I'm not gay, Tae! (vkook F.F.) ✅

14

Нервно проверявах телефона си всеки десет секунди, надявайки името на Джин най-накрая да се изпише на екрана.

Не знаех къде ходя, какво правя или изобщо къде се намирам. Не можех да остана съсредоточен по време на час. По едно време се чудех дали просто да не помоля гопожата да ме пусне до тоалетна и да хвана пътя към вкъщи.

Или направо да тръгна към това тъпо интернет кафе и да поискам отговора си направо от Юнги.

"Бързо ще стане." - обеща.

"Не повече от ден-два."- заяви.

Да, ама не! Вече четвърти ден очаквам обещаната информация, но тя все не идва. Търпението ми е на изчерпване, за разлика от желанието ми да разбера, което растеше с пълна сила.

Но не дойде. Отговорът не дойде и днес.

Прибрах се унил вкъщи. Без да си правя труда да поздравя майка си, я подминах като пътен знак, качвайки се директно в стаята си.

Имах нужда да се отърся от цялото това очкване. Захвърлих телефона си на леглото, а дрехите на земята и влязох в банята.Топлата вода ме заля, но парата не можа да замъгли ясното ми съзнание.

Имах нужда от отговори. И то сега!

Блъснах с юмрук по стената. "Защо всичко трябваше да отнема толкова много шибано време!"

Отметнах мократа коса от челото си, позволявайки на водата да докосва нежно лицето ми. Затворих очи и си позволих да се отпусна.

Почукване по вратата развали спокойствието, което едвам бях постигнал.

-Те? - чух гласа на мама- Телефонът ти звъни като обезумял! Чува се чак долу! Вдигни преди да го изхвърля през прозореца!

Извъртях очи, спрях водата и подадох ръка през вратата на банята. Мама ми подаде телефона без да влиза. Когато чух как тръгва надолу по стълбите вдигнах. Беше Джин.

"Най-сетне."- обнадеждих се.

-Пред вас. След двадесет минути. - прозвуча гласа на Джин в телефонната слушалка.

-Разбрано. - казах и затворих.

Не можете да си представите признателността, която изпитвах към Джин в момента. От ден номер едно никога не ме е предавал. Винаги е бил до мен. Забърквал се е в какви ли не каши, заради шантавия ми задник.