°93°

575 78 18
                                    

Зимния вятър навлизаше в стаята, но той игнорира това. Джехюн бе легнал на леглото си и бе скръстил ръце на стомаха си. Очите му не се откъсваха от белия таван вече часове. Слънцето изгряваше и само след няколко минути щеше да сгрее града.

Отпрати Йонгхо и Тейонг,но така и не заспа. Бе потънал в мисли за Джемин.

През тези четири години, в които Нана бе в Гермяния, той бе заровил любовта си някъде надълбоко. Спомни си ясно всеки един споделен момент.

Целувките, прегрътките, усмивките, очите му... Джехюн така и не се бори за него. Цели четири години не се бе сетил за него, сякаш напълно го бе забравил.

Мамка му, какъв глупак бе.

Болеше го, неистово много. Намрази се до мозъка на костите си, за дето бе пуснал любовта си просто ей така. С лека ръка.

Защо му трябваше да бъде студен към него?

Защо го отблъсна? Защо го накарни?

Не искаше да повярва, че Джемин вече го няма.

Празнотата зае мястото си в каменното му сърце. Той напълно изтина. От Джехюн бе останало само тяло, без душа.

Любовта понякога бе наистина погубваща...

***

Марк обикаляше нервно в кръг, скубейки косата си. Безсънието си бе казало думата. Преди малко изпи третото си кафе за половин час. Имаше тъмни кръгове под очите си, а ръцете му трепереха от стреса.

Не биваше повече да стои със скръстени ръце. Откирха Джехюн, това бе лесно. Сега обаче трябваше да открие Джено и да унищожи Су Янг. Бе време най-накрая това старче да си го получи.

Първо майката на Донгхюк сега и Джемин. На всичкото отгоре Кун е бил от него през цялото време.

Яростта се редуваше с тъгата. Не можеше да се успокои, не спираше да мисли.

Не можеше да бездейства докато Су Янг ги убива един по един.

-Какво правиш? - Попита Юта, виждайки го да обикаля в кръг.

-Мисля.

-За какво?

-Трябва да се задействаме. Ще изкопча колкото се може повече информация от Кун.

-Ами Дойонг?

-Ще трябва да го убием. - Минхюнг въздъхна, крайно изморен и седна на стола в кухнята.

My mom sold meWhere stories live. Discover now