Run. (BG fanfiction) Book 1

3.

Университетът си беше изтощителен и вторият ден. Но за щастие този път поне имах доста повече свободно време. Прибрах се и си взех релаксиращ душ. След това извадих нови дрехи от гардероба си и се преоблякох. Взех чантата и ключовете си и излязох. Трябваше да помогна на татко в магазина. Зарадвах се и почти подскочих, когато видях колата си пред дома ни. Нямах търпение да се кача отново в бебчето ми. А татко искаше да я продадем. Как пък не! Качих се, потеглих към магазина на баща ми и не след дълго вече бях там.
-Тук съм. - провикнах се, когато влязох, защото знаех, че е в склада отново.
-Здравей, Кейти. - усмихна се той и мина покрай мен, носейки кашон. Намръщих се, когато чух как ме нарече.
-Мразя да ме наричаш Кейти. Знаеш това. - промърморих - За какво е? - попитах, сочейки кашона в ръцете му.
-Сбъркана стока. Трябваше да получим едни ножове, които...
-Да, да... - въздъхнах, защото не ми се слушаше за подобни неща в момента.
-Както и да е. Объркали са и са ни доставили цял куп плюшени зайчета. - каза отчаяно, а аз избухнах в смях - Не е смешно. Отварят ми доста работа. Ти се погрижи за магазина, окей? Аз ще отида да потърся решение за тези. - каза, сочейки кашона с поглед.
В магазина беше празно и мрачно. Не обичах това място, въпреки, че благодарение на него си изкарваме прехраната. Доста е странно баща ти да продава оръжия, но това е Ню Йорк. Хората приемаха всичко за нормално тук. Седнах отчаяно зад касата отново и се загледах в телефона си. Получих съобщение от Челси, което гласеше "Довечера с компанията ще сме на един купон. Участваш ли?". Замислих се над предложението и. Утре нямахме лекции от много рано, а отдавна не съм се забавлявала. Защо не? Написах и, че най-вероятно ще отида. Нищо не губя. Просто купон. Имах нужда от това.
Някой влезе в магазина и надигнах главата си. Когато очите ми срещнаха сините очи на Ник въздъхнах отегчено и той го забеляза. Не исках да го виждам. Опитвам се да се отърва от него и избягвам дори съобщенията му. Кое не му е ясно? Не искам да имам нищо общо с него. 
-Какво искаш Ник? - врътнах очи.
-Не ти изглеждам като човек, който си купува оръжия? - погледна ме и се засмя.
-Много смешно. Питам сериозно. - казах отегчено.
-Дойдох да говорим.
-На работа съм.
-Нямаш клиенти.
-Както и няма какво да си кажем. - отсякох и го погледнах в очите.
В този момент някой влезе в магазина. Молех се да не е баща ми, защото ако види Ник ще започне да се прави на любезен и той никога няма да си тръгне.
-Имахме връзка година. - каза той, гледайки към мен.
-Ъм... не. - притиснах устни една към друга, гледайки го - В продължение на година ме разиграваше. Приеми го, че това е краят. - намигнах му и се обърнах към клиента си. Но когато го видях умът ми спря да функционира нормално. Това беше той. Джъстин! Носеше бяла блуза с дълъг ръкав, която му стоеше доста добре по тялото и къси панталони в бежов цвят. Изглеждаше много свежо. Свали слънчевите си очила и ми се усмихна, а аз върнах усмивката.
-Отново Glock 19 9x19? - научках, а той ме погледна смаян, че съм запомнила единственият пистолет, който си е купил от мен.
-Запомнила си значи? Виж ти. А първият ден дори не знаеше какво е пистолет... - отбеляза и се засмя Джъстин .
-Не съм чак толкова зле. - казах обидено.
-Да, добре... - той се подсмихна, оглеждайки ножовете на щанда.
