My mom sold me

°96°

Момчетата бяха паркирали колата не далеч от града в едно малко селце. Успешно се измъкнаха от полицията.
Бяха в една изоставена къща, далеч от очите на всички.

-Богат, долен задник! - Извика едното момче, докато Йонгхо затягаше въжетата около китките му.

-Този богат задник може да съсипе живота ти с едно щракване на пръсти, по-добре млъкни. - Каза високото момче, затягайки още повече дебелото въже.

Двамата непознати бяха завързани за столове, ръцете им зад гърба. Момчето, което Дже бе прострелял два пъти, по-рано, едвам държеше очите си отворени.

Губеше доста количество кръв за отрицателно време. Определено не му оставаше много.

Джехюн бавно се настани на един стол, срещу двамата завързани. Кракът го болеше неистово много и за миг съжали за прибързаните си действия.

-Какво знаеш за нас? - Попита той, опитвайки се да се сдържи да не го разстреля още тук и сега.

Йонгхо остана прав до него, слушайки разговора.

-За вас, почти нищо. За теб, всичко.

Усмивка се настани на напуканите му устни, сетне проговори.

-Добре, нека чуем.

Непознатия се подсмихна ехидно, започвайки да говори. Имаше някаква дразнеща увереност в гласа му.

-Ти си нещо като алфата, а онзи палячо всеки път ти спасява задника. - Той кимна към Джони, продължавайки да се усмихва. - Баща ти, ти е дал всичко на готово, никой си без хората зад гърба си. Които на практика работят за баща ти, не за теб. Смяташ се за нещо повече от колкото всъщност си. Разглезен, богат, надут, а всъщност си просто един никой. Обичаш да потъпкваш хората около себе си, за да нахраниш самочувствието и гордостта си. Смяташ се за много опасен, но всъщност си лесно раним и не можеш да се справиш сам. Джунг-Хо те е дундуркал дълги години, жалко, че пукна по толкова нелеп начин. - Той отново се изсмя, клатейки глава.

Високото момче понечи да отговори с нещо хапливо, но Джехюн му направи знак да замълчи.

-Слабак си. - Добави момчето завързано здраво за стола.

Думите се повтаряха в съзнанието му.

-Жалко, че пукна по толкова нелеп начин.

Дже взря празните си ириси в очите на другия. Там нямаше никакъв страх или несигурност. Той отново се усмихна, което обърка момчето още повече.