43.
Фиона и аз подреждахме масата за обяд. Реших да дойда по-рано, за да й помогна, все пак тя имаше и дете.
-Мъник направила си невероятен сладкиш!-изчервих се от коментара на Фиона.-Моето доматче!-прегърна ме тя, след като забеляза червените ми бузи.-Готвиш невероятно...де да можех и аз като теб.-обвих ръцете си около нея и потупах леко гърба й.
-Но ти можеш, како! Защо си мислиш, че не можеш?
-Никога не приемаш комплимент...все гледаш да докажеш, че хората са като теб, въпреки че не са.
-Не, аз...знаеш, че го можеш!-тя въздъхна и кимна.
-Скъпа...родителите ти са тук.-влезе Макс, държейки в ръце Лео.
-О, отивам!-тя подскочи и излезе от кухнята, а аз взех Лео внимателно и целунах мекото му, но сладко чело.
-Хайде, Лео...баба и дядо са тук!-изкикотих се при споменатите думи и Лео също се усмихна.-Лео имаш невероятна усмивка...мъниче!-целунах го по бузката и отидох в хола, за да посрещна родителите ми.
-Флора!-мама скочи от дивана, за да ме прегърне.-...миличката ми...нещо не е наред с теб...отслабнала си!-огледа ме после тя и пое Лео в ръцете си.
-Не, така ти се е сторило!-споделих аз и отидох при татко, за да го прегърна. Той обви ръцете си около мен и ме стопли.
-Весела Коледа, тате!-той ме притисна по-плътно до себе си...както правеше Хари.-Весела...как е работата? Щастлива ли си?-попита ме тихо, а аз кимнах.-Онази хиена не те закача, нали?-каза през зъби.
-Не, тате...спокойно!-той погали косата ми, а след това ме пусна.
-Хайде искам да получа подаръците си!-извика Фиона и всички взехме подаръците си под елхата, която блестеше с най-различни светлини. Фиона скочи буквално върху мен като намери чантата на Шанел.-Ще те убия...как можа да ми вземеш чантата? Толкова е скъпа...
-Не, не е скъпа Фиона...не и колкото ти си скъпа за мен!-за пореден път се прегърнахме. Голяма късметлийка съм, че тя ми е сестра.
-Обичам те, Флора! Много ти благодаря!...за всичко...и най-вече, че си до мен в трудните моменти.
-И аз те обичам и много ти благодаря!...
Коледният обяд мина с много усмивки, шеги и щастие. Бяхме като истинско семейство. Много се зарадвах, че татко не се държа с Макс нетактично. Знаех колко й беше трудно на Фиона да приеме факта, че баща ни не одобрява Макс. Затова съм щастлива, че не съсипаха Коледата на Фиона.
***
Когато се върнах вкъщи видях, че трохичките липсваха и широко се усмихнах. Влязох и се качих горе в стаята ми, за да си почина за довечера. Все пак щяхме да стоим до доста късно.
Събудих се и реших да се приготвя за довечера. Облякох бялата рокля, която Фиона днес ми подари. Беше копринена и достигаше до малко над коляното ми. Огледах се в огледалото и си спомних как Хари беше реагирал като ме беше видял в черната рокля преди. Поклатих глава, та той няма да е там. Въздъхнах и реших да изправя косата си, но дори и това не ме отърва от мислите ми за Хари.
Опитах...мислих за най-различни, странни неща, но не никакъв шанс. Бях до полуда влюбено в него.
След като приключих, сложих белият венец върху косата си, сложих си и спирала и гланц за устни.
Прибрах подаръците за момчетата, Ел и Пери и тръгнах. Преди да отида на дискотека ще се отбия до къщата, за да оставя подаръците...
***
Както очаквах къщата беше празна. Влязох тихо и се качих на втория етаж, оставяйки подаръците на всеки в стаята. Остана само тази на Хари.
Открехнах леко вратата и влязох, включих осветлението и се разтреперих цялата от залетите ме спомени. Стаята беше такава каквато я оставих, абсолютно нищо не беше пипано дори отворения гардероб, в който бяха моите дрехи, но пък цялата стая миришеше на парфюма му. Толкова ми липсваше. Очите му, усмивката му макар и рядка, силния му и плътен глас, трапчинките, къдравата му коса, татусите му, самият той.
