My mom sold me

•17•

Джемин влезе в стаята,в която сега протичаше четвъртия му час.Всички погледи се забиха в него,което го подразни.

-Защо закъсняваш,На?-Попита разочаровано господин Лий.

-Трябваше да предам извинителната бележка за отсъствията си на класната.Извинете.-Той се поклони в знак на уважение.

Господина кимна в отговор и Нана навлезе в стаята.Настани се на мястото си до Донгхюк,който го гледаше усъдително.

-Какво?-Прошепна едвам едвам той докато изкарваше тетрадката си.

-Къде се губиш тези дни?

-Не започвай и ти Хюк,моля те.

Не след дълго,той изгуби всякакъв интерес към урока и скришом извади телефона си.Не бе го пипал от няколко дни,освен да види часа.Забеляза милионите пропуснати от кой ли не и съобщенията.Много от тях,разбира се,бяха от Джун.Той му отговори макар,че стоеше зад него.

Сетне отвори чата им с Марк.Написа му няколко неща и побърза да прибере мобилното си устройство преди да бъде забелязан.С Минхюнг се разбраха да се видят след края на този час.Започна да си драска произволни фигури в тетрадката,чакайки времето да отмине.

Отлично знаеше,че няма как да се измъкне от въпросите на останалите.Искаше да се зарови под земята и да не излиза от там.Никой,никога повече да не го му говори и да не му обръща внимание.Искаше да бъде сам със себе си,мамка му!

Щом звънеца би,оповестявайки приключването на часа,Джемин набегом напусна стаята.Забърза ход,в опит да избяга от всички.Телефона извибрира в джоба му и той светкавично го извади.Марк бе пред училището.Преди да може да му отговори,се сблъска в някого,неволно поваляйки го на земята.

-Внимавай къде ходиш!-Сопна се момчето и се изправи,тупайки дрехихте си.

Джемин изцъка недоволно и понечи да продължи напред,но непознатия го спря.

-Няма ли поне да се извиниш?

-Разкарай се,нещастник.-Нана го изблъска грубо,но той не се отказа.

-Ако още веднъж ми кажеш нещастник,лицето ти ще бъде на кайма.-Заплаши непознатия.

Бяха на средата на коридора,учениците им мятаха по някой колеблив поглед,но нищо повече.Така му се прииска да го пребие пред цялото училище.Джемин се приближи към него,установявайки,че бе по-висок.Подсмихна се и сетне проговори.