I'm not gay, Tae! (vkook F.F.) ✅

30

Тъмнината беше обвила света около нас, така както Джънгкуук беше обвил ръце около мен.

Не можех да виждам. Не можех да дишам.

Не можех повече да стоя така - приклещен от Джънгкуук на собственото му легло. Не издържах. Исках светлина. Исках въздух.

Но още повече исках него.

-Ще ме целунеш ли? - макар и да изшептях, гласът ми сякаш се разнесе из цялата стая.

Джънгкуук не ми отговори. Не направи нищо всъщност. Просто си стоеше надвесен над мен. Нищо повече, нищо по-малко.

Гърлото ми се стегна. Липсата на кислород ме убиваше. Това момче я беше планирало.

Смъртта ми.

Беше решил да ме задуши от вълнения. От емоции. От мисли какво ще се случи лед това.

Умирах. Умирах по Джеон Джънгкуук.

-Искаш ли? - Джънгкуук най-сетне каза нещо.

-Много. - честността ми изненада самия мен.

-Колко много? - прошепна в ухото ми.

-Много. - бях неспособен да изговарям повече от една дума.

-И аз искам много, знаеш ли?

-Не.

-Ето, вече знаеш.

-Добре.

-Какво има, Те? Напрягам ли те.

-Да.

-Колко?

-Много.

Джънгкуук замълча отново, позволявайки ушите ми да се изпълнят с тишина. Гласът му бързо започна да ми липсва.

-Да го направя ли? -отново заговори той.

-Да.

Затворих очи в очакване целувката да последва. Чаках устните ни да се докоснат. Чаках. Чаках нещо, което не идваше.

Не отварях очите си. Чаках.

Джънгкуук бавно започна да се приближава към мен. Към устните ми. Към кулминацията.

Нашата първа целувка.

Внезапно лампата светна. Освети цялата стая в мека оранжева светлина. Вече нямаше тъмнина. Всичко беше ясно.

А още по-ясно беше, че Джънгкуук нямаше да ме целуне.

С идването на светлината моментът си отиде. Не отворих очи, за да не видя отдръпването на Куук, но го усетих.