Когато речта на Маркъс и моята свърши, кралицата се оттегли, като и спомена, че фестивалът скоро ще свърши. После отведе нас двамата вътре, видно нямащи представа какво ще стане сега. Озовахме пред големите масивни дървени врати на кралската библиотека.
Вътре имаше голямо разнообразие от книги като исторически, митологични, любовни романи, алхимични писания и тем подобни.
"Сетих се, че в библиотеката има разнообразие от магически книги, написани от древни вещици. Мисля, че ще имаш интерес да проучил някои от тях. Може ако искаш и да вземеш някоя"
"Как така, в какъв смисъл магическа книга? Имам си достатъчно вкъщи. Не искам да взимам една от кралските книги за магия. Прекалено е. Съжалявам"
"Хайде де, нещо може да ти хареса. Какво ще постигнеш с книгите, кото продават в книжарниците на площада. Тук има по-висша магия. На теб ти трявба по-висша магия, нали"
"Права си, но съм сигурна, че ще мога да се справя без да взимам от кралската библиотека"
Погледнах Маркъс, с надеждата, че той ще е на същото мнение, но той дори не обръщаше внимание на разговора ни. Привлякох ми вниманието, но той не изглеждаше да е на моето мнение. Явно и той иска да вляза вътре и да преодолея още един час с кралицата. А аз вече исках да си тръгна.
"Добре, ще вляза в библиотеката и ще видя от какво имам нужда"
"Страхотно, ти ще влезеш с господин Смит, а аз ще открадна Маркъс, за да си поговорим малко. След това ще дойда и при теб, става ли"
"Да, разбира се"
Зарадвах, че най-накрая ще мога да остана без наблюдението на кралицата, колкото и за малко да беше.
Кралицата отведе Маркъс нанякъде към по-тъмните краища на двореца, докато аз и Смит се насочихме към разнообразието от книги, което не съм виждала и в най-големите книжарници. Всички отделения бяха наименувани, така че не беше доста трудно да се сдобия с това, което исках. Насочих се към магическите книги, които бяха подредени от най-стара към най-нова. Първите книги даже едва имаха някаква корица.
"Кажете ми коя книга искате да ви сваля и ще се кача на стълбата. Не искам ваше височество да се нарани"
Нямах си и представа как да отвърна, особено на това, че този човек нарече друг "ваше височество" освен кралицата.
"Благодаря за помощта ви. Ще ви уведомя, ако искам някоя книга да се свали. Можете да седнете на онази маса там"
Не искам няколко да ми диша във врата, когато се опитвам да мисля, така че изпратих Смит да седна на масата, която се намираше малко далече от магическите книги. Така ми се създаде страхотната атмосфера да проверя на мир и спокойствие какво можеше да ми предложи кралската библиотека.
Намерих някаква книга от по-модерните и я сложих на масата, за да я прочета. Наистина имаше по-висок заклинания от книгите имаше в моята стая у дома, както кралицата каза. Млслех, че със заклинанията, с които разполагам ще са достатъчно добри, с които да се научи една начинаеща вещица като мен.
Повечето заклинания бяха на неразпознаваем за мен поне език и ми трявбаше човек, който знае за всички книги в тази библиотека.
"Смит, ще знаеш ли на какъв език е написана тази книга и защо само части от нея е на съвременен такъв"
"Нека проверя, госпжице"
Човека взе книгата и я огледа. Огледа кориците, страниците и всичко, но не изглеждаше да има отговор.
"За съжаление не мога да ви кажа госпожице, може да я вземете и да я проучите на спокойствие, ако искате"
Наистина не исках да взимам нещо, което принадлежи на кралицата, но интересът ми към тази книга надделява над честта ми към нея в момента.
"Ще я взема. Подготви ми я на масата, която ме чакаше и като си тръгвам ще я взема"
Принципно не искам да хабя много време в библиотеката, защото исках вече да се прибирам или да се видя с приятелките ми от фестивала.
"Каквото кажете госпжице"
Така слугата се върна на мястото си с книгата, а аз пропилях още един час да гледам рафтовете, да вадя и да изваждам книги и дори тайничко да се упражнявам на някое заклинание.
Ровех из другите рафтове с история и романи, защото по едно време ми писна от заклинанията и магията.
Реших да използвам момента да намеря нещо за лилавите демони и се насочих към историческите книги, особено тези, написани от демони. Не познавах много писатиле, пък камо ли такива, които бяха демони. Затова не можех да еазшича коя книга от кое свръхестествено вещество е написана. Бяха малко разбъркани, но книгата която ми грабна окото беше най-украсената с червена кожа книга със златни детайли. Без да се замислям я взех и се запътих към Смит заедно с другата ми книга. Вещерската не беше толкова украсена, черна кожа и златни букви.
"Това с книгите, кото ми трявбват. Може ли вече да си тръгваме"
"Разбира се, госпожице. Радвам се, че ви бях от помощ"
Смит отвори големите дървени врати светлината ме изразни в първите ми секунди извън библиотеката. Светлината в библиотеката беше по-малко, но и по-уютно, така че ми трявбаше една-две секунди да свикна.
"Къде мислиш, че може да биде Маркъс"
"Най-вероятно при покоите на нейно Височество"
"Можеш ли да ме заведеш там"
"За съжаление кралицата не допуска много хора при покойте ѝ. Маркъс е войник и то един от най-силните. Явно говорят там, за да не може никой да ги прекъсва. Няма какво друго да направим освен да чакаме. Искате ли да ви разведа някъде"
След като кралицата има толкова интерес към мен и се държи с мен приятелски, значи наистина няма да има притва да ме пусне при покоите ѝ. Така поне си го обяснявах аз, но тя има различно мислене.
"Ще можем ли да излезем навън или ще трявба да чакаме кралицата тук"
"Не мисля, че някой ще се зарадва да ви види с книги от кралската библиотека. Книгите са ценни и някои се предават дори от поколения на поколения. Имат сантиментална стойност"
Много исках да изляза, но от една страна Смит е прав. Не мога да изляза с тези книги, защото ще привлекат вниманието на всеки. Не че вече не е станало, след речите на мен и Маркъс, ни много исках да видя новите си приятелки и да правим състезания със заклинания. Видно това няма да стане, затова се подчиних и се замислих какво да правя, за да отбия време.
"Ще ми покажеш ли кралската галерия"
"Естествено госпжице, насам моля"
Едно от нещата, които най-много ми харесаха в двореца беше стаята с картините им. От картини на селяни и градове до пищно украсени със масивни рамки картини на предишните владетели на Албадор. Както тук-там картина на някой пазител.
Но за какво ли си говорят кралицата и Маркъс, че да бъде толкова секретно? Тази мисъл не ме напускаше на път към галерията.