-Толкова много те обичам, зайче-стиснах челюстта си, правейки опит да не се разсмея, а и да не повърна, след като хванах Мат за бузите, с едната си ръка(нещо като когато искате някой да звучи смешно) и го обърнах към себе си.
-А аз теб повече, бухтичке- и той направи същото, не си личеше но , някак си почувствах, че и на него му идеше да си забие шамар, както исках да направя и аз в този момент. Той се доближаваше все по-близо до мен, вече с видима погнуса, или нещо такова и тъкмо си мислех „Бяга! Майната му на облога, на обещанието на всичко, ти го мразиш и той те мрази.. Иъълл.. не не, не мога да го направя..." и тъкмо да се отдръпна, когато бяхме прекъснати. *Хуу* отдъхнах си.
-Опитваме се да се храним-каза раздразнено, с пискливият си глас, чернокосата кукла, която седеше пред мен, оставяйки вилицата с току що набоденото парче ,от пилешко месо. Приборите издрънчаха при „удара" им един с друг.
-Ей, бейп-*хахах „Бейб в града", обичам този филм* започна кафевоокия и приятел –успокой се-допълни, с един такъв глас на „приятел наркоман", I mean някой мноого спокоен и флегматиен човек,хвана ръката и поставена върху червената покривка, на масата,държаща същата тази вилица която преди малко „захвърли", в опит да я успокои. Тя погледна към мен, после към Мат, задържайки поглед и самодоволна усмивка, обърна се към чернокосото момче до нея и започна да го целува. Ама така го лелуваше, леле... тя, тя... не го целуваше, тя правече обстоен преглед на гърлото му. Как изобщо можеш да се навреш толкова „дълбоко" в устата на някой? Ако още малко задълбочи целувката, главата и скоро ще се намира във устната кухина на момчето. Една такава усивчица се почви на лицето ми, когато въображжението ми направи визоализиране на мислите ми.
Бях се загледала в тях, все още с онази мазна усмичица при мисълта как това барби бучи, с глава в устата на момчето и вика „ооуш..мм..мм..оушшш" което ще рече „помощ".
-К'во зяпаш ,бе- тази дразнеща кукла барби (нищо, че е с черна коса- има ги и такива), мислех, че не мога да мразя някой колкото Мат, но съм сгрешила. Е има и хора които мразя на светлинни години разстояние от Мат, но това е тема за друг път. *леко се отплеснах, извинете*..
-Извинява? На мен ли говориш?-попитах, съсвсем безразлично.
-Аъм, аз друг не виждам-пак този писклив глас, защо не вземе да млъкне?
-Не виждаш никой друг, така ли?-попитай с насмешка- в препълнен ресорант?
-Наистина си много тъпа-аз ли съм тъпа? Момиче, 30 минути не можа да прочетеш това което искаше да си поръчаш от менюто, добре ,че беше гаджето ти, между другото той как се казва?
-Матю, очевидно и нея не можеш да задоволиш и затова ни гледаше така.-ако каже само още нещо с този нейн дразнещ глас, кълна се, ще и извадя сливиците.
Видях как Мат свива ръцете си в юмрук, инстинктивно го хванах за ръката, мъчейки се да „разплета" свитите на вътре пръсти. Той ме погледна объркано за секунда, но след това отново върна погледа си върху кикотещтата се кучка и гаджето флегматик, който не оставаше по-назад с хилежа си. Ще ги изтребя...
-Кайли...-започна Мат на висок тон, след това преглътна шумно, сякаш нещо е заседнало на гърлото му, но не продължи. Пусна ръката ми и се изстреля на вън като куршум. А онази"хубавица" с 5 тона грим, пак си отвори устата:
-Ти... още ли си тук?- Край, до тук беше. Станах от стола ряско, като леко повдигнах маста, и скочих отгоре и. Има ли смисъл да ви казвам какво стана по-нататък? Женски бой- скубане, дране-от нейна страна,но аз... охохо аз, не се бия така. При мен действат юмруци и ритници. *Докато боят продължава нека се върнем назад за да ви обясня как всъщност се озовах тук- на вечеря с Мат, бившата му приятелка и нейното ново гадже*
•◘•◘• Няколко часа по-рано •◘•◘•
***
-Оффф... чао- каза и излезе.
-Но...- започнах, в опит да го спра, но беше късно. Той беше изллязъл.
