Run. (BG fanfiction) Book 1

30.

Церемонията беше дълга и скучна. Но не се оплаквах, защото в крайна сметка какво можех да очаквам точно аз? Дори не познавах младоженците! Усмихвах се и ръкоплясках, когато двамата влюбени се целунаха. Изглеждаха истински щастливи. Сестрата на Дрейк Уестмор беше висока и стройна блондинка, но по никакъв начин не изглеждаше като жена, която можеш да получиш лесно. Напротив. Съпругът и пък изглеждаше като добър човек и не бих казала, че е първият красавец, но определено си имаше симпатични черти. 
Когато младоженците си казаха ''Да'' и церемонията официално приключи с Джъстин се изправихме от местата си, изчаквайки всички гости да минат. Той уви ръка около талията ми и постави целувка на врата ми.  Усмихнах се искрено, но се сетих за нещото, което предстоеше да споделя с него и се намръщих. Обърнах се към Джъстин и за миг задържахме погледите си. В очите му се четеше решителност и опасност, както винаги. Беше лесно човек да разбере, че не е хубаво да си има работа с този мъж още щом го види. 
-Джъстин! - чухме гласа на майка му, която ни прекъсна. 
Погледнах настрани и забелязах, че Пати идва към нас със уверена походка. Минаваше покрай хората и им се усмихваше мило, но когато погледна към нас погледът й беше разтревожен. Не мисля, че до сега съм я виждала такава. 
-Здравей, Кейтлин. - поздрави ме тя и се усмихна, но тази усмивка ме накара да настръхна. Определено не беше истинска. - Би ли ни оставила насаме? 
-Разбира се. - съгласих се и кимнах. Джъстин ме погледна объркано и стисна ръката ми. - Всичко е наред, Джей. Ще си взема чаша шампанско от бара и ще те изчакам ей там. - кимнах, а той въздъхна. 
Отдалечих се. Явно щях да поговоря с него по-късно за нещото, което ме притеснява. Знаех, че той не искаше да си тръгвам, чувстваше се гузен. Дойдох тук със семейството му, което не познавам особено много, не познавах и никой от гостите. Чувствах се тотално не на мястото си и Джъстин го осъзнаваше. За съжаление заради нещата, които ми се случиха напоследък Джей настояваше да бъда тук за моя безопасност. Чудех се как Кевин и останалите са успели да разберат, че този глупак ме преследва и тук след като дори не знаеха кой е, но нямаше да задавам въпроси. Вече се бях убедила, че тези момчета са способни на всичко. 
Момчето на бара ми наля чаша шампанско, както го помолих и ми се усмихна сладко. Беше висок, слаб с рижава коса и лунички. Притежаваше свой собствен чар.
-Дължа ли Ви нещо? - попитах объркано, защото нямах представа.
 Бях готова да отворя чантичката си и да извадя портфейла си. Той се засмя и се почувствах глупаво, но смеха му беше заразителен. 
-Разбира се, че не. Всичко е за сметка на господин и госпожа Бейкър. - каза той, но аз бях още по-объркана и си пролича. - Младоженците. - поясни той, а аз кимнах и мислено си ударих шамар, че бях толкова замислена, че забравих фамилното им име. - Сигурна ли си, че си гост на тази сватба? Защото, ако не си ще се наложи да повикам охраната. - добави шеговито той, а аз поклатих глава и взех чашата си. 
-Аз... не, недей. Просто съм леко замаяна и доста умислена. - подсмихнах се. - Благодаря ти все пак. - кимнах към шампанското и се отдалечих. 
Насочих се към същата палуба, където по-рано през вечерта бях с Джазмин. Там нямаше никакви хора, а и аз имах нужда да остана сама. Загледах се във водата и хубавите светлини на града. Не след дълго усетих, че приближаваме брега и яхтата спира. Около мен настана хаос, защото всички гости се втурнаха да слизат и да се запътят към ресторанта, който ясно виждах от мястото си. Изглеждаше луксозен, но и много приятен отвън. Скоро мястото почти се изпразни. 
-Кейтлин! - чух гласа на Розалин и се обърнах. Не ми беше никак приятна, особено след разговорите, които бях провеждала с нея. 
-Здравей! - отвърнах учтиво и пристъпих напред. Тя застана точно до парапета и се загледа в пространството. 
-Хубаво е, нали? - попита ме замечтано, а аз повдигнах рамене. 
-Честно казано не си падам по круизите, но да градът изглежда красив от тук. 
-Говорех за сватбата. - отбеляза тя и ме погледна право в очите. Стана ми неудобно.
-О! Ами в такъв случай... предполагам да, хубаво е. Щом са щастливи заедно. 
-Предполагаш? - подсмихна се тя. - Ти не заслужаваш Джъстин. - изстреля изведнъж, а аз я погледнах гневно. 
-Ти си последният човек, който би ми казал дали го заслужавам или не. - отвърнах остро. Розалин повдигна вежди. 
-Нямаш си никаква представа в какво се забъркваш с него. 
-Слушала съм тези неща, Розалин. - изсмях се. - Няма ли да кажеш нещо оригинално?
