15.
-Преоблечи се, ще излезем!
-Но навън е много студено.-проговори тя, а той извъртя очи.
-Затова се облечи!-тя кимна.
Изкара вълнен пуловер и сиви джинси, след което се съблече, оставайки по бельо. Тя дискретно се обърна към Хари и се успокои, че той гледа в телефона си. Облече се набързо без да гледа към него, а той погледна към нея.
-Аз съм готова!-той се направи, че гледа в телефона си отново и кимна вяло. Хари забеляза, че тя се обърна, за да го провери дали я наблюдава.
Той стана и заедно с нея слязоха долу където другите ги чакаха. Флора облече бялото си палто и сложи бялата си шапка. Сложи си ръкавици и уви шал около врата си. Знаеше, че не издържа на студа затова се опакова. Все пак беше ноември и времето навън беше ужасно студено. Тя обу черните си чизми, а Хари не спираше да я наблюдава.
-Всички тръгват с колите си, окей?-с това Хари тръгна, обвивайки ръка около талията на Флора. Студеният въздух веднага се сблъска с Флора и тя настръхна свивайки ръце пред гърдите си. И двамата се качиха в неговата кола, а тя започна да се чуди къде ще ходят в тази студ.
-Хари извинявай, но къде ще ходим?-попита тя и сложи предпазния колан, а той извъртя очи, защото тя отново му се извиняваше без причина.
-Ще видиш!-каза й, а тя кимна, поглеждайки през прозореца. В колата беше също студено и тя започна да трепери.-Студено ли ти е?- попита той след като видя свилото се момиче.
-Н-не...-тя млъкна.-Т.е. да! Студено ми е!-без да се замисля Хари включи парното. След това докосна бузката й.
-Цвете много си студена.-хвана ръката й и я стисна, за да се стопли, въпреки че беше с ръкавици. Флора усети топлината идваща от ръката му и без да се замисля я хвана и с другата си ръка.
-Ръката ти е топла.-той само кимна, докато тя стискаше едната му ръка с двете си малки ръце. Когато пристигнаха тя се беше стоплила. Хари паркира колата на място пълно с коли в извънградска територия.
-Хари къде сме?- попита го тя след като видя в края на паркинга многото светлини и чу веселата музика.
-Някакъв си фестивал...хайде!-тя кимна усмихнато и го последва. Пътят до входа беше дълъг, но поне нямаше кал.
-И останалите ли ще дойдат?-той кимна в отговор.
-Здравейте почитатели на горещия шоколад...тази дяволски вкусна напитка. Добре дошли на фестивала на горещия шоколад!-приветства ги някакъв мъж на входа с приповдигнато настроение и италиански акцент. Беше нисичък, леко закръглен и усмихнат до уши. Флора веднага се усмихна.
-Здравей!-каза му тя, а Хари извъртя очи досадно.
-Пусни ни да влезем!
-Господине, но защо сте намусен? Смехът и щастието увеличават живота, човече. Вижте приятелката си как е усмихната само.-допълни човека весело, а Хари започна да го гледа кръвнишки.
-Пусни ни да влезем!-процеди през зъби Хари заплашително.
- Явно няма да се споразумеем...и така щом ще влизате, първо трябва да изпиете горещия шоколад иначе какъв фестивал на горещия шоколад, ако не изпиете един.
-Хубаво давай по-бързо!-в момента на Хари му се искаше да разбие физиономията на този човек и да прескочи бариерата.
-Между другото аз съм Смит, а вие?-попита италианеца весело.
-Прави шоколада, не говори!-скастри го Хари, а Флора хвана ръката му.
-Недей, моля те!-помоли го тя.
-Ех, човече мислех си, че ще станем приятели. Вие как се казвате госпожице?
-Ще ти отрежа езика, идиот!-ядоса се Хари, а Флора отново хвана ръката му, която беше стисната в юмрук.
-Хари успокой се, той само си търси разговор.-Хари погледна към нея и след това кимна и отпусна ръцете си.
-Аз съм Флора и моля Ви, не задавайте повече въпроси!-помоли го учтиво Флора.
-Значи Флора и Хари. Ей, най-сетне!...Та да ви разкажа историята на шоколада...и оттогава се пие под формата на напитка. Ехх, класика!-почти десет минути разказва за шоколада.
-Виж изгубих търпение и...
-Готови са!-прекъсна го Смит.-Доста се постарах!-Флора взе чашата си и видя, че върху горещия й шоколад пише с пяна от сметана „Х", а на Хари пишеше „Ф". Момичето почервеня, а Хари само гледаше в буквата.-А сега да запечатаме момента! Искам селфи с вас, но рискувам да бъда удушен затова само ще ви снимам. Хайде прегръдка!-той изкара и двамата от транса, в който бяха попаднали. Флора прокара ръка зад гърба на Хари, за да го прегърне.
-Хайде!-насърчи го тя и той обхвана талията й с ръка.
-Браво! А сега усмивка!-тя се усмихна срамежливо, а Хари не го послуша. Снимката излезе от фотоапарата и той я подаде на Флора. Тя погледна снимката.
-Можеш да я хвърлиш!-каза й Хари и тя кимна бавно, прибирайки я в чантата си. Изпиха в пълна тишина горещия шоколад и тръгнаха.
-Къде се забавихте?-попита Найл.
-Няма значение!...Луи оставаш с момичетата, Зейн тръгва с мен, а Лиам и Найл ще наблюдават хората на онзи, окей?-всички кимнаха, а Флора се изплаши. Тя си бе помислила, че са тук, за да се забавляват, а не да сключват нелегална сделки. Тя потрепна след като видя, че Хари има пистолет отзад.
-Ние със сестра ми ще се разходим сами!-сподели Пери и Хари кимна, обръщайки се към Флора.
-Ти оставаш с Луи и Елинор и не се отделяй от тях. Луи наблюдавай я...изгубиш ли я мисли му.
-Добре, Хари ще я пазя!-с това всички поеха по плана.-Флора не бягай, защото Хари не се шегува и ще пострадам сериозно. Не знам защо, но на Хари много му пука за теб!
-Няма да бягам. Обещала съм му.-думите на Луи накараха сърцето й да се разтупти. „Значи не само Ел е забелязала, че на Хари му пука!"-помисли си тя.
-Хайде да се качим на виенското колело! –възкликна Ел и тримата отидоха натам, за да се качат.
-Оу, аз няма да се качвам, а ще ви изчакам тук!-каза Флора. Не искаше да пречи на Ел и Луи, а и изпитваше страх.
-Сигурна ли си? Няма да бягаш, нали?
-Няма спокойно! Просто прекарайте време само двамата.-усмихна се тя.
-Благодаря ти, Флор!-прегърна я Ел и се качи в кабинката при Луи. Колелото започна да се върти, а Флора наблюдаваше влюбената двойка радостно, докато едно момче не привлече вниманието й. Стоеше близо до нея и наблюдаваше колелото с тъжно с лека, почти видима усмивка.
-Хей!-извика тя, а момчето се обърна към нея въпросително.-Какво има? Защо си тъжен?
-Така.-каза то и отново се обърна към колелото.
-Искаш да се качиш на колелото ли?
-Не.-каза то без да я поглежда.
-А защо тогава?-настоя тя.
-Защо се интересуваш?-намръщи се момчето.
-Не обичам да гледам хората така, толкова тъжни като теб.-каза му тя.
-Извинявай?
-Би ли ми казал какъв е проблемът?
-Не те познавам, а и не разговарям с непознати!-смути се 12-годишното момче.
-Добре тогава, вземи тези пари и се качи където искаш, става ли? Само не бъди тъжен.-изкара собствените си пари тя, а той не ги взе.
-Имам пари. Мама ме прати, за да се забавлявам.-каза то много тъжно с нотка тъга в гласа си.
-Тогава? Защо не се забавляваш?-Флора не спираше да обсипва момчето с въпроси.
-Защото тя е болна.-каза и очите му се насълзиха.-И не мога да се веселя като знам, че тя лежи вкъщи, умирайки от болка и от треска.-Флора също насълзи очите си и го прегърна.
-Много съжалявам...не знаех! Съжалявам, че така те разпитвах.
-Няма нищо!
-Хайде ела, да се качиш на нещо.
-Не, моля те! Парите няма да ги похарча за развлечение, а ще ги събирам за мама, за да мога да платя лечението й.-болката се усещаше дори в очите му.
-Ела да си вземем тогава нещо. Аз черпя...като приятели.
-Не!
-Тогава ще ме оставиш и аз да страдам, че не съм могла да ти помогна.
-Не...недей. Не искам това.
-Тогава се качи на нещо.
-Добре!-тя се усмихна.
-Как се казваш? Аз съм Флора!-подаде ръката си тя, а той я хвана.
-Нали не си играеш с мен? Т.е. непозната си и затова.
-Не!Повярвай ми иначе защо ще харча пари за теб? Просто искам да помогна.
-Окей, аз съм Хари.-Флора се учуди.
-Сериозно?-момчето кимна.-Защо попадам винаги на името Хари?-каза тя на себе си.
Отидоха на блъскащите колички и Флора съвсем забрави защо е тук и с кого. Повече от всичко искаше да зарадва момчето. Хари се качи в една количка и Флора го наблюдава. След като слезе отидоха до храните.
-Добър вечер...един хамбургер, моля!-поръча тя и се обърна към малкия Хари.
-Защо го правиш?-попита я то.
-Защото искам да те зарадвам, а ти да зарадваш майка си, че си се забавлявал. Нима не мислиш, че тя иска да те види щастлив? Пък и парите ти останаха непокътнати.-той се насълзи от думите й...
Хари и Зейн тъкмо приключиха сделката с наркотици и се запътиха към виенското колело.
-Хари какви ги вършиш?-сопна му се Зейн.
-Какви ги върша?-попита го Хари отнесено.
-Току що прецака Стив като му продаде някакво менте!
-И преди съм го правил.-каза търсейки с очи Флора.
-Да, но не и на него и ще си навлечеш неприятности така...не трябваше да го лъжеш.
-Зейн стига! Нищо няма да стане!-Хари видя, че Луи и Ел слизат от колелото, но от Флора нямаше и следа.-Къде е тя?-попита той веднага.
-Беше тук...-при тези думи Хари побесня и тръгна към Луи, но Зейн го спря.
-Ще те убия! Какво ти казах по дяволите? „Изгуби я!"-това ли ти казах?
-Ето там е!-обади се Лиам и всички се обърнаха в тази посока. Хари се отскубна от Зейн и тръгна натам.
-Бургерът е готов!-подаде го продавача и Хари го взе, за да яде.
-Благодаря ти, Флора за всичко!-остави бургера на масата и я прегърна и тя също. Хари, който отиваше към нея видя прегръдката и откачи.
ПП Споделете мнението си! :* Лека вечер ви пожелавам!:)