15

812 108 28
                                    

Седяхме Джин, Юнги и аз на малкия диван във всекидневната на семейство Мин. Бабата на Юнги беше в кухнята и печеше своите, както тя се изрази: прочути курабийки.

За да не стоим на празна маса тя направи и на трима ни по чаша зелен чай, грижливо овкусен с мед.

"Юнги беше късметлия с баба като своята, но къде са родителите му?"- зачудих се.

-Хм, Юнги? Ти... само с баба си ли живееш? - попитах уж небрежно.

-Ммда... - отвърна той, като гледаше нещо на телефона си.

Обърнах се към Джин, който само вдигна рамене безпомощно.

-Момчета-а...- чу се звънливият глас на бабата на Юнги, която влизаше във всекидневната с купа, пълна с курабийки.

Очите на Джин светнаха като коледни светлини.

-Яжте, дечицата ми... - подкани ни тя, а Джин не почака да му се повтори пак и взе една от още топлите сладки...

-АААААА! - извика той и изплю току-що отхапаното парче в ръката си и изплези език - Горещи са.... - изфъфли той, а аз и Юнги се засмяхме.

-Откъде се познавате с внука ми? - полюбопитства бабката, сядайки на креслото срещу нас.

-А-ами всъщност... - запънах се аз. Сърце не ми даваше да я лъжа, но пък ако ѝ кажех истинската причина да сме тук, тя щеше да се ядоса на Юнги и така да се извъртят нещата, че да не получа това, за което бях дошъл.

-Ходим заедно на рисуване. -изтърси Джин.

Двамата с Юнги го погледнахме, все едно е най-големият идиот на света.

"Ама, че той е най-големият идиот не на света, а на целия космос..." - отбелязах наум да застрелям Джин, щом всичко тук приключи.

-О! Не знаех, че внука ми има страст към изкуствата... - възкликна бабата.

-Аз също... - измърмори Мин под носа си.

-Сега, ако ни извините, мадам, може ли да се усамотим тримата, за да порисуваме... - натъртих на последната дума и погледнах към зеленокосото момче.

-Разбира се, момчета... После да ми покажете какво сте сътворили! - мило ни се усмихна бабата - Може да отидете в стаята на Юнги, а аз тук ще гледам сериал. Ако съм ви нужна, повикайте ме.

-Естествено. - дадох най-привлекателната си усмивка на милата старица пред мен.

Юнги стана и аз и Джин намерихме за нужно да го последваме.

I'm not gay, Tae! (vkook F.F.) ✅Where stories live. Discover now