Бях в къщата, където се събирахме с останалите, за да се упражняват и палех свещ след свещ. Мислех си за Оливър и за Майк и за това каква глупачка съм. Онази целувка беше грешка. Обичах Майк, а с онази целувка го предавах и в същото време подвеждах Оливър.
Другите дойдоха и се опитах да се върна в нормалното си състояние.
-Хей, хей, Бриник.- подвикна Кейт- Какво ще правим тази вечер?
-Ще се упражнявате по двойки. Искам да видя дали дарбите ви имат влияние един към друг. Ник, ти си с Оливър.-започнах да се разпореждам.- Соларис е с Томас. И Соларис, не се развихряй. Запази спокойствие, Дейна ще го излекува, ако се случи нещо.
-Защо трябва аз да понасям болката?-възнегодува той.
-Изтеглил си късата клечка днес. Кейт е с Агата. Ади е с Анахи. Дерек е с Дарел, а Джейкъб с Дейна. - плеснах с ръце.- Започвайте.
-А ти какво ще правиш?- попита Оливър.
-Мои си работи.-изръмжах, без да го поглеждам.
Още с идването им забелязах как ме гледат Оливър и Анахи. Оливър не спираше да следи с поглед всяко мое движение и напрегнато гледаше останалите. Сякаш се притесняваше от нещо. Аз знаех от какво. Притесняваше се да не би останалите да разберат, че се е натискал с курвата на Дявола. Чудно, няма що! Анахи пък, може би беше разбрала, защото през цялото време ме гледаше злобно и очете и шареха във всички посоки. Но тя така си гледаше по принцип. Реших да не и обръщам внимание.
Заех се да упражнявам ритуалът за клетвата и заклинанието, което съдържаше. Това щеше да разсее мислите ми от всичко това.
-Не искам никой да ме прекъсва или да ми досажда освен, ако нещата не излязат наистина извън контрол.-казах им, докато търсех тебешир.
- А това какво ще рече? - попита Агата.
-Това ще рече да не ме закачате освен, ако някой вземе да умира! - креснах.
Бях толкова изнервена. Ръцете ми се потяха и тебешира се изплъзваше от ръцете. Беше ми прекалено горещо. Това беше странно, защото никога не ми беше горещо. Та, аз носех огън в себе си. Чуртаех пентаграмата на пода, а зрението ми се замъгляваше, задъхвах се. Бавно оставих тебешира на пода и седнах на земята, хващайки главата си в ръце. Целият свят се въртеше. Какво ставаше, мамка му? Тръпки лазеха по тялото ми. Имах ужасно предчувствие. Сякаш изпадах в паник атака, защото съзнанието ми знаеше, че нещо лошо ще се случи, а картината на това нещо не стигаше до мозъка и очите ми. Сякаш дълбоко в сърцето си усещах, че нещо ужасно ще стане.
