My mom sold me

•79•

След като Минхюнг отпраши на някъде,момчетата останаха пред болничната стая,чакайки Нана.Той от своя страна рееше поглед наоколо,нямайки сили да се вторачи в очите на Джехюн.

Имаше още четири часа до полета,но нямаше сили да се отдели от него.Харесваше му да стои там и просто да мълчат.Харесваше му да го вижда...близо да себе си.

Мисълта,че най-вероятно няма да го види повече,го плашеше неистово много.Бе странно как бе издържал четири години,далеч от него,а сега нямаше силите да го остави.

Въздъхна тихо,поглиждайки навън.Беше толкова снежно,бяло,красиво.Сладка усмивка се настани на устните му,което привлече вниманието на Джехюн.Леките тръпчинки,които се появиха на лицето му,го накараха да изглежда кошмарно сладък в очите на по-голямото момче.

Дже проследи погледа му,сетне се усмихна едвам забележимо.Беше объркан...и то много.

Откъде се бе появил Джемин?Защо толкова внезапно?Как бе проварвял живота му до тук?Искаше да го попита всичко това,но нещо отвътре не му позволяваше.

Умираше от скука в тази стая и реши просто да му се порадва докато можеше.

По-малкото момче отмести поглед от прозореца,засичайки този на Джехюн.Очите им се сключиха и нито  един от тях не можеше да отмести поглед.

-Защо...защо въобще си тук?-Промълви по-големия,усмелил се да попита.

Имаше нещо изстинало между тях.

Нана се сепна,чувайки дълбокия му глас.Приятни тръпки полазиха тялото му,а косъмчетата на тила му настръхнаха.Преглътна шумно,сетне проговори.

-Подарък за Коледа.Или нещо от сорта.

Дже кимна,поглеждайки встрани.Неловкостта ги налегна и Джемин се радмърда на стола.Искаше да чува гласа му,да го попита толкова много неща.

-Как стигна до тук?

-Не те бърка.

По-малкото момче изцъка с език и отново зарея поглед навън.Явно нямаше да разбере,това което искаше.

-Какво имаше в предвид по-рано?Затова,че никога повече няма да те видя?-Джехюн се надигна,като се облегна на бялата възглавница,впивайки очи в по-малкото момче.

Определено не му се панрави факта,че не се сдържа и зададе въпроса си.Показваше,че му пука...Сякаш в присъствието на Джемин губеше разсъдъка си,губеше самоконтрола си и умекваше.Ставаше напълно друг човек.