2.
В другия край на града Хари не спираше да мисли за момичето.
-Определено не е случайност.- каза той, гледайки ухапаната си ръка. Макар да не го болеше, тя бе оставила следи от зъбите си по ръката му. Това го накара да я иска още по-силно, тъй като никое момиче до сега не го беше хапало, освен нея, а те му се нахвърляха както това момиче, което седеше на него и целуваше жадно врата му.
- Напрегнат си, скъпи!- каза измежду целувките тя, които му оставяше, а той не й отговори. Почука се на вратата и Хари каза безразлично „Влез!" и през вратата се показа един от хората му. Хари вдигна очи от ръката си и щом забеляза доверения му, вдигна момичето от себе си и стана.
- Шефе намерихме информация.- Хари се подсмихна самодоволно и взе листите от човека докато момичето го гледаше.
- Хайде скъпа ми Барби отивай при останалите, а ти си свободен. – първото го каза саркастично.
И двамата напуснаха стаята и остана сам. „Унищожи" плика, който бе получил и започна да чете оскъдната информация за момичето от супермаркета. Не се спираше пред нищо и щеше да вземе това, което си иска, макар и тя да му се противеше. След като прочете информацията каза: - Флора...Флора Андерсън.- подсмихна се той самодоволно- Приготви се! Този път няма да ми избягаш.- изпи уискито си на екс. –Ще бъдеш моя! Само моя!- довърши той гледайки снимката й, която беше в плика.
Беше красива, невинна и в същото време буйна, и борбена и я искаше в леглото си на всяка цена. Всяка нощ беше с различна жена и искаше в колекцията му да влезе Флора. Вратата се отвори и прекъсна мислите му.
-Брато присъедини се към нас!- каза един от членовете на ганстерската банда на Хари, Луи. Стайлс стана от стола и последва синеокия. –Какво правеше?- попита го Луи.
-Не те засяга!- отвърна му Хари.
–Добре...имаме ли план?- Хари се обърна учудено към Луи.
-За кое Луи?- разсеяно попита Хари.
–За Уилсън.- щом чу името, къдрокосия се ядоса и заби юмрука си в стената, а Луи го издърпа.
–Този кучи син!-процеди през зъби Хари дишайки тежко –Ще си плати. Ще ме моли да го убия, ще вгорча живота му. Обещавам!
- Добре брато!- Луи кимна и слязоха долу.
Гангстерската банда се състоеше от петима члена: лидерът Хари, Луи, Найл, Зейн и Лиам. Всичките познаваха Хари, знаеха характера му и въпреки това пазеха гърба му, макар че той избухваше и на тях. Слязоха долу при останалите момчета, при които имаше две момичета приятелката на Зейн- Пери и нейната сестра Барбара наричана от Хари Барби поради простата причина, че не можеше да запомни името й както на нея, така и на всички останали момичета с които спи, тъй като за него всички бяха еднакви.
***
Флора отвори сънено очи и стана, за да се приготви за училище, изми лицето си и зъбите си. Облече черните си тесни джинси и синя блуза, както винаги остави косата си пусната, а след това облече бялото си палто, чизмите и шапката и тръгна към училището си.
Излезе и отвън я чакаше такси, което тя снощи бе поръчала. Винаги ходеше пеш на училище, но след случката вчера с къдрокосото момче се изплаши и се принуди да ходи с такси. Тя мило поздрави шофьора и му каза координатите на училището. Винаги се държеше мило с хората – познати и непознати, винаги им помагаше.
-После след часовете отново ще Ви се обадя, за да ме приберете. –шофьорът кимна и взе парите. – Приятен ден! До обед!- каза отново с усмивка тя и влезе в училището като разбира се огледа двора да не би някой да я следи, след като се увери, че никой не я следи влезе в сградата.
Тази година беше последна за нея и тя учеше усилено, за да може да влезе в университета, за който мечтаеше от малка. Влезе в стаята и седна до гаджето си Питър, който беше най-добрия в цялото училище. Флора му се възхищаваше, защото бе мил и винаги я разбираше и подкрепяше.
- Здравей Питър!-той щом чу гласа й грейна. За него тя беше самата съвършеност и се чудеше с какво я бе заслужил.
–Флора!- той стана и се прегърнаха, и тя се изкикоти. –Липсваше ми! Обичам те, Флора!
- И аз Питър!- усмихна се тя като чу думите на гаджето си.
Другите момичета си падаха по него, тъй като освен че беше умен и красив беше и от баскетболния отбор. Имаше светло-кестенява коса, кафеви очи и бе доста висок. Освен това той й беше най-добрият приятел. Отделиха се и седнаха по местата си, и часа започна.
Така бавно минаваха часовете, че на Флора й се стори като цяла вечност. В края тя се раздели с Питър и тя напусна фоайето, а той отиде на тренировки. Щом забеляза, че таксито я чака тя се зарадва, че няма да чака на дъжда и се затича към него.
- Здравейте!-поздрави тя с усмивка и сложи колана, а шофьора кимна без да се обръща към нея. –Към улица Хамилтън 149- колата започна да се движи и тя изкара телефона си, за да прочете съобщението, което беше получила от сестра си. Тя го прочете и й написа доста дълго отговорче и чак тогава затвори телефона си и го прибра.
-Пристигнахме!- чу се гласът на шофьора и тя тъкмо щеше да му плати когато видя, че отвън има само дървета и няма следа от къщата й. –Извинете, но това не е Хамилтън 149- в този момент шофьора свали шапката си и от там изскочиха непокорни, шоколодави къдрици, които тя веднага разпозна и се разтрепери от страх.