Run. (BG fanfiction) Book 1

29.

Бях безкрайно щастлива, че се разбирах с Джазмин. Тя може да е по-малка, но определено разсъждаваше като възрастен и ако Джъстин го нямаше знаех, че мога да разчитам на нея. С майка му не сме си говорили много, а и без това не изпитвам огромни симпатии към нея. Да, не съм видяла нищо лошо от жената, но е достатъчно да знам каква е била преди със сина си. Относно Дрейк Уестмор не мога да кажа нищо особено, защото с него не бяхме никак близки и не знаех нищо за него освен това, че е фрашкан с пари лекар, който обича вино. Дори звучи странно. 
Не се чувствах на мястото си. Когато попитах Джаз дали мога да тръгна с тях към церемонията тя нямаше нищо против, но аз забелязах странният й поглед. Едва се сдържаше да не ме попита нещо, но реши да си замълчи. И по-добре. Не знаех какво да й отговоря. Какво изобщо можех да кажа? Някакъв психопат се опита да ме блъсне два пъти и да ме вкара в затвора и Джъстин е полудял по идеята да го пипне и междувременно си тръгна без да ми каже къде отива, оставяйки ме сама със семейството си, което не харесва особено много. Това звучеше толкова откачено, че ми идеше да се засмея. Джъстин бяга от сватбите на хората заради работа, а не ми се мисли какво би направил на нашата сватба. Изведнъж настръхнах. Идеята да съм омъжена за Джей ме накара да се усмихна широко, а вътрешно исках да си ударя шамар. Изобщо не му е времето за такива мисли, Кейтлин! Ти си му бясна! 
-За какво толкова си мислиш? - попита ме през смях Джазмин. 
Бяхме само двете на задната седалка в колата. Осъзнах се и поклатих глава. Погледнах през прозореца и забелязах, че наближаваме нещо като пристанище. Обърках се. Джъстин ми каза, че сватбата ще е в ресторант. 
-Мислих, че ще е в ресторант. - отбелязах и погледнах към Джаз. 
-О, да. - кимна тя - Но ще се венчаят на една голяма яхта на сред река Гарона. Ще има заря и шампанско за гостите, а после яхтата ще ни спре близо до ресторанта, където ще е празненството. Не е ли романтично? Съпругът й е организирал всичко, защото когато са се запознали са били заедно на речен круиз именно по тази река. - разказа тя размечтано, а аз повдигнах рамене. 
-Не знам. Малко ми е сладникаво, но е мило. - кимнах, а тя ме перна леко по рамото. 
-Ти пък какво разбираш? Излизаш с Джъстин! 
-Джаз! - казах учудено и се престорих на обидена, но след това и двете се засмяхме.
Колата почти паркира на малкият паркинг, който беше за Вип гости. Затаих дъх. Погледнах към екрана на телефона си. Нито следа от Джей. Вече започвах да се притеснявам да не му се е случило нещо. Къде изчезна изобщо?! Погледнах напред към безброй многото светлини, както и яхтата, която се отличаваше от останалите кораби. Не бях готова за това. Не можех да се изправя пред Розалин. Не исках да отида там сама като идиот и да срещна за пореден път бившата му. Как можа да ме постави в такова положение?! В този момент телефона в ръцете ми извибрира. Зарадвах се и светкавично го отключих. Когато видях, че съобщението е от Джъстин сърцето ми заби още по-силно. Секунди по-късно останах още по-разочарована. 
''Изникна нещо неочаквано. Ще се забавя. Но ще бъда там, обещавам!''