Тръшнах се ядосано на леглото. Как така ще ме целува? А дори едно просто обяснение не дава. Как така той, ще целува мен? Той-целува мен?-повтарях си го на глас докато се опитвах да проумея какво става? Но не можех, по никакъв начин. По –дяволите. Мразя когато не мога да си обясня нещо. Като например веднъж на един детски рожден ден, бях на около 6. Имаше клоун, *ах как ги мразя*, та въпросният клоун правеше някакви номера. Повечето ми връстници се радваха и пляскаха, а аз просто го наблюдавах и разбрах всичките му номера, но един от тях нещо ми убягваше. Когато го попитах, той ми каза нещо от сорта „Всичко това е магия" и направи леки жестове с ръце, за по голям ефект. Реакцията ми беше „Не е никаква магия, зайчето е плюшено, гълъба препариран, цветната кърпичка която уж изчезва, а после 'магически' се появява беше завързана за пръста ти." Доста наблюдателна съм била за 6 годишно, хм? Та за клоуна и номерата- след като ме чуха всички деца се разреваха, защо е въпросът? Не знам-отговорът.*извинете ме ,за отплесването.* Само ще кажа-клоунът си тръгна без „ заслуженият" си хонорар. За това винаги трябва да си обяснявам всичко, ако не успея сама, някой друг трябва да го направи. Ако ли не- някой клоун си отива без хонорар, или се озоваваш при училищната мед сестра със счупен нос, или нещо от този сорт. Извод: Или обясняваш -или страдаш!*новото ми мото*.
Докато съм се връщала назад в спомените, съм изгубила час и половина. Е достатъчно време му дадох- отивам и си търся обяснението!-помислих си. Станах решително , излязох от стаята ми и се насочих към стаята на кухия блондин. Почуках-никакъв отговор. Втори опит-пак няма отговор.. треети, четвърти... след десетия вляох, но с опънати нерви. Поогледах, в помещението нямаше никой. Очевидно не е тук. Но защо си е оставил стаята отворена. Тъпак!
Дали да го изчакам тук? Или ще е по-добре да си отида в стаята и да го потърся по-късно? Да го почакам? Да... да ще го почакам-седнах на края на леглото. Не, не.. по-добре да си отида в стаята-изправих се. Не ,ще го почакам-отново седнах. Но...неее какво ще си помисли, а и какво ще правя тук. Дори не знам кога ще дойде. А може и да не е сам, по- добре да дойда по-късно- вече почти решена , се запътих към вратата. Хванах дръжката и, и тъкмо когато щях да я дръпна, за да може да се отвори и да изляза, от другата страна, някой я бутна към мен и то доста рязко. Удари ме доста жестоко, сигурно сега и цицина ще ми излезе. Карма! Паднах на земята, след като вдигнах погледа си видях Мат. Вместо да ми помогне, да се извини или да прояви някаква загриженост... какво говоря. Той и загриженост-дори и със полсираща от болка глава пак съм забавна.
-Какво правиш в стаята ми? Излизай. Махай се- изглеждаше и изнервен, но и разстроен? Какво? Той влезе в банята. Сигурно очакваше да си тръгна, хаха, не е познал. Няма да си тръгна без обяснение.
~~~~~~~~~следва продължение~~~~~~~~~
А/Б
Страшно много ви благодаря за оказаната подкрепа. Не мога да повярвам, че толкова хора се интересуват от "моето творение". Главата не се получи добре. Вероятно има и грешки. Просто нямам никакво настроение, а освен това ми се спи ужасно много (00:40 е в момента)... следващата глава се надявам да ми се получи по-добре (почти във всяка авторска бележка казвам "следващия път ще е по-добре" или "следващата глава ще се постарая повече" или нещо такова, а никога не се получава. Не ,че не се старая, напротив старя се.. но нещо винаги ми убягва). Реших да напиша и кача тази част днес, за да мога по някакъв начин да ви благодаря за това, че ме "подтикнахте"(не знам коя е точната дума) да продължа. До колкото това може да се счита за благодарност ( в това няма много смисъл , както и самата глава, но пак казвам изморена съм) Лека вечер/нощ/ден!(там когато го прочетете)
Bye♥
П.С. Утре вероятно ще го редактирам, а до тогава, ако има някой прочел го, съжалявам за грешките :)