•21•

1K 105 18
                                    

Събота и Неделя се изнизаха бързо.Джемин така и не излезе от стаята на Джехюн.Потруши я цялата в яда си и не съжаляваше.Всячески отказваше да излезе от там преди да я е сринал до основи.Бе счупил скъпия плазмен телевизор,бе скъсал зарядното му както и всичките чершафи.Също така бе съсипал всичките му дрехи,счупи огледалото в банята и разхвърля всичките му вещи.

Джунг-Хо не веднъж се бе опитал да говори с него през тези два дни,но безуспешо.Никой нямаше представа що за кочина представляваше стаята на Джухюн,което му доставяше още повече удоловствие.Всичко бе съсипано!Единственото,което що-годе бе решил,че ще запази,бяха някакви семейни снимки.Не го интересуваше особено...

И ситагме до тази ситуация.Бе едва шист сутринта,а Нана бе на училище след час и половина.Имаше предостатъчно време,за да измисли начин да стигне до там без Джехюн.Не искаше повече да вижда това подобие на човек.Бе със силна настинка,но реши да не обръща внимание на това.Взе всичките пари,които откри в стаята и не след дълго излезе крадешком от имението.

***

-Изглеждаш ужасно.-Отбеляза Донгхюк,ходейки до Джемин.

-Тц,благодаря задник.Подобно.

Едвам бе намерил сили да стигне дотук.Взе си такси и по най-бързия начин отпраши от имението.Трябваше да направи всичко възможно да не се засича с онзи болен задник.И все пак глупавата настинса си казваше думата.Не бе спрял да киха и подсмърча от десет минути насам.

-Настинал ли си?

-На теб на какво ти прилича,Хюк?

-Защо не си остана у вас?-Попита по-малкото момче като задържа вратата на класната им стая.

-Онова не е мой дом!-Нана седна на мястото си,забавайки глава в чина.

Толкова му се спеше,за Бога.

-Искаш ли да идем до сестрата в междучасието?

-Няма смисъл,ще се оправя до ден два.

-Както искаш.

Не след дълго се чу звънеца,оповестяващ началото на часовете.Джемин бе твърде изморен,за да слуша какво говори глупавия господин по история.Трябваше да измисли как да избяга от там.На биваше да се връща в онова имение с онези болни хора.

-На Джемин,предлагам да си доспиш у вас,ако обичаш!-Строгия глас на господина се разпростря из цялата стая,карайки всички да замлъкнат.

My mom sold meWhere stories live. Discover now