Run. (BG fanfiction) Book 1

21.

Събудих се от алармата си. Прозях се и се изправих от леглото. Днес имах лекции рано. Не бях в настроение, но се опитах да повдигна духа си докато извършвах сутрешния си тоалет. Когато бях готова отидох в кухнята и си направих кафе в картонена чаша, запушвайки я с пластмасова капачка. Нямаше да имам време да изпия кафето си удома за това щях да го взема с мен.
Върнах се в стаята си и започнах правя грима си. Пооправих косата си като изправих няколко кичура и я оставих да се спуска свободно около раменете ми. Времето навън беше дъждовно, което не ми харесваше. Облякох черен клин, тениска и тъмно зеленото си яке, което е подходящо за това време. Обух белите си маратонки и напъхах всичко необходимо в чантата си. Погледнах се в огледалото за последно и добавих гланц за устни. Бях готова. Грабнах кафето си и ключовете за колата и излязох.
По пътя си мислих за Джъстин. Възможно ли е цвлата ми кола да ухае на парфюма му от вчера? Тази миризма по някакъв начин ми действаше успокояващо. Днес не се събудих в особено добро настроение и имах нужда да го видя и да го прегърна. Просто така.
Изнервих се още повече, когато ми се наложи да чакам на червен светофар. Изпуфтях и погледнах телефона си. Нито едно съобщение от Джъстин. Това ме притеняваше. Не исках да бяга от мен. Ако имаше нещо, което не е наред предпочитах да ми го каже и да се изясним.
Отдъхнах си, когато бях навреме до университета и паркирах колата си на паркинга. Слязох и взех голямата си чанта и чашата с кафе. Заключих колата, а телефонът ми започна да звъни. Имах надежда, че може да е Джей, но беше Бианка.
-Момиче! - изписка тя, а аз се учудих на доброто й настроение. - Стой там и не мърдай. С Елизабет идваме. - каза приятелката ми и затвори. Нямах представа от къде знае, че съм тук, но релих да ги почакам.
След минути те се появиха и Бианка се затича да ме прегърне.
-Как разбра, че съм тук? - попитах я и им се усмихнах искренно.
-Живеем в общежитията. - каза Елизабет, сочейки няколкото блока зад гърба си.
-Да, видях те през терасата ни. - добави Бианка, а аз кимнах. Нямах представа, че живеят тук.
-Значи не сте от Ню Йорк? - полюбопитствах, а тя махна с ръка.
-Само аз съм от Ню Йорк, но имам стриктни родители, двама братя, три по-големи сестри и гадже престъпник. - обясни Бианка, а Елизабет се засмя. - Както и да го погледнеш положението не беше розово. За това реших да се изнеса с Елизабет, която е трета година в университета и живее тук.
Беше интересно да научавам нови неща за хората около себе си напоследък. Запътихме се към сградата, а аз постоянно се оглеждах за Джъстин. Това не остана незабелязано от приятелките ми.
-Търсиш някого? - попита Бианка.
-Джъстин не ми се обади снощи, нито ми писа. - въздъхнах.
-Дейвид ми спомена, че имат много важна работа и ме предупреди да не го безпокоя вечерта. - обясни Ели, а аз кимнах. Но проблема беше, че Джъстин не ми беше казал това на мен. Отдалечавахме се. - Сигурно е заради това. Ще ти се обади. - добави тя и прегърна мен и Бианка. - До после момичета! - каза и се запъти към група момичета, които предполагам, че са от нейната специалност.
-Май е по-добре и ние да влизаме. - промърморих на Бианка и се насочихме към входа на университета.
-Хей, по-ведро! - каза тя, прегръщайки ме. - Той ще ти се обади. Тревожиш се напразно.