Оставих на бюрото телефона ми, който ми бе дал в началото, ключа от къщата и подаръка. Картината, която бях нарисувала (прегръдката), през която бях прекарала сивия часовник, който му взех в мола. Знаех колко е стриктен и затова реших, че часовника е подходящ подарък за него. И една малка бележка:
„Весела Коледа, Хари!
Надявам се, че ще ми простиш за всичко, което направих
П.С. Извинявай за всичко!"
Звучах жалко, но наистина сгреших. Не споменах, че го обичам, но така беше по-добре. Преди да се осъзная търсех негова дреха в гардероба му. Извадих първата тениска и я притиснах в себе си. Усетих аромата му, който ме опияни още повече и забравих за реалността.
-Х-хари!-гласът ми прегракна и аз се осъзнах. Върнах тениската му и излязох от стаята бързо. Със затварянето на вратата се разплаках горчиво.
Толкова ми липсваше, толкова исках да го видя. Чувствах се в безопасност когато бях с него, а сега бях като малка сърничка, която отчаяно търсеше закрилника си.
Слязох и се качих в таксито, което ме чакаше и се върнах вкъщи.
Погледнах се в огледалото до входната ми врата и видях бледото ми лице и следи от размазаната спирала стичаща се от очите ми. Коригирах ги и излязох навън. Погледах ясното небе с безброй звезди когато чух кола да паркира пред къщата. Познах приятелите си и тръгнах към тях.
Щом видях Питър спрях. Притесних се, но продължих.
-Весела Коледа!-развика се Сафина, която беше с черно-бяла рокля. Прегърнахме се, а после с Джаред и после погледнах към Питър, който не се бе явил в училище заради мен.
-А за мен няма ли прегръдка?-вдигна ръце той с широката си усмивка. Той не ми се сърди, усмихнах се и го прегърнах.-Много си красива, Флора!-аз се отдръпнах и му благодарих.
Разменихме подаръците си като Питър ми сложи гривната на ръката ми.
-Много ти благодаря!-казах му и видях, че има сърчице отпред. Седнах отзад до Питър в колата. –Сърдиш ли ми се?-попитах го, а той поклати глава.
-Не!
-Тогава защо не се появи в училище?-попитах го.
-Размишлявах за нас...-сподели той.
-Оу- беше всичко, което казах.-И?
-Напълно те разбирам Флора-каза той.-одобрявам избора ти...все пак не можеш да заповядваш на сърцето си, нали?-кимнах.
-Благодаря ти, Пийт...
Когато излязохме от колата тръгнахме към входа на клуба и като видях надписа "Mess" замръзнах на място. О, не! Клубът на Хари! Проблемът не беше, че беше на Хари, а че Хари е тук!
-Флора?-дръпна ме Сафина, но не се съпротивих, нямаше смисъл. Нямаше да се измъкна от Сафина, пък и вечерта беше много важна за нея.
Влязохме в клуба като Сафина ни съпроводи до канапето ни, което се намираше в началото. Сафина дори и за минута не седна, а повлече Джаред с нея, а ние с Питър седнахме на канапето.
Паниката и страха ме обземаха все повече и повече, защото Хари може да ме види с Питър- ще откачи, а Пийт не заслужава да пострада заради мен. Станах рязко.
-Ъм...след малко се връщам!-Питър кимна и аз хванах посока. Обиколих отстрани танцуващите, за да не си създам неприятности с някои момчета, все още си спомням предишния път с онези момчета в тоалетната. Добре, че беше Хари, за да ме спаси. Спрях.
Гледката ме остави неподвижна буквално парализирана. Хари се целуваше с тъмнокосо момиче седнало върху него. Макар лицето да не му се виждаше аз го познах по косата и ръцете му. Беше облечен изцяло в черно- черна тениска, черни и тесни дънки и черни боти- пълна противоположност на мен. Но нищо нямаше значение сега, защото имах дупка тук в ляво и усещах, че го няма, че липсва сърцето ми. Сълза капна на ръката ми и ме изкара от шока, дори не осъзнах, че отново плачех, обърнах се и се затичах към Питър.
