•Tour• with• MAGCON•

By maggielovesAC

92.1K 5.9K 493

....четете, за да разберете :) !!!ВНИМАНИЕ!!! История пълна с грешки. Тотално сбъркана (като автора си) и дос... More

•1•
•2•
•3•
•4•
•5•
•6•
•7•
•8•
•9•
•10•
•11•
Това не е нова глава, но моля ви прочетете го.
•13•
•14•
•15•
А/Б
•16•
•17•
•18•
•19•
•20•
•21•
Какво да правя?
•22•-I
•22•-II
•23•
•24•
•25•
•26•
А/Б
•27•
•28•
•29•
•30•
•31•
•32•
•33•
•34•
Нова история!
•35•
•36•
•37•
•38•
•39•
•40•
•41•
•42•
•43•
•44•
•45•
•46•
•47•
•48•
•49•
•50•
•51•
•52•
•53•
•54•
•55•
А/Б
•56•
•57•
•58•
•59•
•60•
•61•
•62•
•63•
•64•
•65•-I
•65•-II
А/Б
•66•
•67•
•68•
НОВО!*Please read*
•69•
•70•
•71•
А/Б
Продължение?

•12•

1.4K 78 3
By maggielovesAC

-На къде сме? - попита Тейлър. Аз само погледнах към дъската си. -Добре. Значи към скейтпарка- кимнах. След като и Тейлър си взе скейта излязохме от хотела. Отидохме на мястото и започнахме да караме. Аз правех трикове. Той правеше трикове. Показваме един на друг. Започнахме и 'игра', която аз нарекох "Кой ще направи трика на другия ", еее не е много оригинално, но ще свърши работа.

-Е защо дойде на турнето- попита Тейлър който от 10 минути се опитваше да наприви това което му показах.

-Ами .... дълго е за обяснение.

-Е ще сме заедно 7 месеца. Ще имаш време.

-7 месеца!- попитах

-Да-уха

-7 месеца-повторих, по-скоро на себе си.

Телефона ми звънна. Погледнах към екрана и видях изписващото 'мама'. Веднага и вдигнах

-Здравей мамо -казах, усмихвайки се. Не,че можеше да види това, но аз много се зарадвах.

-Здравей миличка-започна, имах чувството ,че и тя се усмихва от другата страна-как си?

-Добре-казах ,все още усмихната. –Ами ти? А татко?

-И двамата сме добре.

-Как си прекарваш-поинтересува си мама

-Супер-казах леко саркастично, но тя май не го забеляза.

-Добре миличка, трябва да затварям- започна- ще ти звънна малко по-късно, защото в момента с баща ти закъсняваме за среща с едни клиенти.

-Добре мамо,чао. Затворих на мама. Бях се отдалечила малко от Тейлър. Когато пред погледа ми се появи скейтпарка, аз го видях на земята. По най-бързия възможен начин пробягах разстоянието от мен до него. Клекнах задъхано до него.

-Тейлър какво стана-бях видимо уплашена

-Аз... не знам. Карах и изведнъж ми причерня. Паднах и мисля , че си счупих ръката.-каза , държейки се за лявата ръка. Аз се опитах да му помогна да стане, но той охкаше много и каза ,че няма смисъл

-Оле ... и сега... какво ще правя?-паникьосах се

-Хей-погледнах към Тейлър- Джо успокой се.

-Не мога.. какво ще стане сега... само аз съм виновна... -проплаках

-Джо, чуй ме-аз пак погледнах към него- успокой се и звънни на някой.

Бършейки сълзите си ,набрах 911. Извиках линейка.

*•* в болницата

Седях пред кабинета , все още бършейки сълзите си.

-Джо-чух гласа на Барт. Погледнах го ,с него бяха всички

-Аз не знам какво стана-пак започнах да плача*не ,че бях спирала, но още повече*- аз говорех с мама.-започнах да обяснявам.- Бях се отдалечила. Когато се върнах го видях на земята...-вече не можех да говоря защото,при споменаза случилото се ми идваше да плача по-силно и по-силно, затова просто закрих лицето си с ръце. Барт ме прегърна бързо. След като ме пусна, почука на врата на кабинета в който беше Тейлър и влезе. Аз продължавах да плача. Някой ме прегърна. В този момент не ми пукаше кой е и за това не погледнах.

-Само аз съм виновна-казах хлипайки, заровена в згъвката м/у рамото и главата на човека който ме беше прегърнал.

-Да, точно така- чух някой да казва. Започнах да плача още по-силно

-Стига Мат-каза Картър

-Той е прав-беше единственото което казах и след това побягнах по коридора на болницата. Търсех изхода. След като излязох от болницата, първата мисъл която изникна в главата ми беше да се прибера  в хотела. Но после осъзнах ,че няма да мога, поне не и без помощ. Затова седнах на 1-вата пейка в двора на болницата която видях.

•-•-•-•

-Джо- някой каза името ми и надигнах поглед.- Ето те.- беше Ерън.

-Да, ето ме- вече се бях успокоила и просто си седях на пейката.

-Барт каза да те повика.

-Защо?-казах без да го поглеждам

-Не знам. Каза „Повикай Джо"

Станах и се запътих към входа на болницата, Ерън беше зад мен.

Е много драми, много рев, много нещо... Е не знам до каква степен го намирате за драматично, и не знам точно какво разбирате под драматично. Вероятно имаме различни представи за значението на думата. Аз това разбирам *главата*, почти... все едно. Благодаря на хората които я следят. Следващата глава сигурно ще я кача утре.  Общо взето е това.

Bye♥

П.С. ... Следващата глава също има сълзи.

Също да кажа, че още не съм започнала да пиша главите с хората които ми писаха и изявиха желание, така да го кажем, да участват в историята ми. Аз ви питах и на лично, но пак ще задам въпросите си.

-По какъв начин искате персонажа ви да се появи в историята?

-Искате ли да имате някакви взаимоотношения със някой от героите?

-С вашите имена ли искате да бъдете или други? (пишете ми на лично или в коментарите)




Continue Reading

You'll Also Like

85.4K 3.6K 53
Аз бях лудо момиче, преди трагедията в живота ми, а той обикновено момче, което бе събрало всички добри качества на този свят. Аз не виждах смисъл в...
4.4M 24.1K 10
Адам Эддингтон - молод, богат, успешен и невероятно красив. Девушки готовы пойти на все, чтобы оказаться рядом с ним. Однако любые отношения с женщи...
Stalker By scec

Fanfiction

319K 25K 65
Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен...
Help Me (BG) By CrazyBird99

Mystery / Thriller

50.9K 2.8K 45
"...Дишането й бе учестено искаше й се да се разплаче,но не можеше.Имаше чувството,че измина цяла вечност,докато чу двата смъртоносни изтрела. Споко...