-Ще купуваш или ще флиртуваш? - погледна го ядосано Ник. О, не. Само това ми липсваше. Ако Джъстин е толкова опасен, колкото всички казват, то изобщо не беше добре Ник да му говори така. Ще навлече проблеми и на двама ни.
-Защо? Някакъв проблем ли имаш с това? На бас, че мога да ти взема мацката. - попита го спокойно Джъстин, взимайки един нож. Изглеждаше като психопат. Но секси психопат. Ако изобщо съществува нещо такова.
-Никалъс по-добре си върви. - погледнах го молещо, а той ми отправи раздразнен поглед. Осъзнавам, че ренува, но няма как да сме заедно. Това е. Точка.
-Ще се чуем ли по-късно?
-Ще видя. - кимнах му, а той ядосано излезе от магазина.
-Ще взема тези. - отбеляза Джъстин, поставяйки два ножа пред мен.
-Добре. - кимнах и му ги опаковах. След това му ги подадох, а той ми плати. Беше странно как намирам за нормално това, че той толкова често се отбива в подобни магазини, за да си купи такива оръжия. За какво ли ги използва? Не ми се иска да знам. Изобщо.
-Приятен ден. - усмихнах се мило, а той ми кимна.
-И на теб, принцеске.
-Името ми е Кейтлин. - уточних, а той се засмя. Има прекрасна усмивка. Не мога да повярвам, че е лошо момче, с което никой не трябва да има общо.
-Готово! Най-после шибаният задник изпълни правилната поръчка и си получих ножовете. - каза баща ми, докато влизаше в магазина с нов кашон в ръце. Постави го пред мен и извади един нож.
-Ужасно. - промърморих и се направих, че потрепервам.
-Красота. - намеси се Джъстин, взимайки един нож от кашона. - Тези трябва да са нови!
-Най-новите на пазара, момче. - засмя се баща ми, а аз го гледах с погнуса - О, стига Кейт. Като малка си играеше с пластмасови пистолети.
-Може би, защото баща ми е луд, който дава на малко момиченце да си играе с пластмасови оръжия. - погледнах го, а Джъстин се засмя.
-Искам два и от тези. - каза той и ме погледна, а аз кимнах бвз да задавам въпроси. Баща ми взе кашона, оставяйки два ножа за Джъстин и се запъти към склада. Погледнах часа и въздъханх. Ако имах намерение да бъда на това парти, за което Челси ми спомена, трябваше да се приготвя.
-Татко? Може ли да тръгвам? Ще излизам по-късно. - провикнах се, а той ми каза да вървя. Взех парите на Джъстин и след това бързо се запътих към изхода.
-Да те закарам отново? - предложи той, когато бяхме отвън. Застана до някаква лъскава спортна кола, която виждам за първи път.
-Благодаря за предложението, но си имам кола вече. - ухилих се, гледайки към старото си бебче.
-На това му казваш кола? Сигурна ли си, че няма да се разпадне докато се прибереш? - засмя се той, а аз го погледнах обидено.
-Извинявай, но не всички имат богати семейства, които да им осигуряват скъпи коли и апартаменти. - казах, гледайки към него, ръкомахайки. Подразних се от коментара му.
-Семейството ми е далеч от богато. - подсмихна се той, а аз врътнах очи.
-Чао, Джъстин. - казах и се качих в таратайката си.