След като го видях, той стана като попарен и обви плътно ръцете си около мен.
-Флора? Какво се случи?
-Пийт...-спрях,тъй като не можех да говоря от огромната буца в гърлото ми. Мина повече от пет минути, когато реших да проговоря.
-Аз...видях го...да целува друго момиче!-казах аз и той стегна ръцете си около мен, целувайки косата ми.
- Тихо Флора!-опита той да ме успокои.
-Н-не мога!-възкликнах.
-Разбирам те, знам какво е да гледаш човека, който обичаш в ръцете на друг!-стиснах очи като чух думите му. Той наистина ме обича.
-Пийт аз...много съжалявам!
-Не, спокойно! Всичко е наред!-каза той и аз вместо да се успокоя се разплаках още повече.
-Флора спокойно!..Аз съм тук!-каза той и аз скрих лице в тениската му докато я стисках.
***
Неутрална гледна точка
Барбара се измори и реши да си вземе питие. Тръгна към бара когато видя прегърнати момче и момиче и се подсмихна самодоволно. Тя разпозна Флора макар и да беше с гръб към нея. Винаги бе познала тази стойка и коса, която тя ненавиждаше.
-О, невинната Флора се прегръща тс-тс-тс-тс -изсмя се звучно тя и си взе питие. Изпи го на екс и започна да се клати с такт с музиката. Някакво момче обви ръката си около нея и тя не му обърна внимание тъй като и тя видя Хари и непознатото момиче.
-Хей, къде?-попита я момчето.
-Онази ще си плати!-извика Барбара и тръгна към Хари.
Щом стигна до тях издърпа грубо момичето от скута на Хари и се настани там, забивайки жадно устните си в неговите, а той дори не реагира и продължи да се целува.
Хари беше пиян до толкова, че не знаеше какво прави и не обръщаше внимание на случващото се около него. В последно време беше постоянно пиян, за да притъпи мислите и чувствата си, но дори това не му помагаше. Пиеше всеки ден като се опитваше да не мисли, да забрави за нея, но уви тя беше заела всяко кътче от мозъка му и дори сега като се целуваше с Барбара мислеше за нея.
-Флора.-каза той срещу устните й и Барбара като, че ли я удари ток и се отдръпна от Хари.
-Моля!-изкрещя тя, ставайки.
-Не викай! Имаш дразнещ глас, а и достатъчно е шумно тук!-каза той като облегна глава назад. Усещаше, че главата му се върти от алкохола.
-Знаеш ли, драги мой? Време е да забравиш за Флора...така както тя!-извика Барбара и отново седна в скута му.-Аз съм по-добра от нея, Хари! И е време да ти покажа това...
-Спри да говориш глупости!-извика той, прекъсвайки я.
-Време е да се държиш с мен така както онова момче се държи с Флора и да бъдем щастливи.-извика тя и захапа врата му, но той я изблъска.
-Какво каза?-изкрещя той бясно щом чу думите на Барбара.
-Че ще сме щастливи заедно.-Хари порозовя, а после и почервеня и я хвана грубо за челюстта й.
-Отговори ми!-каза като игнорира отговора й.
-Ами...боли ме!-Хари вместо да отдръпне ръката си, той я стегна по-здраво.
-Говори!-извика той.
-Аз казах, че е време да се държиш с мен както онова момче с Флора.
-Кой е той?-Хари освирепя щом чу думите „момче и Флора".
-Н-не знам...просто ги видях прегърнати преди малко.-Барбара беше червена от натиска.
-Тук?-тя кимна.
-Ще ти покажа, ако искаш!-той пусна челюстта й и отпечатъците от ръката му останаха по кожата й. Тя докосна мястото нежно с ръката си.
-Какво чакаш? Тръгвай!-развика се той и сълза се стече по лицето й, като тръгна напред.
-Ето!-каза тя, а зениците на Хари се разшириха, тялото му се стегна, нервите му се опънаха. Ревността смесена с агресивността и алкохола го обзеха, карайки го да откачи.
-ФЛОРА!-изкрещя той...
Хей:)) Надявам се да ви е харесало :)
Хм...според вас какво ще се случи?
МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!