Run. (BG fanfiction) Book 1

15.

Следващият ден се изниза доста бързо. В университета беше скучно, но ни дадохда задачи, които да направим у дома. Когато се прибрах татко си беше вкъщи и приготвяше вечеря за двама ни.
-Здравей, Кейти! - поздрави ме, а аз се намръщих от прякора, но го прегърнах. - Как мина?
-Ден като всеки друг. - повдигнах рамене. - Ще се приготвя и идвам.
Влязох в стаята си и оставих чантата върху шкафа, където обикновенно си стои. Съблякох неудобните си дрехи и ги хвърлих за пране. Облякох си удобно долнище на пижама и широка тениска, която всъщност беше на Джъстин. Не му я бях върнала след онази ужасна нощ, когато пренощувахме в гадната им бърлога. Самата къща не беше кофти, но от нещата  ,които правеха там ме побиваха тръпки. Вързах косата си на кок и докато се гледах в огледалото осъзнах, че на леглото се намираха дрехите ми от сутринта, а именно анцуга ми и черното худи на Джъстин. Отне ми време да осъзная, че нещата не отиват никак на добре. Чукахме се, притежавах негови вещи и определено се привързвах към него. А не трябваше. Не знам с колко още прави това. Не го познавам чак толкова добре. Защо позволявах да се стига до тук? За Бога! Въздъхнах. Отивам на благотворителната вечеря с него и край. Повече няма да го търся. Намръщих се при тази мисъл. Знаех, че няма да ми се получи. Не мога да стоя далеч от него. Харесвам го. Наистина го харесвам. Дори мога да кажа, че е нещо по-силно от това. Не съм изпитвала подобно чувство към никого до сега. Той е опасен. Не биваше да му вярвам, но го правя. Не биваше да го оставя да спи с мен, но толкова силно го желаех. Не биваше да се привързвам към него, но прекарвам всяка минута в мисли за за този човек. Имах чувството, че пред мен е различен, че с мен е различен. Сякаш разкрива друга негова страна, която никой друг до сега не е виждал. А може би и аз самата съм просто глупава и се заблуждавам.
Опитах се да прогоня мислите за Джъстин колкото е възможно от главата си и излязох от стаята си. Баща ми беше сервирал вкусната вечеря и седнахме около масата, за да се храним. Беше хубаво да прекараме време заедно. Липсваше ми.