Запалих я и тръгнах към дома си. Защо момчетата са идиоти? Днес само ме ядосват. Явно просто са си едни глупави същества, които нищо не разбират. Например Ник е ужасно глупав. Как смее да се появява в магазина на баща ми?! Ами, ако аз не бях там? Какво ще търси изобщо?! Пълен идиот. Как съм могла да му вържа? Това беше голяма грешка, която повече не бива да повтарям. Уверих се, че ще си напомням това всвки път, когато го видя. Той е кретен, на който не му пука за мен. Доказал го е милиони пъти. Кой къса и се събира постоянно с едно и също момиче? Хайде, стига! Да си отива при другите момичета и да ме остави намира. Имам нужда от момче, което ме цени и е готово на всичко за мен, а не от момче, което още не е изживяло пубертета си и ме разиграва. По всичко си личи, че той не държи на мен. Намръщих лице, но не заради мислите си. Миришеше ми на изгоряло. Огледах се паникьосано. Нямаше почти никакви коли на пътя, а аз карах бавно. Не разбирам от къде е тази миризма. Погледнах напред и видях пушек, който излиза от предния капак на колата. Изпищях и по най-бързия начин отбих. Чудесно! Просто чудесно. И сега какво? Всичко ли трябва да е с краката нагоре днес? Не мога да повярвам, че това се случва. Бях бясна. Излязох от колата и я огледах. Какво изобщо разбирах аз? Бях безпомощна в този случай. Извадих телефона си готова да набера баща ми.
-Не, не, не. - проплаках отчаяно, когато пушека се увеличи. Това нещо тъкмо излезе от ремонт. Как е възможно?!
Една доста хубава кола бавно спря зад моята. Но аз отлично знаех чия е тази спортна кола. Преди малко ми предложиха да ме откарат с тази кола.
-Следиш ли ме? - попитах Джъстин, когато излезе от колата си. Беше ухилен до уши.
-Просто минавам от тук. - поясни.
-Да бе. - врътнах очи.
-Та... да те закарам? - погледна ме с въпросителен поглед, а аз го изгледах сякаш е луд.
-Да ме закараш ли? Ами колата ми? Да не би да си откачил? - развиках се, защото бях паникьосана, но това само предизвика смеха му. Лесно му беше. Не той е в подобна ситуация, а аз!
-Качвай се. Аз ще се погрижа. - погледна ме и протегна ръката си. Искаше да му дам ключовете за таратайката си.
-Сигурен ли си? - изгледах го подозрително, а той кимна. Нямаше какво да губя. На него едва ли му трябваше подобна кола като моята, че да я краде. А и така или иначе баща ми ще се зарадва доста, ако разбере, че я няма. Заключих колата и му подадох ключовете, а той тръгна да върви към неговата.
-Искаш ли да караш? - попита ме, а аз буквално зяпнах.
-Кое момче си дава колата на момиче? - погледнах го учудена - А и ти почти не ме познаваш.
-Изглеждаш ми опитна шофьорка. - намигна ми и хвърли ключовете в ръцете ми. Зарадвах се, че ще покарам толкова хубава кола и заех шофьорското място. Джъстин бързо ми обясни някакви глупости, свързани с колата му, а аз врътнах очи. Бях си достатъчно добър шофьор! Започнах да карам бавно, но минута по-късно осъзнах, че се движим бързо. С тази кола не се усещаше. Усмихнах се на скоростта, с която се движим и Джъстин забеляза това. За съжаление бързо пристигнахме до домът ми.
-Благодаря. - казах и се усмихнах.
-За нищо. Дай ми номерът си. - каза Джъстин, вадейки големият си телефон.
-Какво?
-Искаш си колата обратно нали? - погледна ме, а аз кимнах. Взех телефона му и записах номера си. Беше глупаво да доверя бебчето си на почти непознат, но все пак не губя нищо, защото както казах дори да не си получа колата... поне татко ще е много доволен, че най-сетне съм се отървала от нея.
-До скоро, Джъстин. - усмихнах се и напуснах колата му.
Влязох в домът си и директно се отправих към кухнята. Направих си сандвич, понеже бях ужасно гладна. Изядох го бързо и влязох в стаята си. Проснах се на леглото и въздъхнах. Беше дълъг ден. Имам нужда от почивка, но нямам време. След час и половина Челси ще ми се обади да ме вземе за партито, а аз все още не знаех какво ще обличам. Но като за начало седнах и се залових с направата на прическата и грима си.

Ако историята ви харесва гласувайте или коментирайте, за да знам.❤