-Джъстин обича мен. Винаги ще е така дори да се преструва на щастлив с теб. Просто го проумей. - повдигна рамене. 
-Ако те обичаше щеше още да е с теб. 
-Принудиха го да ме напусне! - почти извика тя срещу мен.
-Да, но за любовта си струва да се бориш, ако е истинска и силна. Не е ли така? - попитах спокойно и килнах глава настрани. 
-Ти не знаеш нищо! Ние сме един за друг. Винаги сме били аз и той. - продължи да настоява тя - Той просто пое по грешен път и това попречи много на връзката ни, но Джъстин... никога не е бил във връзка с друга докато не се появи ти. Просто се отдръпни и го остави. Той не е за теб!
-Розалин не смятам, че пречката съм аз. Нещата между вас са приключили преди време. Познавам Джъстин и ако наистина те обичаше нямаше дори да погледне друга след теб. - обясних, но тя поклати глава и няколко сълзи се спуснаха по лицето и. Въпреки това ме гледаше ядосано.
-Но майка му се опита да го промени. Аз... аз бях готова да се омъжа за него. Говорихме за това с него и Пати, просто той... - заболя ме доста от думите й.
Самата мисъл Джъстин да бъде женен за някоя ме караше да искам да повърна.
-Не може просто така да промениш някого и да очакваш да прекара живота си с теб. Това е нелепо! 
-Ти не разбираш. Ти си никоя! Ти си просто една пречка между нас. С Джей рано или късно щяхме да се съберем отново, но изведнъж се появи ти и той тотално се промени. Просто се разкарай. - повиши тон тя и ме гледаше все така злобно.
-Уверявам те, че никъде няма да ходя. Мястото ми е до Джъстин. Това, че ти не можеш да преодолееш раздялата ви си е лично твой проблем. - вирнах глава и бях готова да си тръгна, но тя се изсмя. 
-Мястото ти е далеч от него и ще се постарая съвсем скоро да се махнеш. Убедена съм, че си забелязала нещата, които ти се случват напоследък. - усмихна се тя. Погледнах към мястото, където бяха Джей и Пати преди, но сега ги нямаше. 
-Знам, че ти и твоят добър приятел с фалшива самоличност сте отговорни за всичко, но не си мисли, че тези неща ще ви се разминат. - Розалин се засмя злобно и грубо заби ноктите си в ръката ми, опитвайки да ме задъжи близо до себе си.
-Скъпа, жал ми е за теб. - нацупи устни тя, а след това ме погледна изпитателно. - Как се чувстваш като поглеждаш към Джъстин и знаеш, че обича мен или че мисли за мен понякога? Той се преструва, не е истински с теб! Всички тези подаръци, мили жестове и думи са една лъжа. Смяташ ли, че споменът за мен се е заличил толкова лесно? Ти си просто никоя, Кейт. Ще си му писнала след месец. Аз съм момичето за него. Той обича мен! 
-Не! - извиках и плиснах чашата с шампанско право в лицето й без да се замисля.
 В следващия момент тя ме гледаше с още повече гняв в очите. Бях готова да се извиня, но тя реагира бързо и се опита да ме бутне от палубата. Това не беше трудно за нея, защо така или иначе вече държеше грубо ръката ми. Останах изненадана колко злоба се таи в нея. 
- Ти си побъркана! - извиках и в опит да се защитя я съборих във водата. 
Първите няколко секунди не можех да повярвам какво съм направила. Покрих ръката си с уста и погледнах надолу. Отдъхнах си, когато видях Розалин да изплува на повърхността. Бях притеснена. Започнах се да се оглеждам за някой, който да я измъкне от там. 
-Помощ! - извика тя - Не мога да плувам! 
-Розалин? - чух гласа на Джъстин и се обърнах.
Той ме приближи, а Пати вървеше зад него. Погледът и издаваше, че не е доволна от разговора със сина й, но се опитваше да го прикрие. Чудех се какво ли се е случило между тях?!
-Джъстин! - изпищя Розалин и Джей ококори очите си, когато я вида във водата.
Нямах време да обясня какво се е случило, нито да му кажа за малкото ни спречкване. Всичко стана толкова бързо. В следващия момент той беше съблякъл сакото и ризата си и на показ бяха многобройните му татуировки. При други обстоятелства гледката би ми харесала, но сега той бързаше да спаси бившата си и изглеждаше притеснен. Това ме подразни. Ревнувах го ужасно много в този момент, а и самият факт, че е ставало въпрос за годеж между тях ме нараняваше още повече. Дали наистина всичко беше такова, каквото той го представя? Наистина ли тя не беше толкова важна за него? Защото не ми изглеждаше така. Единият представя връзката между тях като нещо много сериозно, а другият твърди, че е било нещо моментно. Въпросът беше кой от двамата лъже и мога ли наистина да вярвам на Джъстин толкова, колкото си мислех?
-Какво се случи? - попита ме Пати, когато леко се отдръпнахме.
Не бях разговаряла с нея често и не се чувствах комфортно в компанията й по някаква причина. Но не беше нещо, с което да не мога да се справя.
