In love with high speed

18.

   - И от какво ще те предпазва Гарсия, че не разбрах. - тя погледна в земята. Не искаше да казва на сестра си какво й причиняваше Джамал, или че сега хората му я издирваха, или че вече нямаше доверие на Джонатън. - Тебе питам?! - тя вече викаше. Това беше моментът, в който Ема вече не можеше да се сдържа.

   - МОЖЕ БИ ОТ ПСИХОПАТА ДЖАМАЛ, КОЙТО МЕ ПРЕБИВАШЕ ВСЕКИ ДЕН ДО НЕСВЯСТ! ИЛИ ОТ ШИБАНИТЕ МУ МИНЬОНИ, КОИТО ИСКАТ ДА МЕ НАМЕРЯТ И УБИЯТ!! ИЛИ ОТ БАЩА МИ, КОЙТО МЕ ПРОДАДЕ ЗАРАДИ ДЪЛГОВЕТЕ СИ! - Ема крещеше и ревеше. - НИТО ЕДИН ОТ ВАС НЕ СИ НАПРАВИ ТРУДА ДА СЕ ПОИНТЕРЕСУВА КАК СЪМ!! НИТО ЕДИН!! ЗА ТОВА НЕ СЕ УЧУДВАЙТЕ И ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА ВИ ВИЖДАМ!!! - знаеше, че Лиса не е виновна за станалото, но в момента беше наранена...и ядосана на всичко и всички. Тя осъзнаваше, че звучеше като истеричка, но нервите й вече не позволяваха да реагира спокойно. - Лиса,тръгвай си, моля те. - каза вече по-спокойно, но все още плачейки.

  - Ема, нямах представа, че... - тръгна да казва тя, но Ема я прекъсна. Изтърканите извинения на сестра й нямаше да променят нищо от случилото се.

  - Не, Лис. Имала си шанс да разбереш. Тръгвай си. - тя клатеше глава в отрицание и също се разрева. Това не трогваше Ема вече. - Искам време. Да си поживея сама и да осмисля себе си. Окей? - каза безизразно. Лиса кимна.

   - Добре. - избърса сълзите си и си тръгна. Ема избърса своите и си пое дълбоко дъх. Секунди след това усети, че стоеше в прегръдката на Камила. Не знаеше с какво е заслужила помощта на Гарсия, но се радваше, че те го правят за нея. За кратко време осъзна, че можеше да открие сестра в нейно лице.

   - Уведомете ме когато свършите, защото умирам от глад. И гледайте да е по-бързо. - каза Нейтън.

   - Ооо, я млъквай. Ти кога не си гладен?! - отвърна Камила. Ема се засмя въпреки на случилото се.

   - Хайде да се качваме в пентхауса и да си поръчаме пица. - предложи Нейтън.

   - А защо да не сготвя нещо? Ема едва ли е яла мексиканска домашна храна ала Камила? - попита Камила.

   - И не ѝ го пожелавам. Най-много да се отрови, а ние не искаме това нали? - отвърна й Нейтън.

   - Толкова ли е зле? - попита и се засмя Ема.

   - Не го слушай. Той е идиот! Изобщо не е зле! - защити се Камила.

   - Последния път изпусна лютия сос в тенджерата. Щеше да отровиш татко.

   - Първо, беше случайно и се случи само веднъж! И второ, ако ще отравям някого по предназначение, то това ще си ти, а не татко.