× Анахи ×
Господи, какво бях направила?! Господи, Господи!
Цялата треперих, не знаех какво да мисля. В главата ми беше пълна каша. Какво щяхме да правим сега? Бях убила човек! Убих човек! Разбрах го още в мига, в който кръвта на Бриник започна да изтича от тялото и. Беше червена! Кръвта на демоните беше черна, а нейната беше червена! Как беше възможно ? Онази в стаята ми каза, че така ще я убия. Тя я мразеше. Беше ме подлъгала. Явно и тя не е знаела какво ще се случи. Ади ми крещеше, Оливър не беше на себе си, Луцифер седеше в локвата кръв и дори не мигаше, а останалите изглеждаха сякаш гръм ги беше ударил. В какво се беше превърнала Бриник и как изобщо беше възможно?
Толкова много въпроси се блъскаха в главата ми и в същото време ме обземаше такава вина, че не можех да дишам.
-Как можа?- крещеше Ади срещу мен.- Ти я уби! Уби Оливия! Уби човек!
-Каква Оливия? Какво говориш изобщо? - попита Ник.
-Млъкнете!- каза тихо Луцифер.- Млъкнете всички! - изрева.
Моментално настъпи гробна тишина. Ади престана да крещи, Ник също замръзна. Бриник се беше превърнала в най-злото нещо, което бях виждала. Усещах го. Всички го усещаха, но това не променяше факта, че Луцифер стоеше сред нас. Беше напълно съсипан. Не вярвах, че е възможно самият Дявол да страда, но тъгата му се излъчваше от всяка пора на кожата му. А, когато Бриник се отнесе така подигравателно с него гледката беше наистина жестока.
-Какво ще правим?- попита тихо Агата.
× Оливър ×
Аз бях кръгъл идиот. Не можах да я опазя дори една вечер. А, това, в което се беше превърнала... Господи! Тя беше най-ужасяващото и красиво същество в същото време. Имаше нокти като на демон. Освен змията на гърба и, татуировки опасваха и ръцете. Беше някаква плетеница като лабиринт, която се виеше и по двете и ръце и се събираше няъде над гърдите и, завършваща с ключ по средата. Косата и вече не беше черна, а тъмно червена като отлежало вино. Очите и не бяха черни. Ирисите и бяха с цвета на огън - оранжево, жълто, червено. От всяка пора на тялото и сякаш извираше мощ, толкова тъмна, черна и зла сила, че умът ми не го побираше.
-Какво ще правим сега ?- попита отново Агата, когато никой не отговори на първоначалния и въпрос.