-Имахме малък скандал. - казах несигурно и погледнах към водата.
Пати се засмя саркастично:
-Това ли е начинът ти да решаваш спорове?
-Моля? Кой е казал, че виновникът съм аз? - попитах учудено и повдигнах вежди.
-Стига, Кейтлин. - въздъхна тя - Джъстин може и да ти вярва безусловно, но това не важи за мен.
-Да, защото ти не вярваш на хората по принцип, нали така? - сквъстих ръце отбранително, а тя очевидно разбра намекът ми и физиономията и се промени.
-Вярвам, когато има в какво.
-А в собственият ти син? Или парите и охилният живот са достатъчни за теб, за да те заслепят?
-Казал ти е. - отвърна тя и ме погледна със студените си сини очи.
-Разбира се, че ми е казал.
-Не знам какво правиш със сина ми и как е възможно да е толкова влюбен в теб, но не си ври носа в чуждите работи. - каза тя предупредително.
-Всъщност мисля, че всичко свързано с Джъстин ме засяга и не смятам, че ми е чуждо. - усмихнах се.
-Не се захващай с мен, Кейтлин. - вирна глава Пати - Не се държа зле с теб, защото безкрайно много обичам сина си и искам да е щастлив, но ако само още веднъж...
-Малко късно си се сетила да се интересуваш от щастието му, не мислиш ли? - повдигнах вежди - Защо не разбираш, че аз също искам той да е щастлив и защо ме нападаш и си мислиш, че аз съм виновна за спречкването с Розалин? Случват се много неща, за които си нямаш и на представа.
-Държа те под око. - каза тя тихо и мина покрай мен.
Останах учудена от държанието й, но в следващият момент усетих присъствието на Джъстин и се обърнах.
-Майко, изпрати Розалин до хотела й, за да се преоблече. Близо е. - каза той с рязък тон, а Пати кимна.
-Разбира се, скъпи. - отвърна и се отдалечи.
-За какво си говореше с майка ми? - попита той, когато се доближи до мен, но аз направих крачка назад.
Не исках отново да съм под влиянието на аромата му, устните му и тялото му. Имах нужда да мисля трезво. Бях наранена и си пролича, когато очите ми се напълниха със сълзи. Стоеше пред мен полу гол, мокър и ме гледаше учудено. Не очакваше да реагирам така.
-Джъстин. Искам да си вървя. - казах директно и той отново направи крачка към мен.
-Какво се случи?
-Нищо, просто аз...
-Какво се случи, Кейт? - извика ядосано той срещу мен и няколко сълзи паднаха от очите ми.
-Какво се е случило? - извиках в отговор и го погледнах. - Стигнали сте почти до годеж, Джъстин! Годеж! А ти твърдеше, че връзката ви не е била сериозна.
-Не беше! Поне не за мен. Никога не съм мислил да й предлагам. - отвърна той.
-О, моля те. Видях те колко притеснен беше, когато тя падна във водата. Не можеш да ме излъжеш и да кажеш, че не ти пука.
-Трябваше да я оставя да се удави ли? - попита той и разпери ръце - Не съм бил притеснен за нея. Бях притеснен от факта, че ти си разгосаряла с нея. На лицето ти си беше изписано, че не се чувстваш добре!
-Не е приятно да ти наговорят неща за приятеля ти, които дори не подозираш. - отвърнах и поклатих глава.
-Защо не ми вярваш? - попита той с нормален тон и ме погледна в очите. На лунната светлина ми се стори, че дори се насълзиха. Знаех колко е важно за Джъстин да му вярвам, но думите на Розалин не излизаха от ума ми.
-Вярвам ти. - казах и преглътнах бучката, заседнала в гърлото ми. Отново обвих ръце около себе си. Усетих как Джъстин се приближава.
-Но не говориш с мен за нещата, които ти е казала! Вярваш й на сляпо. - каза и постави ръцете си върху моите - Знаеш, че хората постоянно говорят глупости за мен. Свикнала си с това. Ако им вярваше нямаше да стигнем до тук, принцесо.
-Джъстин, моля те. - въздъхнах и погледнах настрани. Не исках да засичаме погледите си. - В момента не се чувствам никак добре.
-Не се отдалечавай от мен, Кейт. Не бягай от мен! Не виждаш ли, че точно това искат всички? - промърмори той, а аз се почувствах сякаш се задушавам.
Отдръпнах се от него и тръгнах да слизам от яхтата.
-Моля те, да се разкараме от тук.

Така... знам, че мина МНОГО време. Не съм забравила за историите, не съм ги спряла и чета буквално всеки ваш коментар и съобщение. Изключително много ви благодаря за подкрепата и за това, че четете исориите ми, въпреки че дълго време не съм качвала. Нямам конкретна причина, честно казано просто ми липсваше вдъхновение и постоянно мислих, че не ми се получава.❤ Все пак се надявам тази глава да ви е харесала! ❤ Не съм спряла да пиша, така че очаквайте нова част скоро, а когато получа вдъхновение със сигурност ще довърша и Our new life.❤