Run. (BG fanfiction) Book 1

28.

-Добро утро, Кейтлин! - усмихна ми се Джазмин, когато излязох на двора във вилата.
Масата беше отрупана с плодове, натурални сокове, както и приятно миришеща закуска. Корема ми изкъркори.
-Добро утро! - поздравих и седнах до нея.
Със сестрата на Джъстин си говорихме на различни теми, които вълнуваха и двете ни. Направихме си кафе и се разбрахме по-късно да отидем на маникюр и на козметик. Не след дълго при нас на масата се присъединиха и Пати и Дрейк. Имаха широки усмивки на лицата си. Личеше си, че са щастливи заедно. Дрейк наистина обичаше майката на Джъстин. След малко се появи и той. Притаих дъх, когато го видях да идва към нас. Косата му беше рошава, носеше само спортно долнище и всичките му татуировки бяха на показ. Едва се стърпях да не прехапя устната си. Той ме погледна намръщено. Вероятно, защото се бях събудила доста преди него и се бях изнизала от леглото.
-Джъстин! - каза възмутено Пати, следейки го с поглед.
Той не й обърна внимание. Дойде до мен и ме целуна за кратко. След това седна да се храни.
- Не е възпитано да ходиш полугол. - отново настоя Пати, а той въздъхна отегчено.
Не ми харесваше, че е такъв около семейството си, но го разбирах защо се отнася с пренебрежение към майка си.
-Не съм възпитан. - отвърна остро той и майка му очевидно се отказа да спори, но след това сключи вежди, гледайки към гърдите му.
-Това нова татуировка ли е? - попита Пати.
-Не.
-Не знаех, че я имаш.
-Не знаеш почти нищо за мен. Ще продължаваме ли с този разговор или ще закусваме? - отвърна заядливо Джъстин, гледайки я с остър поглед. Джазмин и Дрейк не казаха нищо, не смееха да се намесят в разговора, а на мен ми стана неудобно.
-Джей. - казах тихо и хванах ръката му под масата. Той ме погледна и не знаеше какво да ми каже. Все пак опитах да му подскажа с поглед, че е по-добре да замълчи и мисля, че ме разбра. Започна да се храни тихо, а Джазмин подхвана небрежна тема за разговор, отвличайки вниманието на майка си от Джъстин. Бях й благодарна за това. Не исках да слушам спорове между Джей и майка му, защото беше ясно чия страна ще заема. Погледнах отново към мъжа до мен и му се възхищавах. Обичах да го правя. Хранеше се с една ръка, защото с другата държеше моята.

