Run. (BG fanfiction) Book 1

1.

-Кексче, все пак мисля, че трябва да опиташ. - каза баща ми, нареждайки новата стока в магазина си. Отново се опитваше да ме убеди да се запиша в бизнес колежа на Ню Йорк. Само, че аз далеч не исках това. Плановете ми бяха много по-големи. И неосъществими.
Мама ни напусна, когато бях много малка и си намери нов, по-богат мъж. Очевидно на нея не и пукаше за нас, защото без колебание си създаде ново семейство, забравяйки ни. Разбира се, това е без значение за мен. С годините свикнах да сме само аз и татко. Миналата година завърших и съответно вече ми беше време за колеж. От малка мечтаех да уча в друг град, защото исках да се отърва от Ню Йорк и лошите спомени, които съм натрупала тук. Само, че нямахме възможност да замина където и да е. Баща ми притежаваше малко магазинче за оръжия. Да, точно така. Продаваше оръжия от дълги години и имаше наистина доста клиенти. Но все пак парите не стигаха, за да се издържаш в голям град като Ню Йорк.
-Не знам, татко... Не съм сигурна. - казах, гледайки брошурата за колежа, в който ме приеха. Оценките ми не бяха никак лоши миналата година и ме одобриха без проблем.
-Искаш цял живот да работиш в магазина ли? - подсмихна се баща ми. Знаеше, че не харесвам да вися тук. Помагах му в магазина много рядко и честно да си призная не разбирах почти нищо от оръжия и всякакви подобни неща. - Платил съм семестъра ти, въпреки, че ти не беше сигурна. Според мен утре трябва да отидеш. Може да ти хареса.
-Татко... - изпъшках недоволно, защото знаех, че няма да спре да настоява.
-Отивам да взема новите ножове, които получихме. А ти си помисли сериозно. - каза и излезе от магазина, намигвайки ми.
Врътнах очи. Нямаше клиенти в момента за това се възползвах от възможността да нанеса гланц върху пухкавите си устни. Мразех, когато са сухи. По принцип съм разглезеното момиче на тате. Да, може да нямаме пари, но баща ми цял живот се е старал да получавам това, което искам. Не съм лишавана почти от нищо. С изключение на възможността да замина в друг град. Но все пак разбирах ситуациата на баща ми... трябваха ни наистина много средства за осъществяването на подобна мечта. Може би той беше прав. Може би трябваше да съм благодарна и щастлива, че са ме приели в Бизнес училището. Може би утре щях да отида на откриването. Може би... мислите ми бяха прекъснати от три момчета, които влязоха през вратата. Огледах ги. Единият от тях беше чернокож и доста висок, другият беше много сладък и усмят, а третият... беше може би най-красивото момче, което съм виждала някога. Косата му беше много светло кестенява, бих казала почти руса, ходеше с походка сякаш притежава магазина, беше уверен. Приятелите му му казаха нещо и той се засмя. Това определено беше най-омайващата усмивка.
-Два пистолета Glock 19 9x19. - каза бързо момчето, когато вече беше до касата.
-Какво? - погледнах го объркано, а той въздъхна.
-Защо остават жени да работят подобна работа?! - попита изнервено и това ме ядоса.
-За твоя информация аз не работя тук. - казах остро, а той ме погледна учудено. Какво? Не е свикнал да му отговарят?!
-Ще ги намеря сам. - врътна очи и се отправи към щанда с бойните пистолети. След малко се върна с две кутии, а аз ги маркирах. Плати ми колкото е нужно и взе подадената от мен торба. - По принцип можех и да ги открадна без проблем, но ще се смиля над теб, защото си красива. Не искам да ти навличаме неприятности. - каза той и ми намигна, а приятелите му се засмяха. За какъв се мислеше, че да е толкова уверен?! Все едно. При баща ми идваха всякакви хора, така че не се учудвам. Той беше наистина добре изглеждащо момче, поне според мен, и ми беше странно, че му трябват бойни пистолети. За какво ли му бяха? Такава си бях. Прекалено любопитна.
По-късно баща ми се върна в магазина и не ми се налагаше да се занимавам с недоволни клиенти. Той беше достатъчно добър в работата си. Още като види човека и знае какво и как му трябва. Но не и аз. Определено не съм от тези момичета, които се интересуват,от оръжия и побои. Аз предпочитах да си водя спокоен, скромен и безгрижен живот.