I'm not gay, Tae! (vkook F.F.) ✅

7

novata glava, kakto obeshtah

pravo ot surceto mi

lofe

~~

Чаках брюнета цели четиридесет минути, докато благоволи да се появи.

Изхарчих целия си оставащ интернет, гледайки клипчета в youtube. Скоро нямах какво повече да правя, затова се облегнах на капака на колата и започнах да наблюдавам последните ученици, които излизаха през училищния вход, забавили се по една или друга причина.

Направи ми впечатление как излизаха предимно хора, чийто външен вид с пълна сила крещеше "ЗУБРАЧ".

Стигнах до извода, че това са децата от различните курсове за напреднали, които трябваше всеки ден да остават малко или много след часовете.

Горките, но те сами са си избрали тази съдба.

"Или родителите им" - отбелязах наум.

Не знам за вас, но мен никога не са ме натискали да уча. Единственото, което съм чувал от нашите относно учението бе: " За теб си е". И е така.

Разсеях погледа си към входа на училището отново. Повечето ни учители вече се изнасяха... Къде се губеше този кафявокос идиот, водещ ми се най-добър приятел...

Внезапно едно момиче ми направи впечатление - не ме разбирайте погрешно, просто ми хвана окото. Най-вече с двете си рижави плитки от двете страни на главата си, черните си очила с големи и кръгли стъкла и брекетите.

Беше облечена сякаш с униформа, а нашето училище не изискваше такава. Бяла риза заедно с жълта карирана пола. Абе, зубрач и половина. Носеше няколко книги в ръце и изглеждаше ужасно разсеяна.

По някаква причина, може би просто защото бях единствения жив човек в радиус от един километър, тя извърна погледа си към мен. Загледа тъпо в моята посока, може би почти толкова тъпо колкото гледах и аз. Без да мисля килнах глава настрани и ѝ помахах.

Тя объркано погледна от двете си страни, даже се извърна назад, но когато се убеди, че около нас няма никого другиго, май успя да вдене, че махах на нея.

-Хей ти! - извиках в нейна посока и ѝ дадох знак да дойде към мен.

С неуверена крачка тя тръгна към мен, забила поглед в земята. Явно е сред срамежливите. Спря се на около две ръце разстояние от мен, с нос заровен в книгите, които носеше. Доста бегло повдигна поглед към мен и с много тих глас каза: