Реших да изляза от стаята си за втори път днес. Още не мога да премисля всичко от "плана" който вече споменах, но трябва да го направя колкото се може по-скоро, а ми трябва помощ... и знам точно от кой да я поискам.
Слязох долу, нямаше никой. Налях си малко портокалов сок в една чаша и отпих. Тръгнах към дневната и седнах на дивана. Оставих стъкления предмет върху масичката пред мен. Пуснах си телевизора. Изобщо не обърнах внимание какво даваха, просто седях там и премислях. Но все нещо не беше както трябва.
По едно време входната врата се отвори, а след малко няколко момчета нахлуха при мен.
-Хей Джоо- каза доста усмихнат Джонсън – как си? Защото аз съм суупер.
-Мми всичко е 6- казах надигайки се от дивана.- А ти да не си „пафнал" някоя цигара?
-Пфф не –каза – просто аз съм най-великия сред великите баскетболисти, живели някога.
-Какво му има –обърнах се към Тейлър
-Просто победи Наш –махна с пренебрежение и седна на дивана
-Не е победил само мен, а целия отбор –каза раздразнено синеочко, но не се обърна към мен, а към Тейлър.
-Все едно – чух гласа на Шон.- не е важно
-5 на 0 бейбии –Джонсън толкова много се радваше, като.. дори не мога да го опиша.
-Бравооо- седнах до него.
-Кажи ми ,че съм велик – разтвори ръце Джонсън и се облегна назад, поставяйки ги на облегалката.
-Велик си- казах аз и също се облегнах.
-Е не преувеличавай – каза леко раздразнено Ерън
-Да- започна Гилински - не ги победи сам, целият отбор допринесе за победата.
-Аз бях капитана, аз избрах отбора, следователно аз съм победителя.
-Не е така ,но в момента не ми е до спорове, изморен съм, така ,че мога да ви пожелая лека нощ. – заяви Гилински и излезе от стаята.
-Кой е велик – започна да си пее Джонсън – аз съм велик. Кой е велик, аз съм велик, о да ода, точно така.
-Да не си спечелил световното та се радваш толкова – ядосано заговори Наш. – Една победа и вече уху велик съм.
-Моля те, просто завиждаш
-Аз ли ти завиждам?-Наш тръгна към Джонсън
-О да точно ти.- русия стана от дивана
-Ей момчета ,момчета – застана между тях Картър.
-Пф идиот – беше последното което каза Джонсън преди да се врътне и да се изпари. Аз очаквах Наш да го направи.
Аз седях на дивана и наблюдавах всички около мен.
-Ти пък какво гледаш – развика ми се Наш. –Не съм Мат.
Всички в стаята не разбираха за какво става въпрос.
-Какво, той вече минало ли е? Сега нов ли ще има. Кой ще е този път, а? Може би ще е Шон?- заговори много гневно синеокия.- Или пък Камерън? Може и Картър? С кой ще се заядеш този път, хм? Какво ще е следващото представление? Кажи ми, за да си освободя графика, защото..
-Искаш ли да знаеш? – не изчаках отговор. Просто отидох до Мат и го целунах. Той беше като гръмнат. Всички гледаха така.
-Джоо- каза след като се отдръпна – какво правиш? –не казах нищо, защото бях заета да внимавам да не падна , защото Мат ме влачеше на някъде.
Извинете ,че не качих главата по-рано. Много, много ще се постарая да кача и следващата днес. Благодаря Love ya!
Bye♥