката ме обзе когато той се настани върху мен и започна да целува врата ми жадно и с натиск. Не помръднах, не го и докоснах, а просто стоях под него, но когато започна да ме опипва и да повдига роклята ми започнах да се съпротивлявам, ритайки с крака и блъскайки го с ръце.
-Пусни ме!
-Недей!-изръмжа в ухото ми предупредително и ми стисна дупето.
-Не!-не ми харесваше, че ме докосва по този начин. Хари не бе такъв и ако не беше алкохола нямаше да действа така. Сигурна съм.
Но той само загрубя с действията си и започнах да крещя, за да го спра и той постави ръката си върху устата ми, за да не крещя и аз веднага го захапах.
-Флора!
Това го разсея и аз станах, освобождавайки се. Излязох през отворената врата и хукнах надолу по стълбите, за да избягам.
Когато стигнах натиснах дръжката, но вратата не се отвори. Започнах да се въртя като пумпал докато търсех ключа за вратата.
-Това ли търсиш?-попита ме той и аз се обърнах, за да видя, че държи ключа с двата си пръста.
-О, не!-проплаках.
-О, да! А сега бъди послушно момиченце и се върни при мен...хайде!-каза на равен тон той.
-Не!-поклатих глава.
-Защо ли те питам?-той тръгна към мен и ме заклещи за входната врата. Нямаше никакъв изход.-Вече няма да ми избягаш! Сега ще си платиш за игричките, които ми спретна!-отново ме преметна през рамо, стискайки ме здраво, а аз отново опитах да се освободя, но нямах успех. Сякаш ръката му бе като многотонно желязо обвито около краката ми.
-Хари, моля те!-опитах отново когато видях, че ме вкара в стаята му. Преди да ме остави на леглото той отвори един шкаф и извади белезници след това ги сложи на едната ми ръка като другата част сложи на рамката на леглото.
-Така няма да ми избягаш!-сподели той и се изправи и съблече ризата си. Аз се свих като с едната ръка прегърнах коленете си. Сърцето ми биеше лудо, паниката малко по малко ме обземаше.
Спомних си как една нощ беше полудял и беше пиян и Луи ме спаси, но сега Луи го нямаше. Ел я нямаше. Бяхме сами...
След като се съблече погледна към мен.-Не, не така! Легни!-каза той, а аз поклатих глава, той побесня и ме насили да легна, след което се надвеси върху мен, започвайки с по-ранните си действия...
Хейй, главата е тук и се надявам да ви е харесала. :))
Искам да ви БЛАГОДАРЯ за гласуванията, коментарите, стимулацията и за времето, което отделяте, за да я прочетете...наистина БЛАГОДАРЯ!