***

Уикендът дойде доста бързо. С Джъстин не се виждахме много и това ме тревожеше. Писахме си, но не е същото. Чудех се дали все още иска да отида с него на благотворителната вечеря, която всъщност е... тази вечер. Нямах абсолютно никакво време да се приготвя. Сигурно се е отказал.
Пуснах сериала си и хапвах вредна храна, което не беше никак добре за мен, но на кого му пука? Аз си се харесвам, а и тялото ми не беше толкова зле.
Телефонът ми извибрира и видях съобщение от Джъстин. Писахме си и сутринта, но за някакви общи неща, както винаги. Този път в съобщението му пишеше, че иска да отида утях тази вечер. Отговорих, че не съм сигурна и секунда по-късно последва обаждане.
-Защо? - попита той, когато му вдигнах.
-Няма ли да ходиш на благотворителната вечеря? - отвърнах с въпрос.
-Разбира се, че ще ходим.
-Ще ходим? Не съм се приготвила, Джъстин. А и не сме се виждали тези дни. Не бях сигурна, че все още искаш да дойда с теб. - обясних, а той въздъхна.
-Не се тревожи за нищо, ясно? Просто ела унас след час. - отговори раздразнено.
-Добре ли си, Джей?
-Да. - измърмори - Проблеми в работата.
-Наистина ли? - попитах съмнително, но той се направи, че не чу и прекрати разговора.
Понякога беше груб и не знаех защо. Мина ми през ума, че дори не знам защо правя това за него. Защо щях да отида? Защо исках да отида заради него? Но предполагам не мога да си отговоря на това. Изправих се бавно и облякох спортен розов екип и маратонки. Взех голяма черна чанта и напъхах вътре гримове, преса за коса, както и няколко тоалета, които според мен не бяха подходящи, но все ще трябва да облека нещо. Обадих се на баща ми и му казах, че ще излизам тази вечер. Разговорът премина бързо, защото той все още беше в магазина и имаше клиенти. Влязох в колата си и започнах да шофирам към дома на убиец, в който започвах да се влюбвам. Прекрасно.
Когато пристигнах пред къщата му излязох от колата си и я заключих. Огледах я, защото още не можех да се насладя на красотата й. Беше същото и с Джъстин. Да, той определено беше божествено красив в моите очи.
Позвъних на вратата му и той ми отвори. Усмивката ми се изпари в момента, в който видях намръщеното му изражение и телефона залепен за ухото му. Той ми кимна да вляза и аз го направих. Тихо се настаних на дивана и започнах да наблюдавам Джъстин, който крачеше нервно из къщата и носеше само спортно долнище. Странното беше, че тази гледка дори ме възбуди. Притиснах силно бедрата си. Не беше сега моментът.
-По дяволите! Ти луд ли си? - извика той и аз подскочих. - Казах на шибаното копеле да донесе стоката до вторник. Знаеш ли кой ден е днес? Имаш ли си календар? - отново извика и попита саркастично човека, с който разговаряше по телефона. - Няма да правя повече компромиси. Не съм от тези хора. Искам си стоката още утре и няма да отлагам повече. Иначе ще ви учистя и двамата. - добави през зъби, докато се беше опрял на плота в кухнята. След това се обърна и отпи от чашата с вода. Въздъхна и ме погледна. Очите му се забиха в моите, изучавайки ме.
-Е... Как си? - попита сякаш нищо не се е случило.
-Добре, но не мога да кажа същото за теб. - отвърнах.
-Това е нищо. - каза и остави телефона си на плота. - Един глупак се опитва да ми прави номера, но няма да стане. Всички сме наясно с това.
-Сигурно е трудно да се занимаваш с такива хора. - кимнах. Опитах се да го разбера. Не можех да си представя какво е, защото ние сме напълно различни. Но опитах.
-Имаме много по-важна работа тази вечер. - каза той и дойде до мен. Подаде ми ръката си, а аз без съмнение я хванах. Качихме се в стаята му, а на леглото му имаше поставени три бели кутии и букет рози. Обърнах се към него и го погледнах объркано.
-Какво е това?
-Сама виж. - кимна натам, а аз плахо пристъпих. - За теб са.
-Надявах се да няма повече подаръци. Защото предния ми донесе достатъчно неприятности. - промърморих, а Джъстин се подсмихна.
За момент си помислих, че звуча груба и неблагодарна. А определено не исках това. Той си беше направил труда за това. Знаех, че иска да ме зарадва. Усещах го. Не знаех почти нищо за този човек, но някак си усещах, че той нямаше никакви лоши намерения към мен.
-Благодаря ти, Джей. - казах и той ме погледна в очите и леко кимна. Не знаеше какво да каже. Беше объркан. Идеално съзнавах, че не е романтичен тип. Не би направил нещо подобно за всяка. Приближих се до него и хванах лицето му, сливайки устните ни. Беше ми ужасно кофти, че не се виждахме няколко поредни дни, но ми трябваха само секунди с него за да се размекна.
-Отвори ги. - подтикна ме, когато целувката ни приключи.
Усмихнах се и отворих първата кутия, която беше най-голяма. В нея открих прекрасна бяла рокля. Ахнах и я извадих от кутията. Надолу беше леко разкроена, а дължината й беше идеална за моята фигура.
-Харесва ли ти? - попита несигурно той и аз го погледнах. По изражението му разбирах, че е леко притеснен дали ще харесам подаръка му.
-Определено. - усмихнах се широко. - Тя е повече от прекрасна.
Отворих следвата кутия и вътре открих обувки и малка чанта в бежов цвят. Пасваха си идеално.
-От къде знаеш кой номер обувки нося? - попитах с изненада и го погледнах усмихнато. Той повдигна рамене.
-Не ти се ще да знаеш. - отвърна, а аз го изгледах подозрително.
Джъстин дойде до мен и ме целуна. Отворих най-малката кутия и вътре намерих прекрасна огърлица. Диамантена огърлица. Камъчетата бяха много на брой блещукаха под светлината на лампата. Бяха разположени толкова добре и определено щяха да се забелязват където и да се появя с огърлицата. Това беше ужасно красиво бижу.
-Не. - казах категорично и затворих кутията.
-Не? - попита ме объркано, а аз му връчих кутията.
-Ще приема останалите неща и ще се направя на красивото ти Барби тази вечер, но това колие е прекалено. - отвърнах.
-Не ти харесва? Идеално си пасва с роклята. - обясни той и отвори кутията показвайки ми го.
-И е много скъпо. - отбелязах. - Разбира се, че ми харесва. Не съм виждала по-красиво бижу от това. Но отговорът ми е не. Няма да нося нещо толкова ценно около врата си тази вечер.
-Стига. - изпуфтя той. - Това дори не са истински диаманти.
-Джъстин. - килнах глава настрани и се усмихнах. - Аз може да нямам пари, но въпреки това съм жена. Мога да различа диамантите от обикновените блещукащи камъчета. - казах, а той не знаеше какво да отвърне. - И никога повече не прави опити да ме лъжеш.
-Добре. Хвана ме. - врътна очи той и се приближи то мен. Обърна ме с лице към едно голямо огледало. Загледах се в отръжението ни. Той беше по-висок от мен, но изглеждахме добре заедно. Взе огърлицата от кутията и нежно я постави около врата ми. В огледалото не гледах диамантите върху мен, а гледах лицето му. Изглеждаше толкова съсредоточен. Беше различен. Погледите ни се засякоха в огледалото и аз леко се усмихнах.
-Отива ти. - каза тихо той, а аз се подсетих, че говорим за колието, висящо на врата ми.
-Благодаря. - отвърнах. - Не само за комплимента. Но не мисля, че е редно да го нося.
-Редно е.
-Може да му се случи нещо. - казах притеснено и предизвиках смеха му.
-Все ми е тая. - отвърна, а след това се приближи до ухото ми. - Достатъчно ми е да знам, че ще виси на врата ти, когато реша да те изчукам в тоалетните по време на скучната вечеря. - прошепна, а аз настръхнах от думите му. Отново ни погледнах в огледалото. Едва успях да преглътна след заканата му, а той ме гледаше с подла усмивка. В същото време изглеждахме толкова странно. Бях облечена в анцуг, а той само в някакво долнище. Говореше ми за секс, а на врата ми висеше колие за може би милион долара. Това не беше нормално. Но ми харесваше. Много ми харвсваше. Защото бяхме ние.

Надявам  се новата част да ви е харесала. Моля гласувайте, коментирайте и ме последвате.❤ Нова глава може да очаквате в понделеник.❤❤