Run. (BG fanfiction) Book 1

32.

-Добре ли си? - попита ме Джъстин след дълго мълчание. 
От очите ми все още се стичаха сълзи и се бях сгушила в прегръдките му. Той не посмя да ме пусне докато не усети, че съм поне малко по-спокойна. 
-Джъстин... - промърморих, но поклатих глава.  
-Стига. Всичко е наред. Знаеш, че не бих допуснал да ти се случи нещо. - каза той и погали лицето ми, но аз леко се отдръпнах. 
-Ти от къде знаеше всичко това? Как научи, че това е той? От къде научи името му? Защо не ме покани на танц преди него, ако си знаел, че съм в опасност? - погледа ми обхождаше цялото му лице, а той ме придърпа към себе си и постави целувка на челото ми. 
-Имам хора навсякъде, Кейт. Научихме и действахме бързо. Докато ме нямаше на яхтата всъщност изготвяхме план да го пипнем. Казах ти, че няма да ми се измъкне. След като разбрах, че присъства на сватбата и то с Розалин всичко ми стана ясно. Не те поканих аз, защото очаквах той да направи точно това. Наблюдавах го. През цялото време кръжеше около теб, дори ти да не забелязваше това.
-И си се правил, че не знаеш нищо? - погледнах го учудено. 
-Кейтлин. Ако не бях умен престъпник нямаше да бъда добър престъпник. А този беше като детска игра за мен. Толкова е прозрачен. - подсмихна се Джей, а след това продължи. - Въпреки, че очаквах да те покани се ядосах, че поставя отвратителните си ръце около теб, но трябваше да го изтърпя. 
-От къде знаеше, че ще ме накара да излезем тук? - попитах учудено. 
-Хората ми разбраха, че пред ресторанта чака черен стар бус, а вътре е имало още двама негодника като него. Не ми беше трудно да събера две и две. - каза, а аз се заоглеждах, но наоколо нямаше никакъв черен бус. 
-Какво се е случило с тях? - попитах, но когато Джъстин сви рамене и погледна настрани лесно се досетих. 
-Джей, ужасен си! 
-Съжалявам, че се опитах да те защитя.
-Нямах това предвид. Просто... аз... не съм свикнала някой да убива хора заради мен или да пребива хората сякаш е детска игра. 
-Но сега си с мен. Ще ти се наложи да свикнеш. Аз и престъпността вървим в комплект. - засмя се той, а аз врътнах очи. 
-Забелязах. 
-И не съм ги убил. - добави след време. - Хората ми се погрижиха добре за тях и може да не помнят дори имената си, но поне ще са живи. 
-Моля те, спести ми подробностите, защото ще повърна. Гади ми се от цялата ситуация. Сигурна съм, че няма да мога да изтрия гледката от преди малко дълго време от съзнанието си. 
-Джъстин ти си тук? - чухме гласа на Пати и се обърнахме към стълбите. 
Тя си беше наметнала сако в тон с роклята й и тъкмо слизаше.
-Има ли нещо, майко? - попита я Джей и придоби сериозно изражение.
 Смея да твърдя, че се забавляваше много повече докато говорихме за убийства, отколкото да разговаря с майка си.
-Просто мислих, че Кейтлин е тук с друго момче. Забелязах ги да излизат. - отбеляза Пати, а аз въпреки това се усмихнах. Доста подло от нейна страна и доста жалко за нея, че Джъстин вече знаеше. 
-Колтън. Тъкмо го изпратихме. Не му беше добре. - отвърна Джъстин, а аз се подсмихнах. 
-Розалин те търсеше. - каза Пати, а Джей замълча за известно време. 
-Нямам какво да си кажа с нея. - отвърна след време и започна да върви към входа на ресторанта. - Освен това с Кейтлин си тръгваме за Ню Йорк и нямам време за губене. - добави, а моето изражение беше също толкова учудено, колкото и на майка му. 
-Ще летите по това време? 
-Франция не е за нас и ни дойде малко в повече. - отбеляза Джъстин, а след това отвори вратата и влезе в ресторанта. 
Тръгнах след него, но точно по средата на стълбите Пати ме спря. Инстинктивно се отдръпнах от нея и я погледнах любопитно. 
-Какво правиш със сина ми? - попита в недоумение.
-Каквото ти не си направила дълго време. Вярвам му и го подкрепям. - отвърнах остро и минах покрай нея. 
Не обичах да се държа като кучка. Бях изцяло на нейна страна и бях готова да й помогна да се сближи с Джей и да изградят някаква връзка, макар вече да е твърде късно за това. Но тя се държи недопустимо. Преди време е отдалечила сина си от себе си като не му е повярвала. Сега прави същото и го отдалечава още повече като не повярва на мен за Розалин. Не ми се слушаха нападките й и нямах намерение да остана в този град нито минута повече. 
Когато влязох в ресторанта веднага забелязах Джъстин, който разговаряше с Уестмор и още няколко души. Забелязах, че в ръката си държи малката ми чантичка. Огледах се. Купонът беше в разгара си. Всички танцуваха и се забавляваха, но нямах никакво желание да остана тук. Единственото, което исках е да съблека неудобната рокля и обувки и да се сгуша в Джей. Доближих се до него и той уви ръката си около мен. 
-Готова ли си? - попита ме, а аз кимнах. 
-Все пак щеше да е по-хубаво, ако останете. Още не са разрязали тортата. - засмя се вторият баща на Джъстин. 
-Вероятно, но имам спешна работа в Ню Йорк, която не търпи отлагане. Предай на младоженците, че сватбата им беше страхотна. - каза любезно Джей и се отправихме към изхода на хубавият ресторант. 
Направи ми впечатление, че останалите го изгледаха доста съмнително, когато каза, че има спешна работа. Дори ми стана смешно, а той се направи, че не ги забелязва. Сигурно беше свикнал с тази реакция от хората, след като на почти всички е известно с какво се занимава. Едва ли му беше лесно да балансира живота на престъпник и живота на доведеният син на Дрейк Уестмор, който се движи в доста по-елитна среда.