My mom sold me

°86°

Бяха минали няколко дни, в които Донгхюк и Ронджун не напускаха вилата. Минхюнг им носеше всичко необходимо, но те нямаха разрешението да напуснат сградата. Джун гледаше от позитивната страна... Тук бе тихо, спокойно и най-вече бяха сами с природата, което бе толкова отволетворяващо.

Хечан от своя страна бе намръщен и кисел постоянно. Всячески отказваше да вижда Марк както и да излиза от стаята. Имаше нужда да остане сам със себе си и внимателно да премисли нещата. Бе си обещал, че ще тикне Джунг-Хо и хората му на топло в затвора. Заради майка му и Джемин.

И щеше да го постигне на всяка цена.

Беше почти убеден, че ще получи помощта на Ронджун, затова нямаше от какво да се притеснява.

Те бяха свършени.

***

Джони стоеше в имението е нервно потропваше с пръсти по стъклената масичка в обширния хол. Нямаше никаква информация за Джехюн и Джемин, което го изнервяше допълнително. Джунг-Хо бе потънал в дън земя и той не знаеше какво става. Няколко дни нямаше никаква възложена задача от мафиота, а и не знаеше къде е. Нито Йонгхо знаеше нито някой от останалите.

След онзи разговор с Тен, високото момче се почувства длъжен да говори с шефа си за това. Не искаше да предава Тен, но постъпката му не беше парвилна спрямо никого.

Тежка въздишка се откъсна от устните му. Облегна се на кожения диван и затвори очи, разтривайки слепоочието си.

Нещата бяха твърде спокойни тези дни, което не му даваше мира. Сякаш  имаше затишие пред бурия... Имаше лошо предчувствие. Товара на плещите му бе твърде голям, мамка му.

Звука от получено известие го изкара от мислите му. Не биваше да потъва в тях, просто не биваше... Те щяха да го унищожат.

Джунг-Хо го му бе пратил адреса, на който се намира от телефона на Джехюн. Умен ход, той стриктно спазваше мерките за безопасност.

***

Йонгхо паркира автомобила пред някакъв блок. Прати съобщение на шефа си, че е на местоположението и излезе от автомобила, заключвайки го. Закрачи към входа на сградата и установи, че вратата е отворена и навлезе вътре. Миг по-късно, жена на средна възраст излезе от асансьора.

-Ти ли си Йонгхо? - Попита тя, без да отделя очи от неговите.

Той кимна в съгласие и влязоха в асансьора. Щом пристигнаха на етажа тя закрачи бавно пред него. Отключи вратата и му направи път да влезе. Високото момче навлезе в помещението и побърза да се събуе.