I'm not gay, Tae! (vkook F.F.) ✅

4

Не мога да кажа, че алармата ме е събудила. По-скоро единственото, което направи беше да ме уведоми, че е 6:50 сутринта и принципно по това време се събуждах от съня ми за красота, но не и днес.

Цяла нощ не съм спал. Въртях се в завивките и се увивах в тях с надеждата да заспя, но напълно безуспешно.

Цялата случка се преповтаряше отново и отново в главата ми. Бялата веранда, задния двор, стълбата, прозореца... той .

Имаше моменти, в които задрямвах, но когато лодката на съня трябваше да поеме към магическата страна на сънищата, тя сякаш правеше рязък обратен завой към неговата къща, пътувайки право към очите му, които се взират право в моята грешна душа.

Знаеше кой съм. Знаеше какво правя. Знаеше защо съм там.

Знаеше.

И така на няколко пъти се събуждах стреснат от осъдителния му поглед, забит в мен. След третото връщане обратни в реалността се отказах напълно да спя. Отдадох се на препускащите мисли, които без да чакат втора покана се разпиляха в главата ми.

"Какво направи по дяволите?"- Не знам, не знам... Отговарях си изтощено. Какво да правя, ако ме е познал? А, ако извика полиция? Ако утре в училище ме погнат ченгетата по коридорите? Къде ще се скрия? А още повече, как ще отговарям, ако ме питат защо ме гонят?

А, да. Защото като някакъв малоумен крийп шпионирах момче и още повече бях се опитал да го снимам. Чудесно, просто върховно!

Направо чувах гласа на майка ми да ми казва "Затова ли излизаш ти посред нощите? За да шпионираш момчета? Без гучи за седмица!... не, за месец! А, ако те вкарат в ареста, ще продам всяка една маркова дреха, която имаш, за да те изкарам оттам и да ти дам за душата собственоръчно!"

Такава си беше майка ми. Учеше ме на най-важния урок на света - оправяй се сам. Не че не ми помагаше като имах нужда, но винаги, когато съм я молел за услуга ме караше да се чувствам, все едно моля наркоман за дрога на версия.

Дава ти, само защото си му близък, ама в най-удобния момент ще ти го напомни и ще те нарече "неблагодарно малко дете". Затова избягвам да моля мама за каквото и да е, гледам да се справям сам.

Но в ситуация, като тази няма оправия. Пределно ясно ми е колко бях загазил, ако всичко това се разчуеше...