Run. (BG fanfiction) Book 1

27.

-Как беше полетът Ви, господин Бийбър? - попита мъжки глас, когато слизахме от самолета. 
Изглеждах ужасно. Роклята ми беше измачкана, косата ми изглеждаше още по-зле, понеже не можах да я оправя и също така нямах бельо, благодарение на Джъстин. Но като цяло полетът беше приятен. Усмихнах се като идиот при тази мисъл и вероятно човекът, който говореше на Джъстин ме мислеше за луда. Не разбрах много за какво си говореха, защото бях твърде изморена. Джей държеше ръката ми и разговаряше с хората на летището сякаш нищо не се беше случило в самолета. Как успяваше да изглежда толкова свеж и привлекателен? 

***

Пътувахме около час и половина с кола, която ни чакаше на летището като слязохме. Този път Джъстин предпочете той да шофира и бяхме само двамата през целия път. 
-Сега отиваме във вилата на Уестмор? - попитах, за да бъда сигурна. Ако знаех нещо за това пътуване то беше, че ще отседнем в някаква вила на втория баща на Джъстин. 
-Да. - отвърна Джей, а аз кимнах. - Но няма да сме сами и нашите ще са там. - добави с досада в гласа си. 
-Не е проблем. 
-Предпочитам да сме в хотел, но майка ми настояваше, а не ми се спореше. Имам достатъчно проблеми на главата си. - каза, а аз кимнах с разбиране. Проблемите му бяха свързани с мен. Все още не можеше да открие негодника, който се опита да ме сгази два пъти. 
-Ходил ли си там преди? - попитах отново, защото знам, че Джъстин все пак е живял няколко години под покрива на Дрейк. 
-Когато бях на четиринадесет или петнадесет години. - повдигна рамене Джей. - Тогава донякъде се възхищавах на огромната къща и двор. 
-Искал си един ден и ти да постигнеш това? - предположих. 
-Знаех, че един ден ще имам това. Даже и повече. И е така. - каза той, гледайки пътя пред нас.
 За пореден път мълчаливо го огледах. Караше скъпата си кола, носеше скъпите си дрехи, миришеше на скъпия си парфюм и буквално всяко момиче би било в краката му само като го види. Но това не беше Джъстин. Това беше само луксозната обвивка. Почувствах се добре, защото само аз знаех кой е всъщност и само аз знаех какво е преживял. Аз бях тази, на която той споделяше и бях късметлийка. 
-Обичам те. - казах искрено, а той взе ръката ми и нежно я целуна без да отлепя погледа си от движението. 

***

-Джъстин, Кейтлин! - посрещна ни Пати с широка усмивка, когато влязохме в огромният двор на къщата. 
Огледах се. От едната страна на къщата имаше басейн, а от другата барбекю, на което Дрейк приготвяше храна, а Джазмин стоеше до него и се смееше на нещо, което той й каза. Отстрани изглеждаха като истински баща и дъщеря. Това беше хубаво. Усмихнах се. 
-Здравей, майко. - отвърна Джъстин студено, но на Пати това не й направи впечатление и го прегърна. Вероятно беше свикнала. След това прегърна и мен. Бях изненадана от това и е факт, че не я харесвах много след като чух историята на Джей, но въпреки това отвърнах на прегръдката и се усмихнах. 
-Как пътувахте? - попита Пати, запътвайки се към барбекюто. 
Някакъв мъж мина пред нас, носейки куфарът ми, както и този на Джъстин. Явно всичко си беше уредено, но само аз не знаех за това. Джей постави ръка на кръста ми и започнахме да вървим след майка му. Той целуна челото ми и това стопли сърцето ми. 
-Здравейте. - поздрави ни Дрейк щастливо.
 Усмивката му беше заразителна. На външен вид изглеждаше като един доста добър човек. Нямаше как да не отвърна на усмивката му. Разбира се, това не се отнасяше за Джъстин. Той беше с все така сериозно изражение и просто кимна на втория си баща. Донякъде разбирах защо. 
-Кейтлин! - изписка Джазмин и дойде до мен, прегръщайки ме. Очевидно беше в много добро настроение. 
-Здравей, Джаз. Как си? - отвърнах, защото и аз се радвах да я видя.
-Прекрасно. С татко приготвяме обяда, но него не го бива много. - пошегува се тя, а аз се засмях. 
-Ухае много добре, господин Уестмор. - казах любезно, а той се засмя също и махна с ръка. 
-Наричай ме Дрейк, Кейтлин. Няма нужда от такива официалности. Сега си част от семейството, предполагам. - каза Дрейк и погледна към Джъстин с въпросителен поглед. От своя страна Джей погледна настрани със сериозно изражение. 
-Нека сядаме около масата. Умирам от глад. - предложи той,  отбягвайки темата очевидни.
Но никой не посмя да каже нищо повече. Те бяха свикнали да живеят по този начин. Джъстин е бил проблемното дете още от малък. Не допуска никой до себе си и се държи студено със собственото си семейство, а те просто тихо се съгласяваха с него и не смееха да му отвърнат по никакъв начин. Просто с времето бяха осъзнали, че няма смисъл.