I'm not gay, Tae! (vkook F.F.) ✅

26

~~

sutreshno updeitche za vsichkite mi priqtelcheta, koito sa purva smqna <3

lofe

~~

Много бързо изгубих момчето с лилавата тениска в тълпата.

Започнах да се озъртам наоколо, опитвайки се отново да засека лилавия цвят на блузата му, но напълно неуспешно.

Той беше изчезнал някъде из пълната къща. Свалих погледа си от него само за един момент, който явно му е бил съвсем достатъчен, за да изчезне.

Погледнах чашата в ръката си - празна.

След толкова много драма и признания, така ми се пиеше, че Бог да ми е на помощ, ако скоро не се сдобиех с напитка.

Масите в хола и в кухнята се бяха изпразнили откъм алкохол, а аз нямаше да се върна в стаята където бяха Чан-мин и Джимин.

Които между другото все още се караха.

Излязох на двора с надеждата масата там все още да разполагаше с разнообразието на алкохолни напитки.

Носочвайки се към нея забелязах как една група хора я бяха наобиколили и бурно викаха нещо.

Май насърчаваха някой да пие.

"Оставете ми малко, бе! Животни!" - помислих си и си проправих непред преди да изпият и последната капка алкохол.

Приближавайки се, очаквах да видя поне трима човека, които се надпиваха, но имаше само едно-единствено момче, което беше надигнало една бутилка уиски и пиеше все едно няма утре.

"И ако продължи да пие в същия дух, наистина няма да има утре за него!" - помилсих си.

Момчето стоеше с гръб към мен, но нямаше как да сбъркам отличителния лилав цвят на тениската му.

"Открих те най-сетне!"

Потупах рамото на момчето и той едва не се задави пиейки. Свали бутилката от лицето си и се обърна към мен с думите:

-Какво правиш, бе? Да ме убиеш ли искаш? - ококорих очи.

Пред мен, отново, стоеше Джънгкуук.

Отново той.

"Сериозно? Два пъти в един и същ ден?" - попитах Господ, но той не ми отговори.

Като видя, че не му отвръщам, Куук отново надигна бутилката с уиски и започна да преглъща напълно безпроблемно течността.