Качих се в стаята си. Бях бясна, заради Наш. Как така той ще ми държи сметка. И ще ми казва, че съм като останалите момичета. И кога съм се правила на недостъпна?! Аз съм била като другите, ами да тъпако и ти си като останалите , но аз какво мога да ти кажа?Идиот, той ще ми държи сметка.. нашите не го правят, а той ще го така ли?Охо не е познал... и като споменах нашите – ще взема да им се обадя и да вида как са без мен, и дали си прекарват добре. Ами естествено, че ще си прекарват добре, нали са в Париж.. а аз тук със 11 момчета на произвола на съдбата? *Клати глава* Тцтцтц е няма такъв живот.
Реших да звънна на мама, веднага щом се успокоя, а между временно съсипвах стаята си, отново.
След около 30 минути крясъци , хвърляне и много, ама мнооого опити от страна на момчетата да влязат в стаята ми, се бях успокоила и реших,че е време за Париж. Открих телефона си някъде из бъркотията и седнах на леглото. Набрах номера на майка ми и след два сигнала чух гласа и.
-Миличка – оо милосвай ме ти, да не се сетиш за мен цяла седмица – как си?
-Перфектно –казах доста саркастично, но тя май не забеляза. –Невероятно, просто не мога да ти опиша колко чудесно се чувствам.
-Радвам се за теб –каза мама с радостна нотка.
Естествено, че ще се радваш, нали не си тук.
-Скъпа, точно сега отиваме на вечеря и ще ти се обадя малко по-късно, става ли?
-Каква вечеря, та то е едва 11:00am.
-Да при теб , но май забравяш за часовата разлика.- напомни майка ми.
-А да.
-Е добре мила, ще се чуем по-късно. Au revoir- дори не изчака да и отговоря, а просто ми затвори.
Тръшнах се на леглото по гръб и започнах да премислям много внимателно някои неща от плана ми. О да точно така аз имам план. Ще покажа на Наш кой се прави на недостъпен.
Главата е много кратка, дори не бях сигурна дали да я кача , но все пак го направих. Надявам се да ви хареса. За да се реванширам искате ли утре да кача повече от една глава? :)
Bye♥