***

-Тази вечер ще бъде много вълнуваща. - каза Джазмин, докато стояхме на удобните кресла и правиха педикюра ни. 
Със сестрата на Джъстин решихме да излезем по женски. Майка му не дойде, но честно казано и ние не направихме големи усилия да я поканим. Аз лично не знаех как да общувам с нея. Знам, че Джей не я обичаше или поне така твърдеше. Това ме караше и аз да нямам симпатии към нея. 
-Брат ми каза ли ти кой ще бъде на сватбата също? - Джазмин прекъсна мислите ми, а аз поклатих глава. 
-Не. Мисля, че е пропуснал. - отвърнах и очаквах Джаз да ми каже.
 Говореше с досада в гласа си,  което ме наведе на мисълта, че или е някой досаден за нея човек или е някой, който аз познавам и не харесвам. 
-Бившата му. Розалин. - отбеляза, а аз бях учудена и си личеше по изражението ми. 
Привлекателната чернокоска, която е имала връзка с Джъстин за цяла една година. Той твърдеше, че тя не е бил важна за него, а тя, както всички останали, ми беше казала да стоя настрана от него. Наговори ми куп глупости и ми каза, че Джей не се влюбва. Но грешеше. 
-Но защо? - попитах.
-Не знам дали знаеш, но семействата ни са близки приятели. Съответно леля ми също ги познава и за това са поканени на сватбата. Доколкото знам самолетът им трябва да пристигне днес. - отвърна замислено Джаз, а аз кимнах. 
 Сега ми беше ясно как Джъстин и Розалин са се запознали. След като семействата им са близки, вероятно тя още от малка се е навъртала около него. Също така той ми беше споделил преди време, че баща й лично го е помолил да я остави и Джей е нямал проблем с това. За всички е ясно с какво се занимава Джъстин и родителите на Розалин са смятали, че той не е достатъчно добър за дъщеря им. 
-С Розалин съм разговаряла само веднъж, но не я харесвам. - признах и се намръщих. 
Джазмин беше заета да избира цвят за ноктите на краката си, но когато го направи се обърна към мен и въздъхна отегчено.
 -Розалин Тайнс е най-злобната кучка, която някога съм познавала. 
 Останах повече от просто шокирана след това признание от страна на Джазмин. Все пак е още тийнейджър, а и след като родителите им са близки предполагах, че двете се харесват. Няма да крия, че останах щастлива от факта, че Джазмин мрази Розалин. Бях ентусиазирана да науча повече. 
-Защо не я харесваш? - попитах директно. 
-Виждала ли си я как се държи? - отвърна Джазмин, а аз повдигнах рамене. 
-Не съвсем. С мен се опита да се държи уж приятелски и да ме предупреди да стоя далеч от Джъстин. 
-Лицемерка. - врътна очи Джаз и аз за пореден път останах учудена. - С брат ми може да не сме особено близки. Добре де, никак не сме близки. Но едно нещо знам още от дете и то е, че тази е луда по него. 
-Моля? - повдигнах вежди. 
-Луда. - повтори Джазмин - В буквалния смисъл. 
-Не ми изглеждаше да е толкова зле. 
-Баща й също е лекар. Сама можеш да се досетиш, че семействата ни са наистина близки, защото баща й е приятел на татко. - обясни тя, но въздъхна. - Виждала съм я супер често още от дете. Семейството й се влачеше навсякъде с нашето, идвали са ни на гости. Един вид, където беше Джъстин и тя беше там. 
-Разбирам. - кимнах. 
-И двете знаем, че брат ми е бил проблемно дете. Имам предвид погледни го! Той все още си е проблемен. Най-малкото, което го  интересуваше тогава бяха момичетата. Постоянно се караше с мама или с татко, имаше проблеми в училище всяка седмица, сбиваше се по улиците. Положението беше зле, но Розалин беше единственото момиче около него и единственото момиче, което беше лудо по него. Толкова, че да направи всичко, което той поиска. - разказваше Джазмин, а аз слушах с интерес. За момент дори ми стана гадно, че тази е била толкова близка с моето момче. - Когато той вече не живееше с нас тя отново питаше майка ми за него, а няколко години по-късно най-накрая получи това, което искаше и станаха двойка. И сама можеш да се досетиш, че семейството й не одобряваше нито брат ми, нито това, с което той се занимава. За съжаление раздялата им не успя да развали приятелството между бащите ни и все още се налага да я виждам на разни събития като тази сватба. 
 След цялата тази история не знаех какво да кажа. Нямах представа за половината неща, които научих току що. Джазмин ми разказа всичко това без да й пука. Харесвах я точно за това, че винаги е искрена с мнението си за хората. Не се страхуваше от това как ще реагира Джъстин след като ми е разказала тази история. Просто не я интересуваше.
-Това е доста нова информация. - отбелязах. 
-Не се тревожи. - Джаз махна с ръка пренебрежително - Не познавам много брат си, но съм повече от сигурна, че той не изпитва нищо към Розалин. Просто си личи. Знам как гледа нея и виждам как гледа теб като сте заедно. Толкова е различен.
-Надявам се наистина да е така. - изчервих се и погледнах към пръстите на краката си. Белият цвят ми допадаше. Не исках да е прекалено изчистено за това накарах маникюристката да добави камъчета. 
-Влюбена си в брат ми. - отбеляза Джазмин изведнъж, а аз я погледнах учудено. 
Първият път, когато се запознах с нея тя директно ме попита дали съм влюбена в Джъстин, но сега, след като ме познаваше, вече беше сигурна и просто го каза. Е, не беше права. Всъщност съм МНОГО влюбена в брат й. 
-А какво става между теб и онова момче, за което ми говореше като се запознахме? - попитах, сменяйки темата. Освен това бях любопитна. 
Джазмин въздъхна.
-Нещата с него приключиха още преди да са започнали официално. Осъзнах, че не е никак подходящ за мен. Пред него не можех да съм себе, не се чувствах добре. Какъв беше смисълът да опитвам? 
-Никакъв. - отвърнах искрено. 
-Точно така. - кимна тя - Искам някой, който да ме кара да се чувствам сигурна и някой, който да ме разбира и харесва каквато съм. Не искам някой, пред който да се налага да крия кой е брат ми или някой, който да ме използва заради парите на баща ми. 
-Имаш право. Заслужаваш истински човек до себе си. - отвърнах - Всички сме сбъркани. Ясно е, че няма човек, който да е идеален и да няма проблеми. Работата е там, че трябва да намериш идеалният за теб. Този, с който да се чувстваш нормална и този, който те прави щастлива. Да държи на теб, да те уважава и да се чувстваш на правилното място в прегръдките му. Абсолютно нищо друго няма значение в любовта според мен. 
-И си мислеше за Джъстин, докато каза всичко това. - пошегува се Джазмин, а аз я бутнах леко. 
-Млъквай, Джаз. Той е страхотен! 
-Наистина е странно. Не мога да повярвам, че е възможно дори човек като него да срещне любовта.
-Предполагам той просто е идеалният за мен. - усмихнах се истински.